Отваря главното меню
Петър Вранчев
български офицер
Роден: 12 юни 1901
Починал: 31 януари 1970 (68 г.)

Петър Атанасов Вранчев е офицергенерал-лейтенант, участник в комунистическото движение преди и след 1944 година.Той е последния началник на военното разузнаване на Царство България и първия началник на военното разузнаване на Народна република България. Вранчев е и първия началник на военното разузнаване който има генералски военен чин когато заема тази длъжност.

Петър Вранчев е роден е град Батак на 12 юни 1901 година. Член на БКП от 1923. Участва в комунистическото съпротивително движение през Втората Световна война[1].

През 1940 е мобилизиран като военнослужещ в Единадесета пехотна дивизия и е пратен на българо-турската граница. През 1941г повторно е мобилизиран в Единадесета пехотна дивизия и е изпратен в Беломорието в Гюмюрджина , където създава контакти с Гръцката комунистическа партия и нейни дейци от съпротивителното движение ЕАМ - ЕЛАС които възстават срещу току що пристигналата германска окупационна армия в Гърция.През април 1943г за трети път е мобилизиран в Единадесета пехотна дивизия и изпратен отново в Беломорието в Гюмюрджина , но по данни на агент-провокатор на Дирекция на полицията е издадена заповед за ареста му и арестуван от военните в Беломорието по военен конвой Петър Вранчев е доведен в София, където е затворен в ареста на Дирекция на полицията , която три седмици го изтезава и мъчи , и въпреки това не успява да установи вината му за комунистическа нелегална дейност във войската.След три семици в началото на май 1943г полицията го предава на на отдела за борба с противодържавните учения на военното разузнаване РО-2 и П.Вранчев е откаран и затворен в ареста на РО-2 в на улица "Владайска" 7 в центъра на София и отново изтезаван и мъчен военните разузнавачи не успяват да го уличат в противодържавна дейност , и в края на май 1943г е прехвърлен в Гарнизонния затвор където остава затворен още триседмици , отново изтезаван , като след този кръг мъчения и арест военните следователи го пускат и връщат в дивизията в Гюмюрджина където служи като запасен вяоеннослужещ.През юни 1943г Вранчев е демобилизиран и се връща към нелегална дейнсот в БРП(к).[източник? (Поискан преди 70 дни)]

Член е на Главния щаб на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Активно участва в преврата на 9 септември 1944 г. – в завземането на Военното министерство и в установяване правителството на Отечествения фронт.На 10 септември 1944г със заповед на министъра на войната получава военен чин полковник.С министерска заповед от 15 декември 1944г е повишен във военен чин генерал-майор.

На 14 септември 1944г е изпратен като делегат на правителствто на Отечестевния фронт в Беломорието с цел да преговаря от името на България с гръцките партизани за да подпише споразумение за оставането на българските окупационни войски в Беломорието и за сътрудничетсвото на българските окупационни войски с гръцката съпротива от ЕАМ-ЕЛАС , но скоро на 22 септември 1944г Вранчев е върнат и преговорите с гръцките партизани за българските окупационни восйки води Добри Терпешев назначен за делегат на мястото на Петър Вранчев.[източник? (Поискан преди 70 дни)]

В началото на декември 1944 година, след неуспешния опит на военния министър Дамян Велчев да защити военните от закона за Народния съд, комунистите установяват контрол над ключови постове в армията и Вранчев е назначен за началник на Разузнавателния отдел при Щаба на Войската -РО-ЩВ (военното разузнаване)[2] и на този пост е както по време на водената през 1944-1945г Отечествена война на България срещу нацистка Германия когато ръководения от него РО при ЩВ участва в подборът и проверява благонадежността личния състав на изпратената на фронта Първа българска армия , така и РО при ЩВ и неговия подотдел за борба с противодържавните елементи във войската РО-2 , ръководен от подичнения на Вранчев подполковник Александър Починков е в разпореждане на т.нар.Народен съд като арестува обвиените от него военни лица - повечето вече уволнени през септември 1944г от армията, като взводове на РО-2 извършват екзекуциите на осъдените на смърт от Народния съд.През 1944-1947г Вранчев и началникът на РО-2 подполковник Ал.Починков ръководят разкриването и следствието срещу нелегалните офицерски организации "Цар Крум" и "Неутрален офицер", при които е арестуван и в ареста на РО-2 се самоубива полк.Марко Иванов - адютантът на военния министър генерал-лейтенант Дамян Велчев - освободен от поста си и изпратен за пълномощен министър в Женева, от където не се връща.[източник? (Поискан преди 70 дни)]

На този пост ръководи мъченията при следствия срещу висши офицери, като Иван Попов.[3] През август 1948 година, при чистките след разрива с Югославия, е отстранен от длъжност и разследван от Държавна сигурност за „недопустима притъпена бдителност“.[4] Подложен на мъчения, губи разсъдъка си.[3] През 1951 година е освободен, от 1954г до смъртта му 1970г. е началник на „Военно издателство“ София и членството му в БКП е възстановено.[5] Автор на мемоарната книга „Спомени“, Държавно военно издателство, С., 1968

БележкиРедактиране

  1. Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина
  2. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 664.
  3. а б Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0543-4. с. 405.
  4. Огнянов 2008, с. 14.
  5. Огнянов 2008, с. 152.
Цитирани източници