Отваря главното меню

Петър Вранчев

български генерал

Петър Атанасов Вранчев е офицергенерал-лейтенант, участник в комунистическото движение преди и след 1944 година.

Петър Вранчев
български генерал
Роден
Починал

БиографияРедактиране

Петър Вранчев е роден е град Батак на 12 юни 1901 година. Член на БКП от 1923.

Член е на Главния щаб на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). По това време той няма никакъв военен опит, тъй като се откупва, за да не служи в армията, а след началото на войната е мобилизиран като счетоводител.[1] Активно участва в преврата на 9 септември 1944 г. – в завземането на Военното министерство и в установяване правителството на Отечествения фронт. На 10 септември 1944 година със заповед на министъра на войната получава военен чин полковник. С министерска заповед от 15 декември 1944 година е повишен във военен чин генерал-майор.

В началото на декември 1944 година, след неуспешния опит на военния министър Дамян Велчев да защити военните от закона за Народния съд, комунистите установяват контрол над ключови постове в армията и Вранчев е назначен за началник на Разузнавателния отдел при Щаба на Войската – РО-ЩВ (военното разузнаване).[2] Той е последния началник на военното разузнаване на Царство България и първия началник на военното разузнаване на Народна република България. Вранчев е и първия началник на военното разузнаване който има генералски военен чин когато заема тази длъжност.

На този пост ръководи мъченията при следствия срещу висши офицери, като Иван Попов.[3] През август 1948 година, при чистките след разрива с Югославия, е отстранен от длъжност и разследван от Държавна сигурност за „недопустима притъпена бдителност“.[4] Подложен на мъчения, губи разсъдъка си.[3] През 1951 година е освободен, от 1954 година до смъртта си е началник на „Военно издателство“ София и членството му в БКП е възстановено.[5] Автор на мемоарната книга „Спомени“, Държавно военно издателство, С., 1968

БележкиРедактиране

  1. Везенков, Александър. 9 септември 1944 г.. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 68.
  2. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 664.
  3. а б Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0543-4. с. 405.
  4. Огнянов 2008, с. 14.
  5. Огнянов 2008, с. 152.
Цитирани източници