Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за десния политик, министър. За социалиста и фотограф вижте Петър Габровски (фотограф).

Петър Димитров Габровски е български политик, министър на вътрешните работи през 1940 – 1943 г. През септември 1943 г. за кратко ръководи правителството, но не е формално избиран за министър-председател на България. Осъден на смърт от т.нар. Народен съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.

Петър Габровски
български политик
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет

БиографияРедактиране

Петър Габровски е роден на 21 юли (9 юли стар стил) 1898 г. в Разград, но израства в Търново, където през 1916 година завършва средното си образование. През 1917 година завършва Школата за запасни офицери, след което участва в Първата световна война като взводен командир.[1]

След войната Габровски завършва „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1923), специализира във Виенския университет (1924) и работи като адвокат в София. Член е на Висшия адвокатски съвет и на Управителния съвет на Съюза на българските адвокати.[1]

През 1936 година Габровски е един от основателите и ръководител на националистическата организация Ратничество за напредък на българщината.[1] По-късно напуска ратническата организация.[2]

Петър Габровски е министър на железниците, пощите и телеграфите в четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов (23 октомври 1939 – 15 февруари 1940) и министър на вътрешните работи и народното здраве в първото и второто правителство на Богдан Филов (15 февруари 1940 – 14 септември 1943). След смъртта на цар Борис III и назначаването на Богдан Филов за регент той временно председателства заседанията на 58-ото правителство на България.[1]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Петър Габровски е сред осъдените на смърт от т.нар. Народен съд. Той е екзекутиран на 1 февруари 1945 г. в София. През 1996 г. присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 103 – 104.
  2. България – своенравният съюзник на Третия Райх, Съставители: Витка Тошкова, Николай Колев, Николай Стоименов, Румен Николов, Стилиян Нойков, София 1992, с. 143. (Телеграма на държавния секретар на държавния секретар на германското Министерство на външните работи Щеенграхт, 6 септември 1943 г.)