Петър Ганчев
Тази статия е за българския офицер. За революционера вижте Петър Ганчев (революционер).
Петър Ганчев е български офицер, генерал-майор.
| Петър Ганчев | |
| български генерал | |
| Битки/войни | Първа световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 1950 г.
|
Биография редактиране
Петър Ганчев е роден на 8 януари 1874 г. в Търново, Османска империя. През 1893 г. завършва Военното училище в София. Между 1899 и 1902 г. учи в Николаевската генералщабна академия. Започва да служи в Лейбгвардейския ескадрон, а по-късно е и негов командир. Служи като поръчки към щаба на армията. В периода 1904 – 1910 г. е военен аташе в Белград. Михаил Думбалаков пише за престоя на Ганчев в Белград:
| „ | Млади хубавец, военното аташе на България, с небрежната си галантност и фини маниери, бързо бе спечелил симпатиите на белградчани... Той бе нае за свое жилище фаталния дворец, в който бе живяла и обичала сръбската кралица Драга...[1] Наемайки тоя дворец, тук Ганчев поддържаше и една скъпа конюшня с хубави породисти коне. Това бе отличителен белег на всеки по-богат аристократически дом.[2] | “ |
От 1910 до 1913 г. е военен аташе в Берлин. На 30 май 1914 г. е назначен за командир на първи конен полк. Известно време е и началник-щаб на първа пехотна софийска дивизия. От 1 август 1915 г. е определен за военен пълномощник към германския император. Участва в подписването на Брест-Литовския мирен договор като пълномощник от страна на България. Между 1917 и 1918 г. е флигел-адютант на цар Фердинанд I. След детронацията на Фердинанд заминава с него за Германия, където продължава да изпълнява същата роля. Служи като военен пълномощник при Особата на Негово Величество Германския Император и Пруския Крал.[3] Отделно там е назначен за хофмаршал на двореца Кобург. Председателства българската колония „Единство“[4]. През 1919 г. излиза в запас.
По спомени на Коста Скутунов, като военен аташе в Берлин, Петър Ганчев показно демонстрира и подчертава връзките си с цар Фердинанд и допринася за влизането на България във войната като съюзник на Германия чрез множество фалшиви донесения, които надценяват способностите на немската армия. В немската столица той си спечелва лоша слава на позьор водещ разпуснат начин на живот и обкръжен от съмнителни лица. Това му поведение привлича вниманието на немските тайни служби, които предупреждават българското правителство. През 1919 г. генералът прави неуместно изказване пред немското командване, което е счетено за уронване престижа на България, и впоследствие той бива уволнен.[5]
Семейство редактиране
Петър Ганчев е женен и има 2 деца.
Военни звания редактиране
- Подпоручик (2 август 1893)
- Поручик (2 август 1896)
- Капитан (12 септември 1902)
- Майор (15 октомври 1908)
- Подполковник (15 октомври 1912)
- Полковник (15 октомври 1915)
- Генерал-майор (30 май 1918)
Награди редактиране
- Военен орден „За храброст“ III степен, 1 клас (1919)
- Народен орден „За военна заслуга“ II степен с военни отличия (1919)
Бележки редактиране
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I. София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 73.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I. София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 74.
- ↑ archives.bg
- ↑ Кратка биография на сайта Бойна слава, архив на оригинала от 27 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131227230324/http://forum.boinaslava.net/showthread.php?6033-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8%F2%E5-%C3%E5%ED%E5%F0%E0%EB%E8&p=253633#post253633, посетен на 26 декември 2013
- ↑ Скутунов, Коста. Бурни Времена. София, Българска История, 2020. ISBN 978-619-7496-63-5. с. 94-95.
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 166.