Петър Дивановски

български учител и общественик

Петър Илчев Дивановски (1869 – 1929) е български учител и общественик в Орхание, дн. Ботевград[1].

Петър Дивановски
български учител и общественик
Роден
1869 г.
село Орхание (дн. Ботевград), Османска империя
Починал
1929 г. (60 г.)
село Орхание (дн. Ботевград), Царство България
Националностбългарин
Учил вСофийски университет

Биография редактиране

Петър Дивановски произхожда от орханийски род на учители и общественици, между които са Петър Илчев, Димитър Панчев (учител и основоположник на модерното пчеларство в България), Стефан Илчев (езиковед, лексиколог и лексикограф) и др. Петър Дивановски завършва история, география и богословие във висше училище в София през 1892 г. Още през същата година е назначен за директор на Орханийското трикласно смесено училище. Завежда първата летописна книга в историята на учебното дело в Орхание, от която днес се черпят сведения за състава и образованието на учителите, за училищното имущество и благотворителност, а също така и за учебните програми и др.[2]

След построяването на Прогимназията в Орхание в началото на ХХ век Петър Дивановски е дългогодишен неин директор[3]. Под негово ръководство през 1912 се откриват и първите гимназиални паралелки. След отделянето на гимназията като самостоятелно учебно заведение, през 1918 г., той отново е назначен за директор. Съдейства на Петър Ценов за откриване на Орханийската културно-просветна дружба през 1921, която обединява живеещите в София орханийци. Особено го вълнуват събитията, свързани с дейността на Орханийския частен революционен комитет и посещенията на Васил Левски в града, като става инициатор за завършило без успех построяване на негов паметник в града.

Петър Дивановски умира на 69-годишна възраст през 1929, като траурната церемония е събитие от общоградски характер.

Източници редактиране

  1. Влайкова, Симеонка. Ботевград през годините, ч. 1, с. 109 – 110
  2. Летописна книга на Орханийското 3-класно училище за периода 1892 – 1902 г. стр. 28
  3. Влайкова, Симеонка. Училище „Н. Й. Вапцаров“, с. 13 – 14