Петър Димитров-Рудар
Петър Димитров-Рудар (псевдоним на Петър Димитров Келов) е изтъкнат български детски писател, публицист, оратор и критик предимно на детска литература. Той е автор на над 20 книги, предимно разкази за деца и учебници. Работи и като преподавател по литература.
| Петър Димитров-Рудар | |
| Роден | 2 юли 1906 |
|---|---|
| Починал | 18 октомври 1994 |
През 1925 г. е сред основателите на Дружеството на детските писатели. Между 1927 и 1929 г. е главен редактор на художественото списание „Млад турист”. През 1927 става сътрудник на детските списания „Светулка” и „Детска радост”, като редактира и вестничето за деца „Планинче”. През същата година пише първото изследване върху детската литература („Нашата детска литература. Част 1. Поезия“).[1] Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1929. В периода 1932-1945 година е адвокат в Стралджа и Сливен.
Участва в завземането на властта от Отечествения фронт на 9 септември 1944 г. От 1946 до 1949 година е главен секретар на съюза на Българо-съветските дружества. Между 1946 и 1951 година е главен редактор на в. „Българо-съветско единство“. В периода 1952-1962 година е заместник-редактор на издателство „Народна младеж“.[2]
Библиография редактиране
- Хоро, изд. „Народна младеж”, София (1953) (илюстрации на Стоян Анастасов)
- Юнаци, герои - познайници твои: Хумористични стихотворения и поеми, изд. „Народна младеж”, София (1961) (илюстрации на Доньо Донев)
- Дядо Вълю и вълкът, „сп. Славейче”, София (1976) (илюстрации на Никифор Русков)
- Разкази за Георги Димитров, изд. „Отечество” (1977)
- Тръбачът на Казак алай, изд. „сп. Славейче”, София (1986) (илюстрации на Васил Вълчев)
- Жив е той: Разказ за Хаджи Димитър, изд. „сп. Славейче”, София (1990) (илюстрации на Иван Йовчев)
- В търсене на истината,
