Петър Драганов

Петър Драганов
	Петър Драганов
български филолог
	Петър Драганов в 1927 година
Роден	1 февруари 1857 г. (стар стил) Комрат, Руска империя
Починал	7 февруари 1928 г. (71 г.) Комрат, Кралство Румъния
Научна дейност
Област	Филология, библиография
Работил в	Руска национална библиотека (1896 – 1904)
	Петър Драганов в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Драганов.

Петър Данилович Драганов е руски филолог и славист.

Биография редактиране

Петър Драганов е роден на 1 февруари 1857 година в Комрат. По произход е българин от Бесарабия на руска служба. Следва история и филология на университета в Санкт Петербург. По покана от Българската екзархия, от 1885 до 1887 г. работи като преподавател в Солунската българска мъжка гимназия. В Солун поддържа близки връзки с местното руско генерално консулство.^[1]

По време на престоя си в Солун Драганов събира фолклорен материал, който след връщането си в Русия издава. Според него Македония представлява отделна етнографска област на Балканите, а славянските македонски говори съставляват самостоятелен македонски език. Според някои автори със своите публикации в Русия Драганов поставя основите на македонистиката.^[2] Драганов работи във времето, когато в германоезичната и руската наука много учени се надяват да открият неизвестен славянски език и с това да запишат имената си в науката. Както е известно, тези опити не са се увенчали с успех. Като пример може да се посочи Карл Вернер, който се е опитвал да открие неизвестен славянски език в Прибалтийския район. В Санкт Петербург П. Драганов се опитва да чете научни реферати, но среща много остра критика в славистичните среди и преди всичко – от страна на големия славист Пьотър Лавров. В университета неговата теза за македонския е била смятана за несериозно твърдение на самоук любител.

Издаденият от Драганов сборник с народни умотворения среща остра критика от страна на българската фолклористика, тъй като е създаден от текстове, които учениците от долните класове на Българската солунска мъжка гимназия е трябвало да запишат по родните си места като домашна работа. По тази причина тези ученически записи са пример за недобро събиране на фолклорен материал. Друга част от текстовете за сборника на Драганов, както той сам пише, са събрани от ученички в Солунската българска девическа гимназия и са предоставени на Драганов от известния с антибългарските си позиции руски генерален консул в Солун Иван Ястребов.^[3] В рецензията си „Неколко бележки върху Македонско-славянския сборник на П.Драганов“, публикувана в излезлия през 1895 година в София „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ Възрожденеца от Македония Кузман Шапкарев нарича Драганов „лукав сърбофил“, използващ макиавелистки похват – първо преструващ се на „неутрален“, заради което обявява „македонците“ за „безформени“ в народностно отношение славяни, и понеже всеки славянски народ има собствено име, а това на областта не може да стане национално, защото е носено от населяващите я народи, сред които българите са мнозинство, а след като „славянската“ идентификация бъде насадена (и след расистко изкарване на българите за азиатски народ, нямащ нищо общо със славянството), ще започне и агитация, че „македонските славяни“ като народ без име по нужда трябва да станат част от друг славянски народ – а именно от най - близкия друг географски славянски сръбски, и те ще бъдат представени за „чисти сърби“, частично „българизирани“ чрез „пропагандата“ на Екзархията.^[4]