Петър Караангов

български поет

Петър Киров Караангов е български поет, главен секретар на Съюза на българските писатели между 1989 и 1991 година.

Петър Караангов
Роден 11 ноември 1931 г.
Починал 16 ноември 2020 г. (89 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение
Направление Априлско поколение[1][2]
Награди Вазова награда (1999)
„Изворът на белоногата“ (Харманли) (2010)
Годишната награда на СБП за поезия (2011)

БиографияРедактиране

Роден е на 11 ноември 1931 година в град Свети Врач, днес Сандански, в семейство на бежанци от Егейска Македония. Завършва гимназия в родния си град, полувисш Държавен библиотекарски институт (1952) и българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“ (1957). Работи като библиотекар в читалищната библиотека в Сандански(1952-53), като коректор в издателство „Български писател“ (1958), като редактор на сп. „Пламък“ (1963-64), като главен редактор на издателство „Български писател“ (1964-68) и в Студията за игрални филми „Бояна“ (1968-71). Той е директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ (1983-89) и главен секретар на Съюза на българските писатели (1989-91).[3]

Умира на 16 ноември 2020 г.[4]

Награди и отличияРедактиране

Носител е на Националната Вазова награда (1999)[5], Националната литературна награда „Изворът на белоногата“ (Харманли) (2010),[6] на Годишната награда на СБП за поезия (2011).[7]

В 2011 година е удостоен с орден „Стара планина“.[8]

Почетен гражданин е на родния си град Сандански.[9]

БиблиографияРедактиране

По-важни негови книги са:

  • Сезоните и нашата улица. Лирика (1960)
  • Участие. Стихотворения (1964)
  • Годишни кръгове. Стихотворения (1965)
  • Зимни недели. Стихотворения (1967)
  • Внезапно лято. Стихове (1970)
  • Приближаващи снегове. Стихове (1971)
  • Както музиката вечер. Стихове (1973)
  • Стихотворения (1974)
  • Дъждът, преди да стане сняг. Стихове (1976)
  • Континент. Стихове (1980)
  • В средата на сезона. Избрани стихотворения (1981)
  • Зимни недели. Стихове (1984)[10]

БележкиРедактиране

  1. Владимир Трендафилов, „В полите на априлството“, slovo.bg, 1999 г.
  2. Иван Гранитски, „Поезия и поетическо самосъзнание“. - В: Противоречивият човек (Съч. в седем тома - том 1), Изд. „Захарий Стоянов“, София, 2009, с.19.
  3. Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 160.
  4. Почина Петър Караангов. // Българско национално радио. Радио Благоевград, 16 ноември 2020 г. Посетен на 16 ноември 2020 г.
  5. Лауреати на Вазова награда, сайт на Община Сопот.
  6. „Петър Караангов с Националната литературна награда „Изворът на белоногата“, bulgaria-news.bg, 1 октомври 2010.
  7. „СБП връчи Годишните литературни награди“, в. „Дума“, 20 май 2011.
  8. Указ № 105 Обн. ДВ. бр.40 от 27 май 2011 г.
  9. „Почетни граждани: Петър Караангов“, сайт на община Сандански.
  10. Кратка биография на Петър Караангов в Литернет.

Външни препраткиРедактиране