Петър Каров
Петър Димитров Каров е български офицер, генерал-майор от пехотата, командир на рота от 82 пехотен полк през Първата световна война (1915 – 1920), командир на 10 пехотна дивизия (1941 – 1945) и инспектор на пехотата (1941 – 1945) през Втората световна война (1941 – 1946).
| Петър Каров | |
| български генерал | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1915 – 1946 |
| Род войски | Пехота |
| Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 20 февруари 1891 г.
|
| Дата и място на смърт | 11 септември 1944 г.
|
Биография редактиране
Петър Каров е роден на 28 февруари 1890 г. в Кюлевча, Княжество България. През 1914 г. завършва Военното на Негово Величество училище и на 22 август е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1925) като командир на рота от 82-ри пехотен полк, за която служба през 1921 г. съгласно заповед № 462 по Министерството на войната „за отличия и заслуги през третия период на войната“ е награден и с Военен орден „За храброст“1 степен, 1-ви клас. На 30 май 1915 г. е произведен в чин поручик. На 1 май 1920 г. е произведен в чин капитан. Служи в 19-и пехотен шуменски полк и 4-ти пехотен плевенски полк.
От 1926 г. капитан Каров служи в 7-а пехотна дружина, а от 1929 г. в 4-та пехотна дружина. На 15 май 1932 е произведен в чин майор. През 1932 г. майор Каров е назначен за служба в 7-и пехотен преславски полк, през 1934 г. е назначен за началник на 24-ти пограничен участък, като същата година на 26 август е произведен в чин подполковник. През следващата година подполковник Петър Каров е назначен за началник на Плевенското военно окръжие и същата година е назначен на служба в 8-и пехотен приморски полк. През 1938 г. е назначен за помощник-началник на Школата за запасни офицери и на 3 октомври същата година е произведен в чин полковник. През 1939 г. е назначен на служба в Пехотната инспекция.
По време на Втората световна война (1941 – 1945) полковник Петър Каров служи на най-високата пехотна длъжност като началник на пехотата (28 юни 1941 – 11 септември 1944), като същевременно е и командир на 12-а пехотна дивизия (1941 – 11 септември 1944).
Арестуван след Деветосептемврийския преврат от 1944 година, Петър Каров е убит на 11 септември 1944 г. в Елхово от войници от 32-ри пехотен загорски полк.[1][2]
Петър Каров е женен и има 2 деца.
Военни звания редактиране
- Подпоручик (25 август 1915)
- Поручик (30 май 1917)
- Капитан (1 май 1920)
- Майор (15 май 1930)
- Подполковник (26 август 1934)
- Полковник (3 октомври 1938)
- Генерал-майор (6 май 1943)
Награди редактиране
- Военен орден „За храброст“, ,1 степен, 1 клас (1921)
Образование редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 362.
- ↑ Семерджиев, Атанас. История на Отечествената война на България (1944 – 1945). Т. 1. София, Военно издателство, 1981. с. 197.
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 81.