Петър Кунчев

български революционер

Петър Иванов Кунчев е български национален революционер. Участник в Ботевата чета и опълченец-поборник. Брат на Васил Левски.

Петър Кунчев
български революционер
Роден
1844 г.
Починал
1881 г. (37 г.)

Биография

редактиране

Петър Кунчев е роден в 1844 година в град Карлово. Най-малкият син в семейството на Иван и Гина Кунчеви. Брат на Христо Кунчев, Васил Левски и Ана (Яна) Караиванова. Деен участник в българското националноосвободително движение.

Учи във взаимното карловско училище. През 1868 година се премества от Карлово в Пловдив, където живее няколко години.[1] След смъртта на брат си отива в Ловеч, за да убие поп Кръстю, но се отказва и се връща. Според по-популярната версия – разубеден е от ловешките съратници на Левски да не го прави. През 1874 година емигрира във Влашко. Живее в Браила и Букурещ, където търси съдействие от Евлоги Георгиев.

През 1876 година се записва в четата на Христо Ботев и участва в нейния поход. След смъртта на войводата четата се разпръсква. Заедно с другаря си Костадин Димитров от Сливен успява да се добере до София. Тук три месеца и половина се укрива в къщурката на хаджи Стояна Цокова. Заловен е от турската полиция на улицата, но успява да избяга. След султанската амнистия (1 август 1876 г.) среща своя съчетник Илин Видолов и с неговия билет за свободно придвижване отпътува през Цариград към Кишинев, където в 1877 година постъпва в Българското опълчение. Участва в боевете на Шипка, където е ранен в крака, поради което е откаран за лечение във Велико Търново, а после и в град Харков. Непосредствено след Санстефанския мирен договор, пристига в родния си град Карлово, няколко месеца след смъртта на майка му. Стотици карловци са избити по време Руско-турската война от турската редовна и нередовна армия. В такава обстановка Петър първоначално трудно намира препитание. Пише писма на Найден Геров за съдействие. От карловската община е настанен в къщата на избягал турчин, но по-късно се премества да живее при сестра си Ана. Известно време е без работа, но по-късно е нает като старши стражар.[2]

Заболял от туберкулоза, той умира в есента на 1881 година.

Външни препратки

редактиране

Родът на Васил Левски

  1. Караиванов, Петър В. „Васил Левски по спомени на Васил Караиванов“ София, 1987, Издателство на Отечествения фронт, стр. 89.
  2. Караиванов, Петър В. „Васил Левски по спомени на Васил Караиванов“ София, 1987, Издателство на Отечествения фронт, стр. 90 – 91.