Отваря главното меню

Полковник, офицер от запаса Петър Манолев е български летец, ветеран от Втората световна война с три въздушни победи в небето над София, кавалер на военния орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас.

Петър Манолев
български летец
Петър Манолев през лятото на 1944 г
Петър Манолев през лятото на 1944 г

Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Национален военен университет

Ранни годиниРедактиране

Роден е на 18 септември 1915 г. в село Каракьой, близо до град Драма, Беломорска Тракия. Като дете Петър Манолев живее на гръцка територия. Учи в гръцко училище до четвърти клас. Когато е на 12 години, семейството му се преселва в град Неврокоп, днес Гоце Делчев. През септември 1929 г. Петър Манолев за пръв път в живота си вижда самолет и решава да стане летец. През 1936 г. е приет в 58-ми випуск на ВНВУ. През 1938 – 39 г. завършва два курса за летци-изтребители в Полша. На 16 юни 1939 г. завършва Военното на Негово Величество училище, випуск 58-и „Родопски“ с чин подпоручик. След завръщането си в България служи във Въздушната школа в Казанлък. През 1940 г. завършва Изтребителната школа за висш пилотаж в Карлово и е назначен за инструктор в същата школа.[1][2]

Участие във Втората световна войнаРедактиране

След началото на Втората световна война Петър Манолев се завръща в България. На 16 юни 1942 г. е повишен в поручик. С Министерска заповед № 35 от 1942 г. е изпратен като старши инструктор в Изтребителната школа в Долна Митрополия. В периода от 1941 – 1944 г. подготвя 7 випуска български летци – изтребители. На 30 март 1944 г. без заповед и по собствена инициатива заедно с още трима инструктори, поручик Манолев атакува формация от около 40 четиримоторни бомбардировача, летящи към София. Със слабо въоръжените учебно-бойни самолети Avia B-135, инструкторското звено преследва тежко въоръжените американски бомбардировачи и ги обстрелва до изчерпване на боеприпасите и горивото.[3]

 
Петър Манолев и Димитър Списаревски на летище Долна Митрополия, май 1942 г.
 
Месершмит Bf 109 G-6 с борден номер 1 на командир поручик Петър Манолев.

След тези събития го назначават за командир на 682-ро бойно изтребително ято от 3/6 орляк (полк), базиран на летище Божурище.[1][4] На 17 август 1944 г. със своя Месершмит Bf 109 G-6 Манолев сваля американска четиримоторна летяща крепост Б-17. В жестокия въздушен бой самолетът му е уцелен, таблото е повредено, а самият Манолев е тежко ранен. Успява да кацне аварийно „по корем“ на летище Божурище, макар и без навигационни уреди. Тежката операция, с която изваждат шрапнелите от тялото му е направена без упойка.

Беше 17 август. Летях на великолепния германски изтребител Messerschmitt Bf 109G-6 „Стрела“. Аз водех моето 682-ро изтребително ято. Излетяхме по тревога от Божурище, първия път към 12 часа, вдигнахме се на 7000 м, но не открихме никакъв противник. От земята ни се обадиха, че в крайния северозападен ъгъл на България „крепостите“ са облизали нашата територия и са заминали за Румъния. Моят бомбардировач, срещу който се насочих, бе на 700 – 800 метра под мен. Сега спокойно си приказваме, но тогава бе ужасно – горещо, отвсякъде стрелят. Най-често ние, изтребителите, си избираме бомбардировач, атакуваме го, като слизаме под него и под ъгъл. Открих огън с 20-милиметровото оръдие отпред и с двете голямокалибрени картечници (те са 12,7 мм) по моторите и местих огъня, докато стигнах до пилота. Всичко попадна в целта и запален, моторът започна да гори. Преместих огъня и по съседния мотор. Цялата „крепост“ пламна. През това време бомбардировачите отстрани ме улучиха. Взриви се бордното табло, пръсна се и остъклението на пилотската кабина. Бях облян в кръв и притиснат от нахлулия въздушен поток, но успях да се насоча към най-близкото летище. Кацнах „по корем“, защото устройството за спускане на колесника също бе повредено. После се оказа, че снарядът е минал през кожуха на двигателя и се е взривил зад бордното табло. Но самият аз бях улучен лошо. Та чак сега, на толкова годишна възраст, чувствам още болки в крака. Защото в него останаха много парчета, които хирурзите не можаха да извадят. Тогава нямаха упойка и започнаха да режат на живо, аз стиснах зъби, не извиках нищо. След операцията лекарят каза: „Ей, корав българин, бе!“

—  Петър Манолев, 2003 г.[1]

За проявената храброст при отбраната на София П. Манолев се награждава с орден „За храброст“ – IV степен, 2-ри клас. До началото на септември 1944 г. като командир на 682-ро бойно изтребително ято, той изпълнява 18 бойни задачи и участва в осем въздушни боя с американската авиация. След 9 септември 1944 г. участва във втората фаза на войната срещу Германия. На 12 ноември 1944 г. Манолев се отличава при щурма на летище Прищина. Завършва войната с 3 признати въдздушни победи.[5][6]

След войнатаРедактиране

Петър Манолев продължава да служи и след войната, като заема различни длъжности в Щаба на Въздушни войски. Повишен е в капитан на 15 ноември 1946 г. През 1951 г. майор Манолев е назначен за началник-щаб на изтребителния полк в Доброславци. През юли 1953 г. е арестуван с неясни обвинения. Септември същата година е освободен, а след това уволнен от ВВС.[7] По-късно работи в различни предприятия. За кратката си кариера като летец Петър Манолев овладява 27 различни самолета, има 2505 полета и 1463,55 часа във въздуха. За участието си във Втората световна война е награден с редица български и съветски ордени и медали. Почива на 19 март 2013 г. на 97-годишна възраст.[8]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в А ние бяхме само 81 летци изтребители...
  2. Овчаров, Любен. Въздушните асове на България. София, „Еър Груп 2000“, 2003.
  3. Овчаров, Любен. Въздушните асове на България. София, „Еър Груп 2000“, 2003.
  4. Rajlich, Jiri. Slovakian and Bulgarian Aces of World War 2 (Aircraft of the Aces), Publisher: Osprey Publishing, 2004
  5. Овчаров, Любен. Въздушните асове на България. София, „Еър Груп 2000“, 2003.
  6. Миланов, Йордан. Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912 – 1945, част втора. София, „Св. Георги Победоносец“, 1997.
  7. Доайенът на българските ВВС – полк.Петър Манолев
  8. Почина българският въздушен ас – летецът-изтребител полк. Петър Манолев

Външни препраткиРедактиране