Петър Мартулков
Петър Панев (Панов) Мартулков е български учител, офицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Петър Мартулков | |
| български военен и революционер | |
 Петър Мартулков (1) и Климент Скопаков (2) по време на войните | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1947 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Награди | За военна заслуга |
| Петър Мартулков в Общомедия | |
Биография
редактиранеПетър Мартулков е роден на 12 май 1875 година във Велес, тогава в Османската империя.[1] Негов роднина е деецът на ВМРО (обединена) и БКП Александър Мартулков.
Завършва първоначално училище във Велес,[2] а през учебна година 1894/1895 г. с десетия випуск на Солунската българска мъжка гимназия.[3][2] След това през 1897/1898 г. завършва Физико-математическия клон на Висшето училище в София. В 1898/1899 учебна година учителства в Първа софийска гимназия, а на 1 септември 1899 г. е назначен за учител в Битолската българска класическа гимназия, където преподава алгебра, геометрия, тригонометрия и физика.[2]
Мартулков, който в Битоля е колега с Даме Груев и Михаил Герджиков, активно участва в революционната дейност и в Битолско[4] и в Одринска Тракия, където пристига през 1900 година, като учител в Одринската българска мъжка гимназия.[5] Избран е за член на Одринския окръжен революционен комитет, но след като е разкрит през 1901 година се премества в България. През 1902 година завършва школата за запасни офицери и на 15 март е произведен чин запасен подпоручик. От 1904 до 1921 г. преподава Математика във Втора мъжка гимназия в София.
Петър Мартулков участва във Балканската война и Междусъюзническата война, като на 28 юли 1913 г. е произведен в чин запасен поручик. По време на Първата световна война запасен поручик Мартулков е командир на нестроева рота от 5-и пехотен македонски полк, за която служба „за бойни отличия и заслуги във войната“ със заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Народен орден „За военна заслуга“, V степен на военна лента[6]. На 22 септември 1917 г. е произведен в чин капитан[7].
След войните е главен инспектор по математика и физика към Министерството на просветата, притежава издателство, и е автор е на много учебници по математика и физика за средните училища.[8][9] Член е на Македонския научен институт.[10]
Петър Мартулков умира през 1947 година.[11]
Военни звания
редактиране- Запасен подпоручик (15 март 1902)
- Запасен Поручик (28 юли 1913)
- Запасен Капитан (22 септември 1917)
Бележки
редактиране- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 283-284.
- ↑ а б в Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 526. Посетен на 15 януари 2016.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 110.
- ↑ Пандев, Константин. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903. София, Гутенберг, 2000. с. 151.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 93
- ↑ Руменин, с. 231
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 100.
- ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ Стоянов, Никола. Живот и дейност : Мемоари (1875 - 19439). Дневник (1940–1944). Хасково, Нов български университет, 2020. ISBN 978-619-233-102-3. с. 625.
- ↑ Сайт на 22-ро СОУ „Георги С. Раковски“ Архив на оригинала от 2016-09-24 в Wayback Machine..
Източници
редактиранеРуменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 231.