Петър Ников
Петър Ников Попов е български историк, професор в Софийския университет. Следва история и византология в Мюнхен и Виена от 1904 до 1912 година. Доктор по философия на Виенския университет от 1912.
| Петър Ников | |
| български историк | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 15 ноември 1938 г.
|
| Учил във | Виенски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История, византология |
| Работил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Подпис |  |
Биография редактиране
Роден е в 1884 година в семейството на Нико Попов. Гимназиален учител във Варна в 1915 - 1920 година. Редовен доцент по история в Софийския университет през 1920 - 1923. Извънреден (1923 - 1935) и редовен професор (1935 - 1938). Като редовен професор завежда катедрата по българска история. Декан на Историко-филологическия факултет в годините 1931 -1932 и 1937-1938. Председател на Българското историческо дружество (1935 - 1938). Дописен (от 1923) и редовен член на БАН (1937). Секретар на Историко-филологическия клон на БАН (1937 - 1938). Член на Българския археологически институт от 1933. Член е на Македонския научен институт.[1][2]
Памет редактиране
На Петър Ников е наречена улица в квартал „Надежда II“ в София (Карта).
Библиография редактиране
- Ников, Петър. Възраждане на българския народ. София, 1929.
- П. Ников, „История на Видинското Княжество до 1323 година“. ГСУ ИФФ, XVIII – 1922
- П. Ников, „Принос към историческото изворознание на България и към историята на Българската църква“. Сп. на БАН, ХХ, 1921
- П. Ников, „Турското завладяване на България и съдбата на последните Шишмановци“. Известия на историческото дружество в София, кн. VII-VIII, 1928 г.
- В. Н. Златарски, П. Ников – Българска историческа библиотека.