Емблема за пояснителна страница Тази статия е за охридския български общественик. За кюстендженския вижте Петър Огнянов.

Петър (Петре) Огненов или Огнянов (изписване до 1945 година: Петъръ Огнѣновъ) е български общественик от Българското възраждане в Македония.[1]

Петър Огненов
български възрожденец
Роден

БиографияРедактиране

Роден е в югозападния македонски град Охрид. Родът му произхожда от огняра на Джеладин бег в края на XVIII век.[1] Огненов е сред лидерите на кюркчийския еснаф и на Охридската българска община и българската църковна и просветна борба в града.[2][3][4][5] Огненов изхарчва голямо състояние в опит да задържи манастира „Свети Наум“ в български ръце.[6][7] След като Огненов плаща огромен подкуп на турските власти става епитроп на манастира заедно с охридчанина поп Стефан, който се задължава частично да му върне парите. След схизмата обаче поп Стефан и игуменът на манастира се отмятат и се връщат към Патриаршията, като същевременно така отхвърлят и задълженията си към Петър Огненов. Огненов задържа Охридската кондика, публикувана по-късно от Иван Снегаров. Огненов се опитва чрез съда да възстанови правата си, но безуспешно.[7]

Григор Пърличев пише в „Автобиографията“ си:

В последните години на църковния въпрос, когато охридяне беха отчаяни и материално обезсилени, не само плата не получихме, но според силите си и подпомагахме на господа: Илия Чобанов, Петра Огненов и Коста Размов, които на свой счет пращаха в Цариград нужните депеши и целий си имот изгубиха в подвига.[8]

Тъй като Огненов е бездетен, осиновява няколко роднински деца.[1] Негов осиновен син е видният български революционер и просветен деец Лев Огненов,[9] а негов внук - видният журналист Петър Карчев.[3]

 
Митрата на предстоятеля на Охридската архиепископия, спасена от Анастасия Огненова, Национален исторически музей, София

Съпругата на Петър Огненов Анастасия (Ташка) Огненова е също активна участничка във възрожденските борби в Охрид. Тя оглавява превземането от жени на църквата „Света Богородица Перивлепта“, в която служи владиката Мелетий Преспански и Охридски. По време на първото сръбско управление в Охрид (1913 - 1915) Ташка Огненова укрива в дома си митрата на охридските архиепископи, предадена по време на Първата световна война на българските военни власти и отнесена в София.[10]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Огненов
 
Анастасия Огненова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тоница Мишева
 
Тодор Огненов
 
Ксантипия Карчева
 
Георги Карчев
 
Лев Огненов
(1863 — 1953)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум Огненов
 
Весела Янкулова
(1900 — ?)
 
Лев Огненов
(1889 — 1862)
 
Александър Огненов
(1886 — ?)
 
 
 
Петър Карчев
(1889 — 1965)
 
Владимир Огненов
 
Асен Огненов
 
Петър Огненов
 
Симеон Огненов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Огнянов
(1927 — 2013)
 
 
 
 
 


БележкиРедактиране

  1. а б в Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6. с. 53.
  2. Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане. София, Министерството на народното просвещение, 1943. с. 216.
  3. а б Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 17.
  4. Детрез, Раймонд. Криволици на мисълта. София, ЛИК, 2001. ISBN 954-607-454-3. с. 105, 125, 161.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878), Том I (1878 - 1885), Книга I. София, Синодално издателство, 1969. с. 642.
  6. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 17-19.
  7. а б Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6. с. 54.
  8. Пърличев, Григор. Автобиография. Сборник за народни умотворения и книжнина, книга IX, 1894. Посетен на 3 октомври 2014.
  9. Радев, Симеон. Ранни спомени. София, Стрелец, 1994. с. 123.
  10. Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6. с. 55.