Петър Орлов

български учител

Петър Димитров Орлов е български учител, деец на късното Българско възраждане в Македония.

Петър Орлов
български учител
Роден
неизв.
Починал
1920 г.

Биография редактиране

Орлов е роден в българското костурско село Бобища. Учи в Кожани и в педагогическото училище Запион в Атина.[1] Учител по гръцки е в Битоля (1865 – 1866) и Прилеп (1867 – 1869).[2][3] Между 1869 и 1872 година е български учител в Битоля. След оттеглянето на Георги Динков от Загоричани през 1872 година, Орлов го замества като учител в едно от първите български училища в Костурско. Подложен е на гонения от костурския владика Иларион, но е защитен от населението на Загоричани.[4] В 1876 – 1877 година е учител в Бобища.[5] По-късно е учител в село Олища.[6] Между 1877 и 1881 година като заместник директор се налага да изпълнява длъжността директор на българските училища в Прилеп, като ги ръководи с помощта на учителите Златко Каратанасов, Григор Алексиев, Пере Ачев, Стефан Зографов, Секула Дръндаров, Илия Здравев и други.[7] След това пак учителства в Загоричани, Воден и други.[8] Поддържа връзки с ВМОРО.[9]

Умира в мизерия в София в 1920 година.[10]

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 12.
  2. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 192.
  3. Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 31.
  4. Поповски, Търпо. Македонски дневник : спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 31.
  5. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 15.
  6. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 47.
  7. Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 119.
  8. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 482.
  9. Чакаларов, Васил. „Дневник“, ИК „Синева“ София, 2001, стр.62.
  10. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 31.
Йосиф Ковачев и. д. директор на Прилепското българско мъжко класно училище
(1877 – 1881)
Васил Карайовов