Петър Пашов

български езиковед

Петър Пашов е български езиковед, професор в Софийския университет. Автор е на книгата „Практическа българска граматика“.

Петър Пашов
български езиковед
Роден
Починал
6 април 2009 г. (78 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Работил вСофийски университет
Шуменски университет
Известен сПравоговорен речник на българския книжовен език (1975)
Практическа българска граматика (1989)
НаградиДоктор хонорис кауза на Шуменския университет

Биография

редактиране

Петър Минков Пашов е роден на 1 април 1931 г. в с. Малкочево, Севлиевско.

Образование

редактиране

Основно образование той получава в родното си място, а през 1949 г. завършва Севлиевската мъжка гимназия. Вече като студент в специалността българска филология в Софийския държавен университет, Петър Пашов е един от най-активните участници в кръжока на проф. Стойко Стойков.

Професионално развитие

редактиране

Веднага след завършването на висшето си образование през 1953 г., по предложение на проф. Ст. Стойков, проф. Л. Андрейчин и проф. К. Мирчев, П. Пашов е избран за редовен асистент към Катедрата по български език в Софийския университет, където води семинарни упражнения по: съвременен български език, българска диалектология и езикова култура. Доцент (1969) и професор (1978) по съвременен български език в СУ.

Преподавал е във Висшия педагогически институт в Шумен (1971 – 1976). Бил е лектор по български език в Хаванския университет (1962 – 1963) и в Лионския университет (1968 – 1971). Гост-професор в Московския, Упсаленския, Стокхолмския, Хелзинкския и в Осло. Автор е на различни научни публикации. Един от съвременните български езиковеди, които подкрепят отпадането на правилото за пълен и кратък член.

Административна дейност

редактиране

Освен активната преподавателска дейност, проф. Пашов има внушителна биография в областта на академичното администриране. Той е бил главен специалист в управление „Висше образование“ и зам.-председател на Комисията по българистика към МНП. В Софийския университет проф. Пашов е бил зам.-директор на Летния семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти към СУ (1968), дългогодишен ръководител на Катедрата по български език в СУ, декан на Факултета по славянски филологии, член или ръководител на различни комисии, научни и експертни съвети. Проф. Пашов има изключителни заслуги за основаването и първите стъпки на Висшия педагогически институт в Шумен. Той е първият заместник-ректор по учебната работа там (1971 – 1976) и първият ръководител на Катедрата по български език (1971 – 1978). Проф. Пашов организира учебно-преподавателската и научноизследователската дейност, следвайки най-добрите наши и европейски традиции във висшето образование – полага основите на библиотеката, на научните издания (той е първият редактор на Годишника на Висшия педагогически институт в Шумен) и на вестника, организира авторитетни национални и международни форуми, полага усилия за създаването и развитието на млади специалисти в областта на филологията и за израстването им като учени и преподаватели.

Награди и отличия

редактиране

Заради безспорния си принос в академичното строителство на Шуменския университет по повод 70-годишния си юбилей е удостоен със званието почетен доктор на Шуменския университет. [1]

Удостоен е посмъртно с българо-шведската литературна награда „Артур Лундквист“ (2016), връчвана през година от 1988 до 2016 г. съвместно от НДФ „13 века България“, СУ „Св. Климент Охридски“ и посолството на Швеция в България[2]

Библиография

редактиране
  • Правоговорен речник на българския книжовен език. София: Наука и изкуство, 1975, 1022 с. (2 изд. – 1979) (3 изд. – 2002) (в съавторство с Христо Първев)
  • Помагало по българска морфология. Глагол. София: Наука и изкуство, 1976, 465 с. (в съавторство с Руселина Ницолова)
  • Въпроси на българската лексикология. София: Наука и изкуство, 1978, 179 с. (съставител)
  • Помагало по българска морфология. Имена. София: Наука и изкуство, 1978, 467 с.
  • Съвременен български език (Задачи и тестове за упражнение). София: Наука и изкуство, 1979, 339 с. (в съавторство с Христо Първев и Венче Попова)
  • Проблеми на езиковата култура. София: Наука и изкуство, 1980, 263 с. (съставител заедно с Валентин Станков)
  • Българският правоговор (1989) (в съавторство с Христо Първев) (2 изд., Анубис, 1996)
  • Практическа българска граматика. София: Народна просвета, 1989, 375 с.
  • Българският правопис. С., 2000
  • Българска граматика. С., 2006 (2 изд., Хермес, 2011)

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране