Петър Пепелюговски с псевдоним Цървениот (на македонска литературна норма: Петар Пепељуговски – Црвениот) е югославски партизанин, деец на НОВМ, политически офицер, генерал-лейтенант от ЮНА.

Петър Пепелюговски
Петар Пепељуговски
югославски военен
Роден
Починал
Националност Югославия

Биография

редактиране

Роден е на 12 октомври 1924 година в град Прилеп. През 1935 г. завършва основно образование в родния си град, а след това и занаятчийско училище през 1938 г. През 1941 година става член на ЮКП, а на следващата година става секретар на Местния комитет на ЮКП за Прилеп. Влиза в Прилепския народоосвободителен партизански отряд „Гьорче Петров“. През 1943 година става заместник-комисар на Трета оперативна зона на НОВ и ПОМ. От март до май 1944 година е заместник-политически комисар на втора македонска ударна бригада[1]. До 10 април 1945 е политически комисар на четиринадесета македонска младежка ударна бригада „Димитър Влахов“ и отделно е политически комисар на петнадесета народоосвободителна поречка бригада[2]. По-късно е политически комисар на чета и на петнадесета македонска ударна бригада. Отделно участва в битки на Сремския фронт заедно с Петнадесети корпус на НОВЮ. След Втората световна война става командир на военен окръг, секретар на Народната отбрана в Изпълнителния съвет на СРМ[3]. Между 1945 и 1953 г. е политически комисар на дивизия. През 1953 г. завършва Висшата военна академия на ЮНА. От 1953 до 1959 г. е началник-щаб на гвардейска дивизия. През 1959 г. завършва Военна школа. След това е до 1961 г. е преподавател в Школата. Между 1961 и 1963 г. е помощник-командир на Скопския военен окръг. В периода 1963 – 1965 г. е командир на Прищинския военен окръг. От 1965 до 1974 г. е член на Изпълнителния съвет на Социалистическа република Македония. В периода 1974 – 1982 г. е член на Съюзния секретариат за народна отбрана на Югославия[4]. Пенсионира се през 1982 г. Умира на 19 септември 1999 г. в Скопие.

Военни звания

редактиране
  • Подполковник (1945)
  • Полковник (1950)
  • Генерал-майор (1962)
  • Генерал-лейтенант (1969)
  • Партизански възпоменателен медал 1941;
  • Орден „Партизанска звезда“ с пушки, 1945 година;
  • Орден за храброст, 1946 година;
  • Орден за народа със сребърни лъчи, 1946 година;
  • Орден на братството и единството със златен венец, 1946 година;
  • Орден на народната армия със златна звезда, 1964 година;
  • Орден за военни заслуги с голяма звезда, 1972 година;
  • Орден на народната армия с лавров венец, 1981 година.
  1. Вестник Офицер, бр. 5, 2011, стр. 3 // Архивиран от оригинала на 2014-03-21. Посетен на 2012-09-03.
  2. Вестник Офицер, бр. 7, 2011, стр. 9,10 // Архивиран от оригинала на 2013-12-27. Посетен на 2012-09-03.
  3. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1133. (на македонска литературна норма)
  4. Стојановски, М. и Стојаноски, Б. Воени генерали во Македонија (1943 – 2017). 2-ро издание. Печатница „ЕВРОПА 92“ – Кочани, 2017, с.252 // Архивиран от оригинала на 2021-08-03. Посетен на 2022-01-28.