Петър Петров (актьор, р. 1930)

Петър Стефанов Петров е български драматичен (театрален) актьор.

Петър Петров
български актьор
Роден
Починал

БиографияРедактиране

Роден е на 26 октомври 1930 г. в с. Горско Ново село, област Велико Търново.
Завършва задочно: ВИТИЗ „Кр. Сарафов“, гр. София и българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Започва професионалната си актьорска дейност в театъра в гр. Кюстендил.
От 1961 г. играе на сцената на театъра в гр. Велико Търново до пенсионирането си през 1992 г.
Участва в над 200 театрални роли и се снима в 6 български игрални филма.
Дългогодишен рецитатор на стихове от Христо Ботев, Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов.
Женен е, има 2 сина, 4 внука и 2 правнука.
Умира на 14 септември 2019 г. в дома си в гр. Велико Търново.[1]

Театрални ролиРедактиране

  • „Скъпа Памела“ (от Д. Патрик) – Сол Бозо (сезон 1989/90 г.)[2]
  • „Под игото“ (от Иван Вазов, драматизация и реж. Симеон Шивачев; премиера: 20 април 1971 г.) – Мичо Бейзадето[3]
  • „Пътят“ (от Георги Караславов, реж. Симеон Шивачев; премиера: 16 януари 1971 г.)[4][5]
  • „Семейство“ (от И. Ф. Попов, реж. Тамара Кариаева; премиера: 5 април 1970 г.)[6]
  • „Балдуин Фландърски“ (от Радко Радков, реж. Недялко Ковачев; премиера: 1 ноември 1969 г.) – цар Калоян [7][2]
  • „Вечерите на Иван Гилин“ (от Николай Парушев, реж. Маргарита Тихинова; премиера: 26 април 1969 г.)[8]
  • „Двама в новия град“ (по едноименния роман на Камен Калчев, драматизация на Василен Васев, реж. Недялко Ковачев; премиера: 24 февруари 1969 г.)[9]
  • „Престолът“ (от Иван Вазов, реж. Маргарита Тихинова; премиера: 20 октомври 1968 г.) – цар Ивайло[2][10]
  • „Към пропаст“ (от Иван Вазов, реж. Димитър Стоянов; премиера: 25 септември 1967 г.) – Раксин[11][2]
  • „Гимназисти“ (от К. Треньов, реж. Димитър Стоянов; премиера: 14 април 1967 г.)[12]
  • „Лют звяр“ (от Никола Русев, реж. Константин Димчев; премиера: 13 ноември 1966 г.)[13]
  • „Отново за любовта“ (от Едуард Радзински, реж. Йосиф Венков; премиера: 4 юни 1966 г.)[14]
  • „Барабанчица“ (от Афанасий Салински, реж. Недялко Ковачев; премиера: 9 април 1966 г.) – Фьодор[15]
  • „Еленово царство“ (от Георги Райчев, гост-реж. Константин Димчев; премиера: 6 февруари 1966 г.)[16]
  • „Тайната на старата къща“ (от Панчо Панчев, гост-реж. Георги Аврамов; премиера: 13 февруари 1965 г.)[17]
  • „Добрата стара Англия“ (от Уилям Съмърсет Моъм, гост-реж. Виктор Марков; премиера: 12 ноември 1964 г.)[18] – Коли[19]
  • „В полите на Витоша“ (от Пейо Яворов, гост-реж. Анастас Михайлов; премиера: 12 септември 1964 г.)[20] – Христофоров[21]
  • „Я, колко макове!“ (от Никола Русев, реж. Владимир Найденов; премиера: 26 февруари 1964 г.)[22] – Витан[23]
  • „Почивка в Арко Ирис“ (от Димитър Димов, реж. Владимир Найденов; премиера: 9 ноември 1963 г.) – Антонио[24]
  • „Дъщерята на Калояна“ (от Фани Попова-Мутафова, драматизация Христо Серафимов, реж. Недялко Ковачев, премиера: 21 септември 1963 г.)[25] – Добромир[26]
  • „Колеги“ (от Василий Аксьонов, реж. Владимир Найденов, премиера: 9 февруари 1963) – Карпов[27]
  • „Светът е малък“ (от Иван Радоев, реж. Вили Цанков, премиера: 11 май 1962 г.)[28] – Антонио[29]
  • „Моника“ (от Лайош Местерхази, реж. Симеон Шивачев, премиера: 6 януари 1962)[30] – Ласло[31]
  • „Иван Шишман“ (от Камен Зидаров, реж. Николай Люцканов, премиера: 24 ноември 1961 г.)[30] – Мирослав (сезон 1961/62 г.)[32]
  • „Патриарх Евтимий“ (от Радко Радков) – цар Иван Шишман[2]
  • „Железният светилник“ (от Димитър Талев) – Стоян Глаушев[2]
  • „За честта на пагона“ (от Камен Зидаров) – Витанов[2]
  • „Четвъртият език“ – Мутимир[2]
  • „Калоян“[2] – цар Калоян
  • „Албена“ (от Йордан Йовков) – Нягул[2]
  • „Царска милост“ (от Камен Зидаров) – цар Фердинанд[2]
  • „Сборен пункт“ (от Душан Ковачевич) – Михайло[2] Павлович
  • „Майстори“ (от Рачо Стоянов) – Тихол[2]
  • „Магия 82“[2]
  • „Най-голямата длъжност“[2]
  • „Погрешен изстрел“[2]
  • „Любов необяснима“[2]
  • „Гераците“ (по едноименната повест на Елин Пелин)
  • „Пожар“ (реж. Хачо Бояджиев)
  • „Иван Шишман“ (от Камен Зидаров) – цар Иван Шишман
  • „Легенда за майката“ (от Кръстьо Дренски)
  • „Ивайло“ – Вихър
  • „Римска баня“ – Цеков
  • „Прокурорът“ – Боян

ФилмографияРедактиране

Година Филми и Сериали Серии Роля
1981 Капитан Петко войвода 12 съдебен заседател (в 10-а серия)
(не е посочен в надписите на филма)
1971 Демонът на империята 10 ратай на чорбаджи Павлин (в VIII с.)
1958 Гераците
1958 Сиромашка радост Славчо

НаградиРедактиране

  • Орден „1300 години България“

ИзточнициРедактиране

  1. „Отиде си една от легендите на Великотърновския театър“ - статия на сайта на в. „Янтра днес“: dnesbg.com, публикувана на 16.09.2019 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Митев, Иван, Георги Василев. Хроники от едно театрално столетие 1870 – 1970. В. Търново: Фабер, 2017, с. 197. ISBN 978-619-00-0628-2
  3. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 589, 591. ISBN 978-619-00-0595-7
  4. Митев, Иван, Георги Василев. Хроники от едно театрално столетие 1870 – 1970. В. Търново: Фабер, 2017, с. 19. ISBN 978-619-00-0628-2
  5. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 586. ISBN 978-619-00-0595-7
  6. Митев, Иван, Георги Василев. Хроники от едно театрално столетие 1870 – 1970. В. Търново: Фабер, 2017, с. 80. ISBN 978-619-00-0628-2
  7. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 562 – 563, 554. ISBN 978-619-00-0595-7
  8. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 540, 554. ISBN 978-619-00-0595-7
  9. Митев, Иван, Георги Василев. Хроники от едно театрално столетие 1870 – 1970. В. Търново: Фабер, 2017, с. 53. ISBN 978-619-00-0628-2
  10. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 544. ISBN 978-619-00-0595-7
  11. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 522, 531. ISBN 978-619-00-0595-7
  12. Митев, Иван, Георги Василев. Хроники от едно театрално столетие 1870 – 1970. В. Търново: Фабер, 2017, с. 88. ISBN 978-619-00-0628-2
  13. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 504, 509. ISBN 978-619-00-0595-7
  14. Митев, Иван, Георги Василев. Хроники от едно театрално столетие 1870 – 1970. В. Търново: Фабер, 2017, с. 123. ISBN 978-619-00-0628-2
  15. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 496, 509. ISBN 978-619-00-0595-7
  16. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 494, 509. ISBN 978-619-00-0595-7
  17. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 468, 492. ISBN 978-619-00-0595-7
  18. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 466. ISBN 978-619-00-0595-7
  19. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 464. ISBN 978-619-00-0595-7
  20. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 466. ISBN 978-619-00-0595-7
  21. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 464. ISBN 978-619-00-0595-7
  22. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 466. ISBN 978-619-00-0595-7
  23. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 462. ISBN 978-619-00-0595-7
  24. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 454 – 455. ISBN 978-619-00-0595-7
  25. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 457. ISBN 978-619-00-0595-7
  26. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 453. ISBN 978-619-00-0595-7
  27. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 448 ISBN 978-619-00-0595-7
  28. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 443 – 444. ISBN 978-619-00-0595-7
  29. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 443. ISBN 978-619-00-0595-7
  30. а б Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 438 ISBN 978-619-00-0595-7
  31. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 440. ISBN 978-619-00-0595-7
  32. Митев, Иван. Театърът, наречен „Надежда“. 1870 – 1970. Спомени за отминалото време, хората и оставената диря. В. Търново: Фабер, 2017, с. 435. ISBN 978-619-00-0595-7