Петър Писарев
Петър Писарев е български общественик, учител и свещеник, деец на Българското възраждане.
| Петър Писарев | |
| български общественик и духовник | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
Биография редактиране
Роден е в Пещера, тогава в Османската империя. Получава духовен сан и служи в Пловдивска епархия. След Априлското въстание в 1876 година е арестуван и измъчван от османските власти.[1]
Преди 1878 година работи като учител в Пирот.[2]
В 1883 година Българската екзархия по препоръка на митрополит Панарет Пловдивски изпраща отец Писарев от Пловдивската епархия за наместник и председател на Воденската българска община. Общината го избрала за председател и настояла той да бъде и енорийски свещеник заедно със старите екзархийски свещеници, но екзархът сметнал, че той трябва да е свободен от енорийски задължения като председател на общината и учител по закон Божи в училището. В пролетта на 1884 година Писарев е принуден да напусне Воден и е заменен от отец Емануил Джуджев.[3]
Завръща се в Пловдив, където е председател на настоятелството на храма „Св. св. Кирил и Методий“.[4]
Бележки редактиране
- ↑ Андонов, Иван. Кратки възпоменания из моя живот. София, Издателство „Иван Вазов“, 1996. с. 92.
- ↑ Тошев, Б. В. Забравени български учители: Симеон Христов // Химия: Природните науки в образованието 26 (4). 2017. с. 589.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 573, 581-582.
- ↑ Натанаил Охридски. Борба за България. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2004. ISBN 954071432X. с. 260.
