Петър Попзлатев (политик)

български политик
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Попзлатев.

Петър Ангелов Попзлатев е български политик от политически кръг „Звено“.

Петър Попзлатев
български политик
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Друга дейност Народен представител в:
XXVI ОНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   

БиографияРедактиране

Роден е на 12 март 1895 г. в град Трявна. През 1915 г. завършва съкратен курс на 36-и випуск на Военното училище в София. От 11 септември същата година е произведен в звание офицерски кандидат[1]. Започва службата си в 5-а допълваща дружина. Служил е в 5-и пехотен полк, 7-а пехотна дружина, 6-а жандармерийска дружина и е бил началник на секция във военносъдебна служба. През 1926 г. се дипломира като правист от Софийският университет. В периода 1926 – 1930 г. преподава във Военното училище и Школата за запасни офицери (ШЗО). От там е уволнен поради антимонархическите си възгледи. В периода 1934 – 1939 г. е един от ръководителите на политическия кръг „Звено“. Взема участие в Деветнадесетомайският преврат, известно време е директор на Софийска област. През октомври 1934 година оглавява ключовата за режима Дирекция на обществената обнова.[2] На 31 юли 1935 година е уволнен от армията като подполковник, заедно с други активисти на Военния съюз.[3]

През 1942 г. се включва в Отечествения фронт, за което е арестуван и интерниран. Между 1944 – 1947 е политически секретар на Народния съюз Звено. Представлява „Звено“ в Националния комитет на Отечествения фронт до 18 юни 1945 година, когато е отстранен под натиска на комунистите.[4] Бил е подпредседател на 26 ОНС и от 1 – 4 ОНС. През 1946 г. е назначен за първи подпредседател на Временното председателство на България. В периода 1947 – 1950 е пълномощен министър на България в Швеция. От 1957 г. е секретар на ИК на Националния съвет на ОФ. Умира на 20 април 1962 г. в Трявна[5].

ИзточнициРедактиране

  1. Златев, М. Випускници на военното училище в ръководството на законодателната власт в България. Дни на науката, 2011, том 1, с. 73
  2. Недев 2007, с. 320 – 321.
  3. Недев 2007, с. 388.
  4. Недев 2007, с. 714.
  5. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 490, ISBN 954-528-790-X
Цитирани източници