Петър Протич
Петър Димитров Протич е български лекар, публицист и просветител.[1]
| Петър Протич | |
| български лекар, публицист и просветител | |
| Роден |
1822 г.
|
|---|---|
| Починал | 1881 г.
|
Биография редактиране
Протич е роден през 1822 година във Велико Търново. Той получава основното си образование в родния си град, а през 1844 година завършва медицина в Атина. Защитава докторат в Париж през 1852 г. През Кримската война работи като лекар в Руската армия, а по-късно се установява в Букурещ, където завежда Психиатричното отделение на болницата „Маркуца“. В периода 1857-1879 г. Петър Протич става професор по медицина, като издейства много стипендии за български студенти в Румъния. Възрожденецът е един от основателите и деен член на Добродетелната дружина. След Освобождението Протич е член на първия Медицински съвет в България[2] и е дописен член на БАН.
Петър Протич се изявява като поет, който пише стихотворения на френски, гръцки, румънски и български език.
Умира в София през 1881 г.
Външни препратки редактиране
Източници редактиране
- ↑ Иван Радев, История на Велико Търново: XVIII – XIX век, Велико Търново: Слово, 2000, стр. 174.
- ↑ Никола Шопов, Любомир Алексиев, АКЦЕНТИ НА МЕДИЦИНСКОТО ОСИГУРЯВАНЕ ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА / Военномедицинска академия, Научно-приложен център по военномедицинска експeртиза, авиaционна и морска медицина, 26 септември 2018 г.