Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българският политик. За войводата от ВМОРО вижте Петър Самарджиев.

Петър Семерджиев
български политик
Роден: 16 юли 1917 г.
Починал: 24 май 2008 г. (90 г.)

Петър Илиев Семерджиев е български политик от РМС и БРП (к). През 50-те, по време на първоначалното насилствено установяване на комунистически режим в България, Петър Семерджиев е репресиран от тоталитарните власти. По-късно, едва през 1973 г., той успява да емигрира в Израел, където остава до края на дните си. Петър Семерджиев умира през 2008 г. в Ерусалим на 90 години.

Съдържание

БиографияРедактиране

Петър Семерджиев е роден на 16 юли 1917 г. в град Ямбол. Като ученик е деен член на РМС, поради което е изключен от Ямболската гимназия през 1932 г. През 1935 г. прави постъпки и му е разрешено да продължи образованието си в гимназията в Сливен. Там е ръководител на ученическата организация на РМС.

След завършване на гимназията през 1938 г. постъпва като студент в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а след това в Историко-филологическия факултет. Завършва испанска филология. Привлечен е за сътрудник на ЦК на РМС, където е натоварен от Титко Черноколев да създаде бюро за ръководство на ученическите организации в страната. От 1940 г. е член на БРП (к).

Участие в Съпротивителното движение (1941 – 1944)Редактиране

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През месец март 1941 г. е арестуван и интерниран в лагера „Гонда вода“ край Асеновград. По това време в лагера са интернирани известните функционери на БРП (к) Владо Тричков, Йонко Панов, Борис Копчев и Петко Кунин. Преместен е в лагера „Кръсто поле“. От ноември 1943 г. е секретар на окръжния комитет на БРП (к) в Сливен. От март 1944 г. е партизанин в сливенския отряд „Хаджи Димитър“. Активен участник в установяване на властта на „Отечествения фронт“ в Сливен на 9 септември 1944 г.

След 9 септември 1944 г.Редактиране

Веднага след 9 септември е назначен за секретар в ОК на БКП (Сливен). През 1946 г. е привлечен на работа в апарата на ЦК на БКП. През 1948 г. на V-я конгрес на БРП (к) става най-младият кандидат-член на ЦК на БРП (к).

РепресияРедактиране

През 1950 г. във връзка с процеса на Трайчо Костов е изключен от партията. След това е арестуван и подложен на мъчения в следствието на ДС.


Ето какво казва самия Семерджиев за методите на следствие в ДС:
„Следствието основно се различаваше от методите на старата полиция с възприемането на японския метод на мъчения – слагат те на столче без облегалка и ти връзват ръцете горе над врата. Така те държат едно-две денонощия. Като паднеш, те слагат на колене, като ти подпрат главата в стената. Следователите искаха да призная, че съм участник в групата на Трайчо Костов, как съм бил завербуван в нея, защото съм бил противник на комунистическата власт и агент на полицията. Като не признаеш, следователите си пишат тяхното обвинение. Така стана и с мен“.

Изолиран е в единична килия във Варненския затвор в отделението за осъдени на смърт. По-късно е преместен в затвора в Шумен, откъдето с група осъдени комунисти са изпратени в лагера в Белене.
Семерджиев си спомня за Белене:
„Там бях повече от година. Настаниха ни по 30 души в наказателни отделения. Извършвахме тежка физическа работа – копаехме и носехме камъни. Бяхме облечени всеки със своите дрехи и онова, което беше останало от тях на гърба ни. Там режимът беше най-тежък, не може да се сравнява с никой друг лагер. Никакви свиждания, никакви писма. Никаква връзка с никого. Тогава си мислех, че всичко е свършено“.

През май 1951 година получава тежка присъда за „съучастничество“ с Трайчо Костов.[1] След 1956 г. е освободен, но не е реабилитиран. В ІІІ-о управление на Държавна сигурност за борба с контрареволюцията му е открита разработка за наблюдение под псевдоним „Провокатор“, следено е с кого се среща и какво говори.

Благодарение на приятелството си с директора на „Българска фотография“ Петър Богданов започва работа в „Фотоиздат“ където работи до 1964 г. Петър Богданов е първият ръководител на контраразузнаването, отделение „Б“ на Държавна сигурност след 9 септември 1944 г. Арестуван и измъчван от следователите в Държавна сигурност в продължение на две години и е осъден на 15 години затвор по обвинение, че участва в тайна организация, ръководена от Трайчо Костов, целяща да събори народната власт. Двамата запазват приятелските си отношения дори когато Семерджиев живее в емиграция.

През 1957 г. делото срещу Петър Семерджиев е преразгледано от Върховния съд на НРБ и е анулирано, като материалите са унищожени. След 1964 г. напуска „Фотоиздат“. Стенографира и пише на машина трудовете на съпругата си Ема Герон (професор по спортна психология във „ВИФ Г. Димитров“).

ЕмиграцияРедактиране

На 15 юни 1973 г. получава разрешение да придружи съпругата си на конгрес на Международния съюз по психология на спорта в Испания, където тя е избрана за зам.-председател. Още преди тръгването си те решават да не се връщат, решение, което не споделят дори със сина си, който остава в България. От Испания емигрират в Израел, където съпругата му има роднини.

Едни от първите разкрития, които прави по западните радиостанции са свързани с биографията и ролята на Георги Димитров в БКП и комунистическото движение, които влизат в книгата му „Георги Димитров – мит и действителност“. Това веднага го превръща в един от най-изявените противници на властта в НРБ и мерките срещу него не закъсняват. Срещу Петър Семерджиев и съпругата му Ема Герон е впрегната машината на Държавна сигурност. Лишен е от права и имуществото му е конфискувано. През май 1975 г. Софийският градски съд му издава задочна присъда от 10 години затвор за отказа му да се завърне в страната и за поставяне „в услуга на чужда организация – радио „Свободна Европа“, за да ѝ служи във вреда на НРБ“.

През 80-те години Петър Семерджиев редовно излъчва спомени за исторически събития в предаванията на Българската редакция на БиБиСи – Лондон.

КнигиРедактиране

  • Истината за Георги Димитров
  • Руската империя и Съветският Съюз в съдбата на България: Съветско-българските отношения 1918 – 1943, Том 1, 2[2][3]
  • Народният съд в България 1944 – 1945: Кому и защо е бил необходим
  • Петър Семерджиев Спомени

ИзточнициРедактиране

  1. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 285 – 286.
  2. Христо Христов. Петър Семерджиев: Руската империя и Съветският съюз в съдбата на България. // Държавна сигурност.com, 23 февруари 2014. Посетен на 2 март 2014.
  3. Христо Христов. Петър Семерджиев: БКП като инструмент на Съветския съюз за дестабилизация на България. // Държавна сигурност.com, 2 март 2014. Посетен на 2 март 2014.

Външни препраткиРедактиране