Петър Чернев (певец)

български певец
Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Чернев.

Петър Чернев е български поп певец и композитор.

Петър Чернев
български певец
Роден
Починал
9 декември 1992 г. (49 г.)
Музикална кариера
Стилпоп музика
Инструментивокал
Гластенор
Активност1970 – 1985
ЛейбълБалкантон“, „Мелодия

Биография

редактиране

Петър Чернев е роден на 7 октомври 1943 г. във Видин. През 1969 г. завършва Естрадния отдел при Българска държавна консерватория в класа на Ирина Чмихова заедно с Мими Иванова, Йордан Марчинков, Ангелина Баева и Мустафа Чаушев. За първи път се представя на сцената с Ирина Чмихова на концерт. През същата година осъществява първото си задгранично турне – в СССР.[1] През 1970 г. участва в конкурса „Млади таланти“ в Готвалдов, Чехословакия, където получава ІІ награда. През 1970 г. Петър Чернев в дует с Магда Панайотова пръв записва на малка плоча песента на Атанас Бояджиев и Богомил Гудев „Откъде да взема сила“, станала популярна 20 години по-късно под заглавието „Лудо, младо“. През 1971 г. участва на международния конкурс „Интерталант – 71“.[1] През 1972 г. осъществява първите си записи под съпровод на Биг бенда на БНР на песните „Съдба“ (б. т. Богомил Гудев) и „Всички ми казват сбогом“ (б. т. Богомил Гудев) и записва в СССР две малки плочи на български език, гост е на международната програма „Московское лето – 72“, участва и в международните конкурси „Варна – 72“ и „Златният Орфей“.[1] До 1972 г. концертира в ГДР, Чехословакия и Полша.[1] През 1973 г. песента в негово изпълнение „Щастлив път“ (м. Захари Георгиев, т. Димитър Стойчев, ар. Петър Чернев) е „Мелодия на годината“ за месец май. През 1974 г. песента му „Малко слънце“ (м. и ар. Петър Чернев, т. Емил Розин) е „Мелодия на годината“ за месец март. Специална награда получава песента „Посвещение“ – 1974 г. (м. Димитър Вълчев, т. Найден Вълчев) на фестивала „Златният Орфей“ през същата година. Особено популярен става в средата на 1970-е с авторската си песен „Заклинание“ (м. Петър Чернев, т. Миряна Башева, ар. Янко Миладинов), която печели трета награда на фестивала „Златният Орфей“ – 1975 г. Същата година се представя и в международния конкурс за изпълнители на фестивала и е отличен с наградата на ОС – Бургас. Заради тази песен му излиза прякорът „Пешо Мъката“. Другата „визитна картичка“ на певеца е песента „Песен за българката“ (м. Йордан Колев, т. Павел Славянски, ар. Петър Чернев), отличена на радиоконкурса „Пролет“ на БНР през 1975 г. През 1975 г. двете му емблематични песни „Заклинание“ и „Песен за българката“ излизат на малка плоча под каталожен номер ВТК 3250, издадена от „Балкантон“. Песента му „Роза и карамфил“ (м. и ар. Петър Чернев, т. Светослав Шапкаров) през 1977 г. е „Мелодия на годината“ за октомври. През 1978 г. отново негова песен – „Спри за малко“ (м. Петър Чернев, т. Богомил Гудев, ар. Юксел Ахмедов), е „Мелодия на годината“ за месец декември. През 80-те години работи с група „Черен Петър“. С нея концертира в Западна Германия, Австрия, Лихтенщайн и Швейцария.[2] Постигнал голяма популярност през 70-те и 80-те, той е един от първите, които се опитват да въведат пазарните принципи на музикалния бизнес в началото на 90-те. Последната изпята песен от певеца е „Моряшка съдба“ на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ през 1985 г. От 1988 г. сътрудничи като менажер на австрийската фирма „Позитив агентур“, а през 1989 г. заедно със съпругата си Дора Чернева създава собствена импресарска агенция в Австрия. През 1990 г. се връща в България, където е управител на фирмата „Мега София“ (по-късно преименувана на „Мега Музика“), която извършва импресарска, продуцентска и издателска дейност. „Мега София“ е една от първите частни фирми след промените и отваря верига музикални магазини в България, където се предлагат музикални инструменти, плочи и аудиокасети. Петър Чернев е първият, който внася компактдискове в България.[2]

Загива при съмнителни обстоятелства[3][4] при автомобилна катастрофа на 9 декември 1992 г. в Москва.

През декември 1993 г. колеги певци на Петър Чернев организират голям концерт в негова памет, състоял се в зала 2 на НДК. По случай 50-годишнината на певеца през същата година се издава албумът „Песен и мъка“, на компактдиск и аудиокасета, съдържащ едни от най-хубавите му песни, и е учредена награда на негово име, която се връчва ежегодно на най-добрия ученик от Софийското музикално училище.

В памет на Петър Чернев дъщеря му Яна Чернева записва емблематичната му песен „Заклинание“ в дует с него и ѝ прави клип, публикуван в Ютуб в деня на неговата 80-годишнина – 7 октомври 2023 г. Песента е в изцяло нов аранжимент на Алекс Нушев – акустичен шрайх, пиано и кахон, като участва в класацията „БНР Топ 20“. Режисьор на видеото е Николай Скерлев.[2][5][6]

Дискографията на Петър Чернев наброява две дългосвирещи и осем малки грамофонни плочи, три от които издадени в СССР, както и една компилация, озаглавена „Песен и мъка“, издадена на аудиокасета и компактдиск. Първата му дългосвиреща плоча „Петър Чернев“ – кат. № ВТА 2015 е издадена през 1976 г. от „Балкантон“ и съдържа патриотични песни. Звученето ѝ е много модерно за времето си, като затова спомага съпроводът на вокално-инструменталните групи „Бис“ и „Спектър“, а стиловете са поп, рок и две народни песни в рок вариант. В тази плоча е записан един от най-големите хитове на певеца „Завръщане на полските щурчета“. През 1980 г. „Балкантон“ издава втората му дългосвиреща плоча „Черен Петър“ – ВТА 10538 в съпровод на група „Черен Петър“ и Естрадния оркестър на Българското радио. Преобладаващият стил в нея е рок.

Личен живот

редактиране

През 1980 година Петър Чернев се запознава със съпругата си Дора Чернева, с която сключва брак през 1981 година. Имат дъщеря Яна Чернева (р. 4 август 1983), която е омъжена за американец. Те имат син, роден през 2016 година.

Дискография

редактиране
Година Албум Вид Издател Каталожен номер
1970 „Песни от Атанас Бояджиев и Богомил Гудев“[7]
(малка дуетна плоча с Магда Панайотова)
SP Балкантон ВТК 2902
1972 „Поëт Пëтр Чернев (Болгария)“[8]
(малка плоча, издадена в СССР)
SP Мелодия Д-00033095-6
1972 „Поëт Пëтр Чернев (Болгария)“[9]
(малка плоча, издадена в СССР)
EP Мелодия ГД00033103-4
1972 „Петър Чернев“[10] SP Балкантон ВТК 3005
1974 „Петър Чернев“[11] SP Балкантон ВТК 3061
1975 „Петър Чернев“[12] SP Балкантон ВТК 3250
1976 „Дневникът на Таня“[13] SP Балкантон ВТК 3279
1976 „Петър Чернев“[14] LP Балкантон ВТА 2015
1979 „Пëтр Чернев (Болгария)“[15]
(малка плоча, издадена в СССР)
EP Мелодия М62-41453
1980 „Черен Петър“[16] LP Балкантон ВТА 10538
1993 „Песен и мъка“ МС и CD Мега София MC: 100 013 1
CD: 100007 – 2

Източници

редактиране
  1. а б в г Обложка на плочата „Поëт Пëтр Чернев (Болгария)“ – ГД00033103-4 (1972) в сайта „Каталог советских пластинок“, records.su
  2. а б в Лео Богдановски, Като Лиза Мари Пресли: Дъщерята на Петър Чернев направи виртуален дует с него, Телеграф, 7 октомври 2023 г.
  3. Кой затри Пешо Мъката? Архив на оригинала от 2016-03-12 в Wayback Machine., Правда.бг
  4. Петър Чернев убит заради 10 милиона долара?, mysound.actualno.com
  5. Заклинание/Zaklinanie – Petar Chernev & Yana Cherneva, You Tube
  6. Диляна Трачева, „Заклинание“ е среща на две поколения – Петър Чернев и дъщеря му Яна, БНР, Радио „България“, 12 октомври 2023 г.
  7. „Песни от Атанас Бояджиев и Богомил Гудев“ – ВТК 2902 (1970) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  8. „Пëтр Чернев (Болгария)“ – Д-00033095 – 6 (1972) в сайта „Каталог советских пластинок“, records.su
  9. „Поëт Пëтр Чернев (Болгария)“ – ГД00033103-4 (1972) в сайта „Каталог советских пластинок“, records.su
  10. „Петър Чернев“ – ВТК 3005 (1972) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  11. „Петър Чернев“ – ВТК 3061 (1974) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  12. „Петър Чернев“ – ВТК 3250 (1975) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  13. „Дневникът на Таня“ – ВТК 3279 (1976) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  14. „Петър Чернев“ – ВТА 2015 (1976) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  15. „Пëтр Чернев (Болгария)“ – М62-41453 (1979) в сайта „Каталог советских пластинок“, records.su
  16. „Черен Петър“ – ВТА 10538 (1980) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su

Външни препратки

редактиране