Петър Чернев (певец)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Чернев.

Петър Чернев е български поп певец и композитор.

Петър Чернев
Псевдоним Пешо Мъката
Роден
Петър Георгиев
Починал
Стил поп
Глас тенор
Активност 1970 – 1985
Музикален издател Балкантон“, „Мелодия“ (Русия), „Mega Sofia“
Свързани изпълнители Маргрет Николова, Магда Панайотова, Ирен Алайкова, Иван Цачев, ВИГ „Бис“, „Фоноекспрес

БиографияРедактиране

Петър Чернев е роден на 7 октомври 1943 г. във Видин. През 1969 г. завършва Естрадния отдел при Българска държавна консерватория в класа на Ирина Чмихова заедно с Мими Иванова, Йордан Марчинков, Ангелина Баева и Мустафа Чаушев. За първи път се представя на сцената с Ирина Чмихова на концерт. През същата година осъществява първото си задгранично турне – в СССР.[1] През 1970 г. участва в конкурса „Млади таланти“ в Готвалдов, Чехословакия, където получава ІІ награда. През 1970 г. Петър Чернев в дует с Магда Панайотова пръв записва на малка плоча песента на Атанас Бояджиев и Богомил Гудев „Откъде да взема сила“[2], станала популярна 20 години по-късно под заглавието „Лудо, младо“. През 1971 г. участва на международния конкурс „Интерталант – 71“.[1] През 1972 г. осъществява първите си записи под съпровод на Биг бенда на БНР на песните „Съдба“ (б. т. Богомил Гудев) и „Всички ми казват сбогом“ (б. т. Богомил Гудев) и записва в СССР две малки плочи на български език, гост е на международната програма „Московское лето – 72“, участва и в международните конкурси „Варна – 72“ и „Златният Орфей“.[1] До 1972 г. концертира в ГДР, Чехословакия и Полша.[1] През 1973 г. песента в негово изпълнение „Щастлив път“ (м. Захари Георгиев, т. Димитър Стойчев, ар. Петър Чернев) е „Мелодия на годината“ за месец май. През 1974 г. песента му „Малко слънце“ (м. и ар. Петър Чернев, т. Емил Розин) е „Мелодия на годината“ за месец март. Специална награда получава песента „Посвещение“ – 1974 г. (м. Димитър Вълчев, т. Найден Вълчев) на фестивала „Златният Орфей“ през същата година. Особено популярен става в средата на 70-те с авторската си песен „Заклинание“ (м. Петър Чернев, т. Миряна Башева, ар. Янко Миладинов), която печели трета награда на фестивала „Златният Орфей“ – 1975 г. Същата година се представя и в международния конкурс за изпълнители на фестивала и е отличен с наградата на ОС – Бургас. Заради тази песен му излиза прякорът „Пешо Мъката“. Другата „визитна картичка“ на певеца, с която остава запомнен, е песента „Песен за българката“ (м. Йордан Колев, т. Павел Славянски, ар. Петър Чернев), отличена на радиоконкурса „Пролет“ на БНР през 1975 г. През 1975 г. двете му емблематични песни „Заклинание“ и „Песен за българката“ излизат на малка плоча с каталожен номер ВТК 3250, издадена от „Балкантон“. Песента му „Роза и карамфил“ (м. и ар. Петър Чернев, т. Светослав Шапкаров) през 1977 г. е „Мелодия на годината“ за октомври. През 1978 г. отново негова песен – „Спри за малко“, (м. Петър Чернев, т. Богомил Гудев, ар. Юксел Ахмедов) е „Мелодия на годината“ за декември. През 80-те години работи с група „Черен Петър“. Постигнал голяма популярност през 70-те и 80-те, той е един от първите, които се опитват да въведат пазарните принципи на музикалния бизнес в началото на 90-те. Последната изпята песен от певеца е „Моряшка съдба“ на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ през 1985 г. От 1988 г. сътрудничи като менажер на австрийската фирма „Позитив агентур“, а през 1989 г. заедно със съпругата си Дора Чернева създава собствена импресарска агенция в Австрия. През 1990 г. се връща в България, където е управител на фирмата „Мега София“ (по-късно преименувана на „Мега Музика“), която извършва импресарска, продуцентска и издателска дейност.

Загива при съмнителни обстоятелства[3][4] при автомобилна катастрофа в Москва на 9 декември 1992 г.

През декември 1993 г. колеги певци на Петър Чернев организират голям концерт в негова памет, състоял се в зала 2 на НДК. По случай 50-годишнината на певеца през същата година се издава албумът „Песен и мъка“, на компактдиск и аудиокасета, съдържащ едни от най-хубавите му песни, и е учредена награда на негово име, която се връчва ежегодно на най-добрия ученик от Софийското музикално училище.

ДискографияРедактиране

Малки плочиРедактиране

  • 1970 – „Песни от Атанас Бояджиев и Богомил Гудев“ (  SP, Балкантон – ВТК 2902), дуетна плоча с Магда Панайотова
  • 1972 – „Петър Чернев“ (  SP, Балкантон – ВТК 3005)
  • 1972 – „Поëт Пëтр Чернев (Болгария)“ (  SP, Мелодия – 33Д-00033095)[5]
  • 1972 – „Поëт Пëтр Чернев (Болгария)“ (  EP, Мелодия – ГД00033103-4)[6]
  • 1974 – „Петър Чернев“ (  SP, Балкантон – ВТК 3061)
  • 1975 – „Петър Чернев“ (  SP, Балкантон – ВТК 3250)
  • 1976 – „Дневникът на Таня“ (  SP, Балкантон – ВТК 3279)
  • 1979 – „Пëтр Чернев (Болгария)“ ‎(  EP, Мелодия – М62-41453)[7]

Студийни албумиРедактиране

Дългосвирещи плочиРедактиране

  • 1976 – „Петър Чернев“ (  Балкантон – ВТА 2015)
  • 1980 – „Черен Петър“ (  Балкантон – ВТА 10538)

КомпилацииРедактиране

  • 1993 – „Песен и мъка“ (  MC, Mega Sofia – 100 013 1)
  • 1993 – „Песен и мъка“ (  CD, Mega Sofia – 100007-2)

ИзточнициРедактиране


Външни препраткиРедактиране