Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Петър Юруков е роден на 19 декември 1882 година (стар стил) в град Карлово, Източна Румелия. До 4-ти клас учи в Карлово, 5-и клас завършва в Пловдив през 1898 година, през следващата учебна година учи в железарското училище в Самоков, където е председател на революционния кръжок „Трайко Китанчев“. Става деец на ВМОРО, като първо се обучава в четата на Михаил Апостолов - Попето, и през май 1900 година Гоце Делчев го изпраща за секретар на Дойранската районна чета. Замества Христо Чернопеев като кукушки районен войвода след раняването му. В 1901 година действа в Радовишко заедно с Михаил Герджиков, а по-късно става секретар на Михаил Попето във Воденско. В 1902 година взима участие в аферата „Мис Стоун“.

През февруари 1902 година влиза с чета в Тиквешко, за да възстанови каналите от Струмица и Радовиш до Прилеп, а Атанас Бабата е негов подвойвода с 8 души. На път за Тиквешко в края на февруари четите на Петър Юруков, Атанас Бабата и Никола Дечев разбиват в сражение четата на Дончо Златков, като предварително на младите четници е обяснено, че ще се сражават с турска потеря. За сражението секретаря на Юруков Михаил Шокев от Охрид в спомените си пише:

защо трябваше да се бием българи срещу българи
 
Четите на Йордан Спасов (в бяло) и Петър Юруков (в черно), 20 юни 1905 г.

А според инспектора на четите Трайчо Христов целта на сражението е да се прогонят дейците на ВМОК в България и да не подготвят населението за прибързано въстание. До пролетта на 1903 година Петър Юруков обикаля и в Прилепско, като четата му нараства с 80 души.[1].

През Илинденско-Преображенското въстание, заедно с Аргир Манасиев и Димитър Занешев, е в главния въстанически щаб на революционен окръг „Кожух“.[2] Негов помощник-войвода е Лазар Мишев. Взима участие в няколко сражения и терористични актове. След въстанието е крушевски войвода, а в Тиквеш оставя за свой заместник Христо Гувев от Кошани.[3]

Заедно с Петър Радев - Пашата и Георги Сугарев се сражава със сръбските въоръжени чети в Македония.

През есента на 1905 година след тежък бой с потеря е тежко ранен[4] при манастира „Свети Никола“ край село Прилепец. Отведен е от своите другари в прилепската болница, където заболява от тиф и умира на 18 януари 1906 г.

В негова чест по време на Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944) в град Прилеп е построен паметник, който е съборен след установяването на комунистическата власт в 1944 година.

ИзточнициРедактиране

 
Снимка на Юруков от Димитър Карастоянов
 
Движението отсамъ Вардари и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ, 1927.

БележкиРедактиране

  1. Александрова, Елена. Действията на четата на войводата Петър Юруков в Тиквешко през 1902 година, в: Военноисторически сборник, 2009, бр.1, стр.18-21.
  2. Въстаническият щаб на „Кожух“ - вестник Българска армия
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 37 – 38.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 193-194.
  5. Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 61 - 63.