Петър Христов Юруков е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Петър Юруков
български революционер

Роден
Починал
Петър Юруков в Общомедия

БиографияРедактиране

Петър Юруков е роден в 1878 година[1] или на 19 декември 1882 година (стар стил) в град Карлово, Източна Румелия.[2] До 4-ти клас учи в Карлово, 5-и клас завършва в Пловдив през 1898 година, през следващата учебна година учи в железарското училище в Самоков, където е председател на революционния кръжок „Трайко Китанчев“. Става деец на ВМОРО, като първо се обучава в четата на Михаил Апостолов - Попето, и през май 1900 година Гоце Делчев го изпраща за секретар на Дойранската районна чета. Замества Христо Чернопеев като кукушки районен войвода след раняването му. В 1901 година действа в Радовишко заедно с Михаил Герджиков, а по-късно става секретар на Михаил Попето във Воденско. В 1902 година взима участие в аферата „Мис Стоун“.

През февруари 1902 година влиза с чета в Тиквешко, за да възстанови каналите от Струмица и Радовиш до Прилеп, а Атанас Бабата е негов подвойвода с 8 души. На път за Тиквешко в края на февруари четите на Петър Юруков, Атанас Бабата и Никола Дечев разбиват в сражение четата на Дончо Златков, като предварително на младите четници е обяснено, че ще се сражават с турска потеря. За сражението секретаря на Юруков Михаил Шокев от Охрид в спомените си пише:

защо трябваше да се бием българи срещу българи
 
Четите на Йордан Спасов (в бяло) и Петър Юруков (в черно), 20 юни 1905 г.

А според инспектора на четите Трайчо Христов целта на сражението е да се прогонят дейците на ВМОК в България и да не подготвят населението за прибързано въстание. До пролетта на 1903 година Петър Юруков обикаля и в Прилепско, като четата му нараства с 80 души.[3].

През Илинденско-Преображенското въстание, заедно с Аргир Манасиев и Димитър Занешев, е в главния въстанически щаб на революционен окръг „Кожух“.[4] Негов помощник-войвода е Лазар Мишев. С голяма чета и милиция води няколко сражения при Дреновци, Бегнищко, Драгожел, Галищко и Копришница - Тиквешко. Юруков е майстор на бомби и адски машини.[1]. След въстанието е крушевски войвода, а в Тиквеш оставя за свой заместник Христо Гувев от Кошани.[5]

Заедно с Петър Радев - Пашата и Георги Сугарев се сражава със сръбските въоръжени чети в Македония.

През есента на 1905 година след тежък бой с потеря е тежко ранен[7] при манастира „Свети Никола“ край село Прилепец. Отведен е от своите другари в прилепската болница, където заболява от тиф и умира на 18 януари 1906 г.

По негово желание е погребан в Юрушката махала на Бегнище.[1]

Христо Попантов пише за него:

Той бѣ силенъ по духъ, организаторъ, честенъ и извънредно скроменъ. Възложената му задача да организира и въорѫжи населението той изпълни отлично.[1]

В негова чест по време на българското управление в годините на Втората световна война в град Прилеп е построен паметник, който е съборен след установяването на комунистическата власт в 1944 година.

ИзточнициРедактиране

 
Снимка на Юруков от Димитър Карастоянов
 
Движението отсамъ Вардари и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ, 1927.

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Антовъ, Христо п. Кратки биографически бѣлѣжки въ паметь на заслужилитѣ дѣйци изъ Тиквешко. София, Издание на Тиквешкото Благотв. Братство - София, Кооперативна печатница „Франклинъ“, 1925. с. 9.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 193.
  3. Александрова, Елена. Действията на четата на войводата Петър Юруков в Тиквешко през 1902 година, в: Военноисторически сборник, 2009, бр.1, стр.18-21.
  4. Въстаническият щаб на „Кожух“ - вестник Българска армия
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 37 – 38.
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 194.
  8. Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 61 - 63.