Отваря главното меню

Петър (Пецо) Трайков Гировски е български офицер, революционер, преспански околийски войвода на Вътрешната македонска революционна организация.[1] Използва псевдонима Искра.[2]

Петър Трайков
български революционер
Кръстан Поптодоров и Петър Трайков, 8 август 1925 г.
Кръстан Поптодоров и Петър Трайков, 8 август 1925 г.

Роден
Починал
13 януари 1964 г. (67 г.)

Образование Битолска българска класическа гимназия
Национален военен университет
Петър Трайков в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Петър Шанданов и Петър Трайков
 
Блаже Видов, Петър Николов, Михаил Шкартов, Петър Трайков и Мице Чегански в изолационен лагер в Карлово след забраната на организацията, 1935 - 1936 г.
 
Трайков, Пецо. Национализмът на скопските ръководители. София, 1949.

Трайков е роден на 2 юни 1896 година във Върбени, Леринско, Османската империя, днес Итеа, в Гърция. Брат е на Георги Трайков. Завършва българската гимназия в Битоля.

След Междусъюзническата война в 1913 година емигрира в България и завършва Българската военна академия. През Първата световна война Трайков е офицер от българската армия. След войната става член на ВМРО и действа в Леринско[3], като е четник на Илия Лерински[4]. В периода 1920 – 1923 година е помощник войвода и войвода в Преспанско. В 1924 Петър Трайков завежда Мелнишката околия, а в 1925 – 1926 година е войвода в Леринско.[5] Заедно с Георги Попхристов и Петър Шанданов ръководи Битолския революционен окръг. Осъден е на смърт задочно в Гърция. Прехвърля се в Албания, където в 1927 година попада в затвора.[1] В 1928 година стига до България. Секретар е на Леринското братство в София.

След разкола във ВМРО след убийството на Александър Протогеров в 1928 година е на страната на протогеровистите, член е на техния Централен комитет и заедно с Шанданов борбата срещу Иван Михайлов. Двамата постепенно се сближават с комунистите. Впоследствие Трайков преминава към ВМРО (обединена).[1] Подпомага БКП в нелегалната ѝ дейност.[1] През 1935 г. е интерниран в лагер.

След началото на Втората световна война през 1940 г. установява контакти с английското разузнаване и е следен. След началото на операцията на силите на Оста срещу Гърция и Югославия е арестуван и интерниран в лагер (1941).[1] Впоследствие е осъден на доживотен затвор по Закона за защита на държавата като укривател и помагач на Емил Марков.[1]

През септември 1944 година е освободен от затвора и подписва в София „Апела към македонците в България[6]. Същата година става командир на бригада „Гоце Делчев” и участва в операциите срещу германците. Получава чин полковник. На 27 октомври е избран за член на АСНОМ и участва във второто му заседание.

В началото на 1946 година Трайков участва като един от главните прокурорски свидетели в съдебния процес в Скопие срещу Йордан Чкатров.[7] След сблъсък с просръбските ръководители на Македония през 1948 г. се връща в България.[1]

Трайков е автор на книгата „Национализмът на скопските ръководители”, издадена в 1949 година в София.

Умира на 13 януари 1964 година в София.[8]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 425. Посетен на 5 септември 2015.
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 47.
  3. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 156.
  4. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.246.
  5. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 716.
  6. Апел до Македонците во Бугарија - 1944, mk.wikibooks.org
  7. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 255, 257.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 171.