Пешеходен мост (Пловдив)

мост в Пловдив

Пешеходният мост, официално мост „Съединение”, е пешеходен мост над река Марица в Пловдив.

Пешеходен мост
Съединение
Изглед към моста от северния бряг
Изглед към моста от северния бряг
Основни данни
Предназначение пешеходен мост
Пресича река Марица
Местоположение Пловдив
Главната улица - Каршияка
Технически данни
Конструкция „Стобет”
Обща дължина 182 м
Ширина 16 м
История
Построен 1982 – 1986 г.
Проектант Марчо Минев, Иван Якимов, Илия Иванчев, Теодор Етимов, Костадин Топуров
Строител „Мостстрой”
Карта
Map of Plovdiv.png
42.1539° с. ш. 24.7449° и. д.
Местоположение в България Пловдив
Пешеходен мост в Общомедия

Той е част от пешеходната зона на Главната улица. Мостът свързва централната част на града с Каршияка.

ИсторияРедактиране

 
Изглед към моста от реката

На 9 януари 1982 г. започва строителството на пешеходен мост в Пловдив на място източно от падналия през 1971 г. Стар мост. Мостът свързва улица „Райко Даскалов” от южния бряг и улица „Брезовска” от северния бряг при Новотел Пловдив. Пуснат е в експлоатация през 1986 г. официално е наименуван „Съединение”, но малко хора знаят това име[1].

Предназначен е главно за движение на пешеходци и за прокарване на топлопровод с 2 тръби по 1000 мм диаметър. Бил е предвиден за движение на автомобили при аварийни случаи.

Мостът е първото съоръжение, изградено в България по конзолен начин със системата „Стобет” с централен отвор 90 м и 2 крайни отвора по 46 м. Широчината му е 16 м.

Строителството е извършено от „Мостстрой”. Елементите на моста са произвеждани в предприятието на строителя в Катуница и докарвани до обекта с автомобилен транспорт. Монтирането се извършваше от автокранове, стъпили на терена. За целта река Марица е отбивана с временни диги.[2] След завършването му мостът е изпробван да понесе товара от 50 спрели отгоре му танка[2].

Впоследствие мостът е покрит с леки метални конструкции и на него е оформена търговска зона. Преустройството е проектирано от Марчо Минев и Димитър Куманов[2]. Поради чеврено-белите цветове, използвани за декорация на металната конструкция отвън и разположението на прозорците, пловдивчани започват да наричат моста Влакът.

ИзточнициРедактиране