Пешо Радоев
Пешо Иванов Радоев (1876–1956) е български балетмайстор, балетен педагог, хореограф, един от създателите и популяризаторите на балетното изкуство в България.
| Пешо Радоев | |
| български балетмайстор, балетен педагог | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Работил | балетмайстор, педагог, хореограф |
Биография редактиране
Пешо Иванов Радоев е роден в Карлово през 1976 г. Завършва Държавното рисувално училище в София (днес Националната художествена академия).[1]
През 1899 г. заминава за Прага да специализира гимнастика. Там се запознава с танцовото изкуство. С лични средства[1] изучава класическо танцово изкуство в балетни школи в Прага, Краков, Петербург, Париж [2], както и Виена, Будапеща.[1]
След завръщането си става учител в Първа и Втора мъжка гимназия в София. [3] Работи като учител по гимнастика, но е привлечен от танцовия фолклор и организира любителска танцова трупа със своите ученици – една от първите в страната.[1][2] Дебютът на любителската балетна трупа на Пешо Радоев на 22 февруари 1928 г. в София с „Копелия“ от Лео Делиб се счита за рождена дата на професионалния балет в България.[3]
През 1914 г. създава първата частна детска балетна школа[2][4], а през 1919 г.[3] (или 1922 г. [4]) школата получава разрешение на Министерството на просвещението[1]. Сред учениците му са Н. Дейкова, Надя Раковска, Зора Сарсакова, Лили Берон, Фео Мустакова и др.[2] Школата стабилизира понятието „балет“ пред българската публика и подготвя изпълнители за новосформираната трупа на Народната опера. Програмата на Пешо Радоев поставя началото на учебната подготовка на българските балетни изпълнители.[1]
Той е първият щатен балетмайстор в Софийската опера (1914-1927)[2]. Поставя танци към драматични спектакли, оперетни и оперни представления[2] – „Фауст“, „Продадена невеста“, „Аида“, „Травиата“, „Риголето“, „Гергана“ и др.[1][3] Радоев е автор на една от първите български сюити от народни танци към второ действие („Градската градина в София“) от тричастния сценичен пролог „Славата на изкуството“ по Иван Вазов, с който тържествено се открива новата сграда на Народния театър (3 януари 1907 г.).[1]
Ръководи и курсове за салонни и характерни танци.[1] Като председател на Съюза на преподавателите по танци, за кратко време издава специализираното списание „Танц“, където публикув статии по въпроси на танцовото изкуство[2] и така, по думите на проф.д.изк. Анелия Янева, поставя традицията на българската критика в областта на танца.
Умира в София през 1956 г. на 80 години.[3] В руската балетна енциклопедия годината на смъртта му е 1950.[2]
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и Василев, Мирослав. Културна памет: 140 години от рождението на карловеца Пешо Радоев – основоположник на българското балетно изкуство // Община Карлово. Официален сайт. // www.karlovo.bg, 3 май 2016, последно посетен 27.04.2017[неработеща препратка]
- ↑ а б в г д е ж з Консулова, В. // Григорович, Ю. Н. (ред.). Балет: энциклопедия. Москва, Советская энциклопедия, 1981. с. 421. - Радоев, Пешо
- ↑ а б в г д Ненков, Петър. Елена Снежина и Пешо Радоев – две имена, изписани със златни букви в историята на Карлово // Патриотичен десант, 30.03.2017, последно посетен 27.04.2017
- ↑ а б Цонева, Наталия. Петдесет и пет години са много и малко. Юбилеен концерт на Националното училище за танцово изкуство // Дума, 17.05.2006, последно посетен 27.04.2017