Пещера
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пещера.
Пещера́та е естествена подземна кухина.
БългарияРедактиране
В картотеката на Българската федерация по спелеология[1] има карти на около 6000 пещери[2]. За много от тях има уникални легенди.
Има уредени пещери, отворени за туристически посещения. Всички останали пещери се посещават любителски от всеки желаещ и изследват от пещерняци и спелеолози, преминали курсове по обучение към някой от пещерните клубове в страната.
Най-ранните сведения за пещерите в България са намерени в ръкописите на Петър Богдан от 1640 г., които съдържат ценни географски и исторически сведения за България и Влашко. Следващи данни са отбелязани чак през 19 век, където за първи път се публикува туристическо описание на пещера в България. През 1915 г. излиза книгата „Карстови форми в Западна Стара планина“ на географа Жеко Радев. Седем години по-късно в България се започват системните биоспелеоложки проучвания, с които се поставя началото на научните изследвания в пещерите в България.
На 18 март 1929 г. научни работници, учители, туристи и любители на пещерите учредяват Първото българско пещерно дружество. Започва активно сътрудничество на дружеството с БТС и се основават първите пещерни клонове (гр. Дряново). След 9 септември 1944 г. се организират и първите пещерни бригади с подкрепата на БАН. Проучват се едни от най-красивите пещери в България в районите на Лакатник, Карлуково, Златна Панега и Враца. През 1949 г. Българското пещерно дружество преустановява своята дейност по решение на „народната власт“. Продължават научните изследвания в институти на БАН и в Софийския университет.
След възобновяване на дейността на БТС през 1957 г., се заражда идеята към него да се създаде Комитет за пещерен туризъм, който е учреден през следващата година. През 1963 г. е проведена първата национална конференция по спелеология, по време на която Комитетът за пещерен туризъм се преобразува в Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм (РКПДПТ). През 1965 г. учителят от Чепеларе Димитър Райчев организира първата пещерна сбирка, която по-късно, през 1980 г., се разраства в пещерен музей – единствен и до днес на Балканите. През 1972 г. РКПДПТ се преименува на Българска федерация по пещерно дело, а през 1991 г. – на Българска федерация по спелеология, в която членуват над 30 клуба.
От самото начало на съществуването си БФСп работи в няколко основни насоки:
- приобщаване на нови членове чрез провеждане на различни курсове;
- подготовка на инструкторски кадри;
- подготовка на спасители (която води началото през 1974 г., когато е създаден Аварийно-спасителният отряд към Федерацията, от 2013 г.[3]);
- проучване на българските пещери (през 1972 г. е създадена Главната картотека на българските пещери);
- развитие на пещерния туризъм, чрез благоустрояване на пещери (Първата благоустроена пещера е Бачо Киро, гр. Дряново – 1929 г.)
- опазване на пещерите;
- международна дейност (български спелеолози са прониквали в Снежна, Полша, – 640 м, Гуфр Берже, Франция, -1122 м, Сплуга де ла Прета, Италия, -878 м, Пиер сен Мартен, Франция, -1332 м, Жан Бернар, Франция -1358 м, Бу-56, Испания -1408 м, ЕГМА, Турция -1429 м, Крубер-Вороня, Абхазия -2190 м, Сарма, Абхазия -1549, Лукина яма, Хърватска -1421 м, Велебит, Хърватска -1026 м (с най-голям вътрешен чист отвес в света -513 м);
В част от българските пещери са открити много ценни археологически находки.
Известни са 866 вида животни, които обитават българските пещери, като открития в тази посока се случват постоянно. Обитаващите пещери животински видове се наричат троглобионти. От тях в света са установени 121 вида, а в България се срещат 95 от тях. От 37-те вида европейски прилепи в България могат да се видят 32 вида, като всички са защитени от Закона за защита на природата [4].
Поради липса на норми за културно поведение и регламент за пещерите в България се наблюдава замърсяване от всякакъв вид. Подготвен е Проектозакон за пещерите[5], разработен от Българската федерация по спелеология и депозиран, но неразгледан от XXXIX народно събрание досега[6].
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ Българската федерация по спелеология
- ↑ География на България. Физическа и социално-икономическа география. „ФорКом“, 2002. ISBN 954-464-123-8. с. 64.
- ↑ Пещерно спасяване
- ↑ ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПРИРОДАТА
- ↑ Закон за пещерите
- ↑ ОБРЪЩЕНИЕ ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ