Пиер Паоло Пазолини (на италиански: Pier Paolo Pasolini) е италиански писател, режисьор, публицист. [1] Определян е като един от най-противоречивите и провокативни кинематографисти в историята на киното. Името му нашумява през 60-те години, когато той надскача своите връстници, вдъхновени от френската Нова вълна и търси вдъхновение в изкуството, литературата, фолклора и музиката. Концентрира се върху темите за въздействащото отчаяние от живот на ръба. Известен е с левите си убеждения, философската си поезия и откритата си хомосексуалност.

Пиер Паоло Пазолини
Pier Paolo Pasolini
италиански режисьор

Роден
Починал

Националност Флаг на Италия Италия
Религия атеизъм
Образование Болонски университет
Професия писател, режисьор, публицист
Филмова кариера
Направление артхаус, неореализъм
Награди на БАФТА Номинация за Евангелието по Матея (1968)
Други награди Златна мечка на Берлинале за Кентърбърийски разкази (1972)

Подпис Pier Paolo Pasolini signature.svg
Уебсайт
Пиер Паоло Пазолини в Общомедия

БиографияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

Пиер Паоло Пазолини е роден на 5 март 1922 вБолоня, традиционно определян като един от най-политическите леви градове на Италия. Той е син на Сузана Колуси /учителка/ и Карло Алберто Пазолини, офицер в италианската армия. Пазолини се ражда в една къща за военни на улица Боргонуово 4[2], край университетския район в Болоня[3], където е поставена мраморна плоча, информираща минувачите.

Неговият прадядо, Пиер Десидерио Пасолини[4], баща на дядо му по бащина линия Аргобасто Пасолини[5], е бил сенатор на XVI законодателен орган в Кралство Италия. Семейство Пазолини принадлежи към древно благородно семейство от Равена.[6] [7][8] [9] И дядо Аргобасто, и баща му Карло Алберто са били любители на хазарта, страст, която ще довежда семейството до икономическа разруха.[10]

В Белуно през 1925 г. се ражда вторият им син Гидалберто. През 1926 г. бащата на Пазолини е арестуван заради хазартни дългове. Майка му се мести с децата в дома на семейството си в Касарса дела Делиция, област Фриули. Същата година баща му първо е задържан, след това идентифицира Антео Замбони като бъдещия убиец на Бенито Мусолини след опита му за убийство. [Необходимото цитиране] Карло Алберто беше убеден в добродетелите на фашизма Става член на Комунистическата партия през 1946 г., но е изключен три години по-късно, тъй като е арестуван за „морално позорене“ – заради хомосексуалните си връзки. Но остава под влиянието на марксизма и намира вдъхновение в трудовете на Антонио Грамши и неговата вяра в революционната сила на италианското селячество.

БележкиРедактиране

  1. www.imdb.com
  2. ricerca.repubblica.it
  3. Enzo Siciliano, Vita di Pasolini, 2ª edizione, Milano, Rizzoli, 1978.
  4. www.geni.com
  5. gw.geneanet.org
  6. NALDINI, Nico. Il treno del buon appetito. Ronzani Editore, 2017.
  7. www.centrostudipierpaolopasolinicasarsa.it/panoramiche/linfanzia-di-ppp-intervista-di-dacia-maraini-1971/
  8. doc.studenti.it
  9. www.gianlucacostantini.com
  10. etd.adm.unipi.it

ИзточнициРедактиране


Ранна поезияРедактиране

Период около Втората световна войнаРедактиране

Следвоенен период във Фриули-ВенецияРедактиране

50-те години в РимРедактиране

Романът му „Момчета на живота“Редактиране

Встъпване в кинотоРедактиране

Романът му „Жесток живот“Редактиране

Пазолини през 60-те годиниРедактиране

Творчеството му през 70-теРедактиране

Трагична смъртРедактиране

Личен архивРедактиране

ТворчествоРедактиране

ПоезияРедактиране

Поетически преводиРедактиране

ПрозаРедактиране

Сценарии и текстове за кинотоРедактиране

Театър и театрални преводиРедактиране

Есета и диалозиРедактиране

Публицистични трудовеРедактиране

ФилмографияРедактиране

РежисьорРедактиране

Игрални филмиРедактиране

година филм оригинално заглавие бележки
1961 Безделник Accattone
1962 Мама Рома Mamma Roma
1963 Ро.Го.Па.Г. Ro.Go.Pa.G. (La ricotta) сегмент: (Изварата)
1964 Евангелието по Матея Il vangelo secondo Matteo
1966 Птичища и птички Uccellacci e uccellini
1967 Едип цар Edipo re
1967 Вещиците Le streghe (La Terra vista dalla Luna) сегмент: (Земята, наблюдавана от Луната)
1968 Теорема Teorema
1968 Каприз по италиански Capriccio all'italiana (Che cosa sono le nuvole?) сегмент: (Какви са облаците?)
1969 Кочина Porcile
1969 Медея Medea
1969 Любов и гняв Amore e rabbia (La sequenza del fiore di carta) сегмент: (Последствията на хартиеното цвете)
1971 Декамерон Il Decameron
1972 Кентърбърийски разкази I racconti di Canterbury
1974 Цветът на Хиляда и една нощ Il fiore delle Mille e una Notte
1975 Сало, или 120-те дни на Содом Salò o le 120 giornate di Sodoma

Документални филмиРедактиране

  • Гняв (1963)
  • Любовни изявления (1964)
  • Бележки за африканска Орестия (19681969)
  • Бележки за филм за Индия (1969)
  • Стените на Сана (1971)

СценаристРедактиране

ДискографияРедактиране

Филмови наградиРедактиране

 
Пазолини при снимките на „Безделник“

Дебютира в киното през 1954 г. като сценарист. Автор е на някои от най-интересните филми в новата европейска кинематография: „Декамерон“, „Евангелието по Матея“, „Едип цар“, „Медея“, „Теорема“, „Земята, видяна от Луната“, „Кентърбърийски разкази“, „Кочина“, „Любовни срещи“, „Мама Рома“, „Сало, или 120-те дни на Содом“, други, по-слабо известни игрални, както и няколко документални филми. В игралните филми участват знаменити актьори като Силвана Мангано, Тото, Франко Чити, Терънс Стамп, Ана Маняни и други.

В нощта на 1 срещу 2 ноември 1975 г. Пазолини е брутално убит на плаж в Остия, край Рим при недоизяснени обстоятелства. След като пребива режисьора до смърт, убиецът го прегазва няколко пъти със собствената му кола. Сериозните подозрения и улики са, че убиецът е мъжка проститутка – образ от улицата, пресъздаден убедително на екрана в негови филми. Но мистерията около смъртта на скандалния режисьор остава неразгадана.

БиблиографияРедактиране

На българскиРедактиране

  • „Жесток живот“. Превод от италиански Никола Иванов. София: Народна култура, 1979, 329 с.
  • „Поезия“. Превод от италиански Любен Любенов. София: Нов Златорог, 2006.
  • „Теорема“, роман, превод от италиански Огнян Стамболиев, сп. „Съвременник“, бр 1 – 2013.

ИзточнициРедактиране


Външни препраткиРедактиране