Пиер Теяр дьо Шарден

Пиер Теяр дьо Шарден (на френски: Pierre Teilhard de Chardin) е френски учен, палеонтолог, антрополог, теолог и философ.

Пиер Теяр дьо Шарден Pierre Teilhard de Chardin
френски католически философ и палеонтолог
1955 г.
Роден	1 май 1881 г. замък Сарсена, Франция
Починал	10 април 1955 г. Ню Йорк, САЩ
Погребан	Хайд Парк, САЩ
Религия	Пантеизъм
Националност	Франция
Учил в	Парижки университет
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на XX век
Интереси	теология
Повлиян	Ориген, Бергсон, Хегел, Лойола, Пол Валери, Нисийски, Шлайермахер
Научна дейност
Област	палеонтология, антропология
Пиер Теяр дьо Шарден в Общомедия

Биография

Роден е на 1 май 1881 година в замъка Сарсена в департамент Пюи дьо Дом, недалеч от Клермон Феран, регион Оверн, Франция. След завършването на обучението си в йезуитския колеж в Монж, се подстригва за монах и през 1899 г. влиза в ордена на йезуитите. В периода от 1901 до 1905 г. изучава философия и теология в католическата семинария на остров Джърси. От 1905 до 1908 г. живее в Кайро, където преподава физика и химия и където възниква интересът му към палеонтологията. Завръща се в Англия и продължава теологическото си образование в Хейстингс. През 1911 г. приема свещенически сан. Следва специализация по палеонтология в Париж, а след това взема участие в Първата световна война като военен свещеник и санитар.

През 1920 г. става професор в Католическия институт в Париж, две години по-късно получава докторска степен по палеонтология в Сорбоната. През 1923 – 1925 г. участва в палеонтологическа експедиция в китайската провинция Тиендзин. През 1926 е принуден да напусне Католическия институт, след като възгледите му за първородния грях са обявени за несъответстващи на църковното учение. Заминава отново за Китай, където прекарва с известни прекъсвания около 20 години и където през 1929 г. става един от съоткривателите на синантропа при разкопки в Чжоукоедян край Пекин. Участва също в експедиции в Монголия, Индия, Индонезия и Северна Африка.

Втората световна война затруднява работата на Теяр дьо Шарден, но въпреки трудностите, през 1940 г. той е съосновател на Геобиологическия институт в Пекин. Сътрудничи и с информация на съюзническите сили.

През 1946 г. се завръща в Париж. Посещава Рим, където се опитва без успех да получи благословията на католическата църква да публикува богословско-философските си съчинения. Въпреки това някои от произведенията му се разпространяват и оказват силно влияние върху научната общественост. През 1952 г. се заселва в Ню Йорк, където до смъртта си се занимава с антропология.

Умира на 10 април 1955 година в Ню Йорк на 73-годишна възраст. След смъртта му негови приятели и съмишленици издават от 1957 до 1976 13 тома, в които са включени почти всички негови съчинения.

Философско и богословско творчество

Трудно е да се определи границата между теологията и философията в творчеството на Теяр дьо Шарден. Той създава цялостна мирогледна система, в която се опитва на „помири“, използвайки метода на феноменологията, научните и религиозните възгледи за света. Според Теяр дьо Шарден конфликтът между научните и религиозните догми е изкуствен и може да бъде решен не на основата на елиминирането на една от тези две страни на човешкото познание, а по пътя на техния синтез.

Теяр дьо Шарден създава еволюционна теория, твърде различна от дарвиновата. Еволюцията той разбира в смисъла на телеологията. Според тази теория Божественото начало е скрито в „сърцето на материята“ и насочва нейното развитие. Като целенасочен космически процес, еволюцията представлява развитие на материята и енергията, при което те все повече се усъвършенстват и одухотворяват. Така възниква понятието „ноосфера“ (сфера на ума – Теяр дьо Шарден не е автор на термина, но го разработва най-задълбочено), която надраства по-низшите сфери на мъртвата материя (предбиосфера) и биосферата. По-нататъшното развитие е възможно само на колективна основа. Техническият и стопанският прогрес са важно условие да по-нататъшното развитие, но решаващ е духовният фактор. Крайна цел на така описваната еволюция е есхатологичната „точка Омега“, където се осъществява конвергенцията на цялото мироздание и „ноосферата“ преминава в още по-висшето състояние на „свръхперсонализация“. „Точката Омега“ е духовният център, който въздейства върху развитието на феномените чрез т. нар. „радиална“ (психична) енергия, отъждествявана с Божествената благодат, която именно движи еволюцията към все по-сложни форми. Радиалната енергия се различава от „тангенциалната“ (физична), но действа в синхрон с нея.

Теяр дьо Шарден критикува емпиричната наука заради дълбоката пропаст, която съществува в науките за Вселената и науките за човека. Според него именно човекът, който е „ос и връх на еволюцията“ е основата, „най-синтетичното състояние, в което ни е достъпна тъканта на универсума“, чрез която може да бъде разбран светът.

Църквата Теяр дьо Шарден определя като „главен отряд на еволюиращото човечество“, но я критикува заради начина, по който прекалено дуалистично разделя природата, историята, вярата, спасението и Божията благодат. Доколкото човекът е призван да сътрудничи на Бога при завършването на творението, вярата трябва да го подтиква не към бягство от материята и историята, а към стремеж за съединяване с Бога посредством участие в усъвършенстването на творението и създаването на съвършено човешко общество.

Рецепция

Въпреки че е отхвърлено от Католическата църква, учението на Теяр дьо Шарден оказва силно влияние на известни католически среди и извън тях. В течение на ХХ в. рефлексията на множество учени и философи (Джулиан Хъксли, Питър Медауар, Даниел Денет) завършва със силно критични мнения за творчеството на Шарден. В последните години трансхуманистите се противопоставят на тези изводи.

Произведения

• Le Phénomène Humain (1955), написана през 1938 – 1940, научно изложение на теорията на Теяр дьо Шарден за еволюцията
  Човешкият феномен, български превод С., 1994
• L'Apparition de l'homme (1956)
• Le Groupe Zoologique Humain (1956), написана през 1949, по-детайлно представяне на Теяровата теория
• La Vision du passé (1957)
• Le Milieu Divin (Божествената среда, 1957), духовна книга, написана през 1926 – 1927, в която авторът предлага път за правилен всекидневен живот.
• L'Avenir de l'Homme (1959), есета, писани през 1920 – 1952, за еволюцията на съзнанието (noosphere).
  Бъдещето на човека, български превод. София: Захарий Стоянов, 2003, 304 с. ISBN 954-739-293-X
• L'Energie Humaine (1962), есета, писани през 1931 – 1939, върху морала и любовта.
• L'Activation de l'énergie (1963), продължение на L'Energie Humaine, есета, писани през 1939 – 1955, но непредвидени за публикуване.
• La Place de l'homme dans la nature (1965)
• Science et Christ (1965)
• Comment je crois (1969)
• Les Directions de l'avenir (1973)
• Écrits du temps de la guerre (1975)
• Le Cœur de la matière (1976)

Външни препратки

• ((en)) Американска асоциация „Теяр“
• ((ru)) Статия от Александър Мен
• Фондация „Теяр дьо Шарден“ – Нидерландия, с версии на английски, руски и нидерландски език
• ((de)) Немскоезичен сайт за Теяр дьо Шарден
• ((ru)) Пьер Тейяр де Шарден, Феномен человека. М.: Наука, 1987.
• Костов, Р. И. 2013. Планетарният хуманизъм на Владимир И. Вернадски и Пиер Тейяр дьо Шарден в идеята за ноосферата. – В: Вернадски и XXI век: геосфера, биосфера, ноосфера и симетрия. С., Издателска къща „Св. Иван Рилски“, 71-77.