Пиер Шоню
Пиер Шоню (на френски: Pierre Chaunu) е френски историк, чиито изследвания са в областта на социалната и религиозна история на Франция през XVI-XVIII век и на историята на Латинска Америка.
| Пиер Шоню Pierre Chaunu | |
| френски историк | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 23 октомври 2009 г.
Кан, Франция |
| Погребан | Калвадос, Франция |
| Религия | Протестантство |
| Националност |  Франция |
| Учил в | Парижки университет Парижки университет Парижки университет |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Работил в | CNRS Университет на Кан Университет Париж-IV: Пари-Сорбон |
| Повлиян | Фернан Бродел |
| Семейство | |
| Съпруга | Югет Шоню |
| Деца | Еманюел Шоню |
Представител е на второто поколение на френската Школа „Анали“. Водеща фигура във френската количествена история. Почетен професор на Университета Париж-IV: Пари-Сорбон. Дълго време води своя колонка във вестник „Фигаро“, в която прокарва своята подкрепа за Шарл дьо Гол и голизма.
Биография редактиране
Пиер Шоню се ражда на 17 август 1923 г. в Белвил-сюр-Мьоз, Североизточна Франция. През 1947 г. преподава история в Лицея в Бар-льо-Дюк (на френски: École normale supérieure de Fontenay-Saint-Cloud). Става сътрудник на Висшето училище по испанистика (на френски: École des hautes études hispaniques) през 1948 г. и прекарва до 1951 г. в Мадрид и Севиля. Силно повлиян от Фернан Бродел, който е негов научен ръководител, през 1954 г. Шоню защитава дисертация върху Севиля и Атлантика.[1][2]
Преподава в лицея в предградието на Париж Ванв (1951–1956), изследовател в Националния център за научни изследвания (на френски: Centre National de la Recherche Scientifique, съкр. CNRS), където става старши изследовател (на френски: chargé d’enseignement) през 1959 г. През 1960 г. става доцент (на френски: maitre de conferences), а през 1962 г. професор в Университета на Кан (на френски: Université de Caen Basse-Normandie), където основава Център по количествена история (на френски: Centre de recherche d’histoire quantitative) през 1966 г. През 1970 г. става професор по модерна история в Университета Париж-IV: Пари-Сорбон.[1]
От 1980 г. е член на Историческата секция на Научния съвет на CNRS. През 1982 г. е избран за член на Историческата и географска секция на Академията за морални и политически науки (на френски: Académie des sciences morales et politiques).[1]
От началото на 80-те години е колумнист на вестник „Фигаро“.
Баща е на шест деца, сред които илюстратора и карикатурист Еманюел Шоню (р. 1966 г.).[2]
Командор на Ордена на почетния легион.[1]
Почетен доктор на Севилския университет.[3]
Пиер Шоню умира в Кан на 22 октомври 2009 г.[1]
Библиография редактиране
- Histoire de l'Amérique latine, Paris, PUF, "Que sais-je?", 1949. Преиздадена през 2009 г.
- Séville et l'Atlantique (1504–1650), Paris, SEVPEN, 12 volumes, 1955-1960. (Prix de Loubat, 1962).[4]
- Les Philippines et le Pacifique des Ibériques, Paris, SEVPEN, 2 volumes, 1960-1966.
- L'Amérique et les Amériques de la préhistoire à nos jours, Paris, Armand Colin, 1964.
- La Civilisation de l'Europe classique, Paris, Arthaud, 1966.
- L'Expansion européenne du XIIIe et XVe siècles, Paris, PUF, 1969.
- Conquête et exploitation des nouveaux mondes, Paris, PUF, 1969.
- La Civilisation de l'Europe des Lumières, Paris, Arthaud, 1971.
- L'Espagne de Charles Quint, Paris, SEDES, 2 тома, 1973.
- Démographie historique et système de civilisation, Rome, EFR, 1974.
- Histoire, science sociale, Paris, SEDES, 1974.
- Le Temps des Réformes, Paris, Fayard, 1975.
- De l'histoire à la prospective, Paris, Robert Laffont, 1975.
- Les Amériques, XVIe et XVIIIe siècles, Paris, Armand Colin, 1976.
- La peste blanche (в съавторство с Жорж Сюфер), Paris, Gallimard, 1976.
- Séville et l'Amérique aux XVIe et XVIIe siècles, Paris, Flammarion, 1977.
- La Mort à Paris (XVIe et XVIIe siècles, Paris, Fayard, 1978.
- Histoire quantitative, histoire sérielle, Paris, Armand Colin, 1978.
- Le sursis, Paris, Robert Laffont, 1978.
- La France ridée, Paris, Pluriel, 1979.
- Un futur sans avenir, Histoire et population, Calmann-Lévy, 1979.
- Histoire et imagination. La transition, Paris, PUF, 1980.
- Église, culture et société. Réforme et Contre-Réforme (1517–1620), Paris, SEDES, 1980.
- Histoire et décadence, Paris, Perrin, 1981. (Grand Prix Goubert, 1982)
- La France, Paris, Robert Laffont, 1982.
- Pour l'histoire, Paris, Perrin, 1984.
- L'Aventure de la Réforme. Le monde de Jean Calvin, Paris, Desclée de Brouwer, 1986.
- Apologie par l'histoire, Paris, Œil, 1988.
- Le Grand Déclassement, Paris, Robert Laffont, 1989.
- Reflets et miroir de l'histoire, Economica, Paris, 1990
- Histoire économique et sociale de la France. Tome 1, 1450-1660, (в съавторство с Ернест Лабрус) PUF, "Quadrige", 1993.
- Colomb ou la logique de l'imprévisible, Paris, F. Bourin, 1993.
- Baptême de Clovis, baptême de la France, Paris, Balland, 1996.
- Le Basculement religieux de Paris au XVIIIe siècle, Paris, Fayard, 1998.
- Charles Quint, (в съавторство с Мишел Ескамила), Paris, Fayard, 2000.
- La femme et Dieu, (в съавторство с Жак Ренар), Paris, Fayard, 2001
- Essai de prospective démographique, (в съавторство с Южет Шоню и Жак Ренар), Paris, Fayard, 2003
- Des curés aux entrepreneurs: la Vendée au XXe siècle, Centre Vendéen de Recherches Historiques, 2004.
- Le livre noir de la Révolution française, Cerf, 2008
- На български
- История на Латинска Америка. София: Кама, 2002, 128 с.
Източници редактиране
- ↑ а б в г д „Mort de l'historien Pierre Chaunu“, Le Monde.fr avec AFP, 24.10.2009. ((fr))
- ↑ а б „L'historien Pierre Chaunu est mort“, Le point.fr avec AFP, 24.10.2009. ((fr))
- ↑ Gente, El Pais, 15 de noviembre de 1980. ((es))
- ↑ Palmarès des prix et des récompenses décernés en 1962. ((fr))
Външни препратки редактиране
- ((fr)) André Larané, „Pierre Chaunu: Un historien qui compte“, herodote.net, février 2007
- ((fr)) Philippe Levillain, „NOTICE sur la vie et les travaux de Pierre Chaunu“, публична лекция пред Академията за морални и политически науки, 18 mars 2013
- ((ru)) Пьер Шоню, „Во что я верю“, Библиотека Якова Кротова