Пиетро Джерми (на италиански: Pietro Germi) е италиански филмов актьор, сценарист, режисьор и филмов продуцент.[1]

Пиетро Джерми
Pietro Germi
италиански режисьор
Роден
Починал
5 декември 1974 г. (60 г.)
Националност Италия
Режисура
Активност1945 – 1974
Оскариносител (1963)
Уебсайт
Пиетро Джерми в Общомедия

След като се посвещава главно на филми с драматичен характер и със силна социална и политическа критика, във фазата на пълна зрялост той започва да проявява интерес към комедията. Така прави филми, които, запазвайки същевременно известно внимание към темите на неговите предишни творби, придобиват подчертани сатирични и цинично хумористични тонове, което го кара да бъде смятан за един от най-важните представители на италианската комедия: самият термин е вдъхновен от един от неговите филми – „Развод по италиански“ от 1961 г., който е един от най-важните филми в този артистичен дух и му носи Наградата за най-добра комедия на 15-то издание на Филмовия фестивал в Кан и Оскар за най-добър оригинален сценарий през 1963 г. Към 2023 г. той е единственият италианец , заедно със сценаристите Енио Де Кончини и Алфредо Джанети, спечелил последната награда.

Биография редактиране

Учи актьорско майсторство и режисура в римския „Centro Sperimentale di Cinematografia“. По време на своето учение се издържа като допълнителен актьор, асистент-режисьор, а понякога и писател. Джерми прави режисьорския си дебют през 1945 г. с филма Il testimone. Неговите ранни творби, включително и този филм, са в италианския неореалистичен стил; много от тях са социални драми, които се занимават със съвременни проблеми, свързани с хората от сицилианското общество.

През годините Джерми се отдалечава от социалната драма и преминава към сатиричните комедии, но запазва любимия си елемент – сицилианския народ. През 60-те години получава успехи в световен мащаб с филмите Развод на италиански стил, Прелъстена и изоставена. Бил е номиниран за награди на Академията, както в режисура, така и за сценарий, и впоследствие спечели в категорията за сценарий. Той спечели и „Голямата награда“ на филмовия фестивал в Кан. Неговият филм от 1968 г. Серафино печели Златна награда на 6-ия Московски международен филмов фестивал.

Джерми сътрудничи за сценариите на всички филми, които режисира и се появява като актьор в някои от тях. Умира в Рим от хепатит на 5 декември 1974 година.

Филмография редактиране

Режисьор редактиране

година филм оригинално заглавие бележки
1945 Свидетелят Il testimone
1947 Загубена младост Gioventù perduta
1948 В името на закона In nome della legge
1950 Пътят на надеждата Il cammino della speranza
1951 Градът се защитава La città si difende
1952 Президентшата La presidentessa
1952 Разбойникът на Тика дел Лупо Il brigante di Tacca del Lupo
1953 Ревност Gelosia
1953 Средновековни любови Amori di mezzo secolo еп. Guerra 1915-18
1956 Машинистът Il Ferroviere
1957 Безхарактерният мъж L’uomo di paglia
1959 Заплетен случай Un maledetto imbroglio
1961 Развод по италиански Divorzio all'italiana
1964 Прелъстена и изоставена Sedotta e abbandonata
1966 Дами и господа Signore & signori
1967 Неморалният L’immorale
1968 Серафино Serafino
1970 Хубавите кестени Le castagne sono buone
1972 Алфредо, Алфредо Alfredo, Alfredo

Сценарист редактиране

Актьор редактиране

Продуцент редактиране

  • Signore & signori, реж. Пиетро Джерми (1966)
  • L'immorale, реж. Пиетро Джерми (1967)
  • Serafino, реж. Пиетро Джерми (1968)
  • I giovedì della signora Giulia - тв сериал (1970)

Източници редактиране

Външни препратки редактиране