Пѝлорик[1] или Пелорик (на гръцки: Πενταπλάτανο, Пендаплатано, катаревуса: Πενταπλάτανον, Пендаплатанон, до 1927 Πυλωρίκ, Пилорик,[2] до 1954 година Πηλορύγι, Пилориги[3]) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.

Пилорик
Πενταπλάτανο
Старата българска църква „Свети Атанасий“ в Пилорик, началото на XIX век
Старата българска църква „Свети Атанасий“ в Пилорик, началото на XIX век
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областСолунско поле
Надм. височина140 m
Пилорик в Общомедия

География редактиране

Селото се намира на 140 m надморска височина на 2 km северно от град Енидже Вардар, в южното подножие на Паяк (Пайко). Селото е на практика квартал на Енидже Вардар.[4]

История редактиране

В околностите на гробището на Пилорик има праисторическо селище, обявено в 1986 година за паметник на културата.[5]

В Османската империя редактиране

 
Църквата

В XIX век Пилорик е чисто българско село в Ениджевардарската каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Пирилик (Pirilik),[6] на картата на Кондоянис е отбелязано като Пилорики (Πυλωρίκι), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Пилорики (Πυλωρίκη) е село с 30 християнски семейства.[7]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пилорики (Piloriki), Воденска епархия, живеят 180 гърци.[8] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Пилорик брои 166 жители българи.[9]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пилорик (Pilorik) има 216 българи екзархисти.[11]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Пилурик, 13 /III, 1 ч. от Радомир. 31 български екзархийски къщи: 5 свои, 25 чифлик. Сега селяните откупуват още 3 къщи с 276 погона земя за 510 лири. Поминъкът е земеделие, лозарство и бубарство. Черквата затворена, има 20 погона земя, 4 погона чернична градина и 3 1/2 погона лозе. Училището (вакъф) е двуетажно, доле - изба, горе - трем и две стаи. Класната стая е таваносана, добре се осветлява, голяма 5Х6Х3 m. Салонът е открит.[12]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Πιλορίκιον) има 219 екзархисти.[7][13]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Пилорик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

В Гърция редактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Затворени са българските църкви и училища.[15] В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Пилорик (Πυλωρίκ) като село със 159 мъже и 132 жени.[7]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Пилоридж (Пилориђ) има 35 къщи славяни християни.[16]

Част от българското население се изселва в България - официално 132 души[4] (30 семейства в Горни Воден, Асеновградско[17]) и на негово място са настанени гърци бежанци от Понт и Мала Азия. Ликвидирани са 44 имота на жители, преселили се в България.[7] Гърците бежанци са 132 души.[4]

В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 45 бежански семейства и 180 жители бежанци.[18] В 1927 година е прекръстено на Пилориги, а в 1954 на Пендаплатанон.[19][4] В 30-те години в селото са заселени още бежанци. Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година в селото има 185 местни жители, 17 власи и останалите са бежанци.[4]

Селото произвежда жито и памук, като е развито частично и скотовъдството.[4]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 291[4] 263[4] 252[4] 569[4] 680[4] 719[4] 620[4] 746[4] 813[4] 956 956

Личности редактиране

Родени в Пилорик
  •   Божин Гьорев (Георгев, 1875 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев[20]
  •   Димо Ат. Дараданов, деец на Илинденската организация в Несебър[21]
  •   Йоанис Андраманос (Ιωάννης Ανδραμάνος), гръцки андартски деец, четник[22]
  •   Велика Ромова (Πασχαλίνα Ρώμα, Пасхалина Рома, ? - 1904), гръцка андартска деятелка от трети клас,[22] учителка в селото, убита от ВМОРО, дъщеря на Антон Касапа, председател на гръцкия комитет в Енидже Вардар[23]
  •   Трае Иванов (Траян, 1876 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 и Нестроева рота на 5 одринска дружина[24]
  •   Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, четата на Ичко Димитров, 3 рота на 15 щипска дружина[25]
  •   Хр. Ат. Митонов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев[26]

Бележки редактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.256
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 76. (на македонска литературна норма)
  5. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α/Φ17/61673/2300 π.ε./31-1-1986 - ΦΕΚ 34/Β/13-2-1986 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-03-04. Посетен на 24 юни 2018.
  6. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  7. а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 10 юли 2019 г.
  8. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  10. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  12. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
  13. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 870.
  15. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 184.
  16. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  17. Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.94
  18. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  19. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 192.
  21. Бабев, Иван. Помним делата ви, НСА Прес, 2013 г., стр.76.
  22. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
  23. Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 201.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 302.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 72. Вероятно идентичен с Хр. Ат. Митонов.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 452.