Пилорик

Пѝлорик[1] или Пелорик (на гръцки: Πενταπλάτανος, Пендаплатанос, катаревуса: Πενταπλάτανον, Пендаплатанон, до 1927 Πυλωρίκ, Пилорик[2], до 1954 година Πηλορύγι, Пилориги[3]) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония. Населението му е 956 души (2001).

Пилорик
Πενταπλάτανος
Старата българска църква „Свети Атанасий“ в Пилорик, началото на XIX век
Старата българска църква „Свети Атанасий“ в Пилорик, началото на XIX век
Гърция
40.8189° с. ш. 22.4192° и. д.
Пилорик
Централна Македония
40.8189° с. ш. 22.4192° и. д.
Пилорик
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 116 m
Население 956 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 2 километра северно от град Енидже Вардар.

ИсторияРедактиране

В околностите на гробището на Пилорик има праисторическо селище, обявено в 1986 година за паметник на културата.[4]

В Османската империяРедактиране

 
Църквата

В XIX век Пилорик е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австрийската военна карта е отбелязано като Пирилик (Pirilik), на картата на Кондоянис е отбелязано като Пилорики (Πυλωρίκι), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Пилорики (Πυλωρίκη) е село с 30 християнски семейства.[5]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пилорики (Piloriki), Воденска епархия, живеят 180 гърци.[6] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Пилорик брои 166 жители българи.[7]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пилорик (Pilorik) има 216 българи екзархисти.[9]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

„ Пилурик, 13 /III, 1 ч. от Радомир. 31 български екзархийски къщи: 5 свои, 25 чифлик. Сега селяните откупуват още 3 къщи с 276 погона земя за 510 лири. Поминъкът е земеделие, лозарство и бубарство. Черквата затворена, има 20 погона земя, 4 погона чернична градина и 3 1/2 погона лозе. Училището (вакъф) е двуетажно, доле - изба, горе - трем и две стаи. Класната стая е таваносана, добре се осветлява, голяма 5Х6Х3 m. Салонът е открит.[10] “

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Πιλορίκιον) има 219 екзархисти.[11][5]

Според Боривое Милоевич селото (Pilurigi) има 35 къщи християни славяни.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Пилорик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Затворени са българските църкви и училища.[13] В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Пилорик (Πυλωρίκ) като село със 159 мъже и 132 жени.[5]

Част от населението му се изселва в България (30 семейства в Горни Воден, Асеновградско[14]) и на негово място са настанени гърци бежанци. Ликвидирани са 44 имота на жители, преселили се в България.[5] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 45 бежански семейства и 180 жители бежанци.[15] В 1927 година е прекръстено на Пилориги, а в 1954 на Пендаплатанон.[16]

ЛичностиРедактиране

Родени в Пилорик
  •   Божин Гьорев (Георгев, 1875 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев[17]
  •   Димо Ат. Дараданов, деец на Илинденската организация в Несебър[18]
  •   Йоанис Андраманос (Ιωάννης Ανδραμάνος), гръцки андартски деец, четник[19]
  •   Велика Ромова (Πασχαλίνα Ρώμα, Пасхалина Рома, ? - 1904), гръцка андартска деятелка от трети клас[19], учителка в селото, убита от ВМОРО, дъщеря на Антон Касапа, председател на гръцкия комитет в Енидже Вардар[20]
  •   Трае Иванов (Траян, 1876 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 и Нестроева рота на 5 одринска дружина[21]
  •   Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, четата на Ичко Димитров, 3 рота на 15 щипска дружина[22]
  •   Хр. Ат. Митонов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев[23]

БележкиРедактиране

  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.256
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πυλωρίκ -- Πηλωρύγι
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πηλορύγιον -- Πενταπλάτανον
  4. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α/Φ17/61673/2300 π.ε./31-1-1986 - ΦΕΚ 34/Β/13-2-1986. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 24 юни 2018.
  5. ↑ а б в г д Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 10 юли 2019 г.
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  8. ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  9. ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
  10. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
  11. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  12. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 870.
  13. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 184
  14. ↑ Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.94
  15. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  16. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  17. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 192.
  18. ↑ Бабев, Иван. Помним делата ви, НСА Прес, 2013 г., стр.76.
  19. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
  20. ↑ Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 201.
  21. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 302.
  22. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 72. Вероятно идентичен с Хр. Ат. Митонов.
  23. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 452.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пилорик&oldid=10471876“.