Пипѐрица е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Пиперица
България
41.4102° с. ш. 23.4361° и. д.
Пиперица
Област Благоевград
41.4102° с. ш. 23.4361° и. д.
Пиперица
Общи данни
Население6 души[1] (15 март 2024 г.)
1,81 души/km²
Землище382 km²
Надм. височина271 m
Пощ. код2831
Тел. код07438
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ56352
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(независим политик; 2019)

История редактиране

Църквата „Вси Светии“ е от средата на XIX век.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пиперинца (Pipérintsa) е посочено като село с 48 домакинства и 160 жители българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Пиперица, чифлик на един мелнички чорбаджия. На С от Валовища 4 1/2 часа, до Петровската река. Поляна с най-добра земя. Гръцка църква. 25 къщи само българе.[4]

През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, селото е окупирано от гръцката армия.

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост
Общо 23
Българи 22
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 1

Личности редактиране

Родени в Пиперица
  •   Тодор Лазаров, български революционер и селски ръководител на ВМРО.[6]
  •   Илия Иванов, български революционер и селски войвода на ВМРО.[6]
  •   Петър Витанов, български революционер от ВМОРО и четник на Яне Сандански.[7]
Починали в Пиперица

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 115.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 855.
  5. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  6. а б Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 174, ISBN 978-619-00-1431-7.
  7. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 37, ISBN 978-619-00-1431-7.