Уикипедия

Пирамида (архитектура)

Вижте пояснителната страница за други значения на Пирамида.

Пирамидата (от гръцки: πυραμίς) е сграда или съоръжение, чиято форма наподобява геометричното тяло пирамида – горните повърхности са до известна степен подобни на триъгълници и се събират в една точка. Основите на пирамидите могат да бъдат триъгълни, четириъгълни или многоъгълни, като най-често срещана е квадратната основа с четири триъгълни горни стени.

Египетските пирамиди на некропола в Гиза - гледка от въздуха. Построени около 2600 г. пр.н.е.

Когато по-голямата част от масата е концентрирана близо до основите, формата на пирамидите се доближава до идеалната форма на еднаква якост, т.е. напреженията от тежестта на конструкцията биха се разпределили равномерно в целия обем на конструкцията. Този факт дава възможност на много древни цивилизации да изграждат устойчиви монументални паметници без добро познаване на механиката.

В продължение на хиляди години най-големите строителни конструкции в света са пирамиди – първо Червената пирамида, а след това Хеопсовата пирамида, и двете в Египет. Хеопсовата пирамида е и единственото от Седемте чудеса на света, оцеляло до наши дни, а остава все още и най-високата пирамида в света. Пирамидата с най-голям обем е Голямата пирамида в Чолула в Мексико.

Древни паметници редактиране

Африка и Близкия изток редактиране

Месопотамия редактиране

 
Реставрираният Урски зикурат в Ирак

Предполага се, че първите подобни на пирамиди съоръжения, са строени в Месопотамия. Те се наричат зикурати и изглежда са боядисвани с ярки бои. Тъй като са строени от кирпич, както много месопотамски паметници, днес са запазени малко останки от зикурати.

Египет редактиране

  Основна статия: Египетски пирамиди
 
Пирамиди от Некропола в Гиза, Египет

Най-известните пирамиди в света са тези, строени в Древен Египет – огромни съоръжения от тухли и камък, някои от които са сред най-големите конструкции в света. Строителството на пирамиди в Египет достига своя апогей около 2575 – 2150 година пр.н.е.[1] Към 2008 година в Египет са известни 138 пирамиди.[2][3] Египтяните покриват стените на пирамидите с полиран бял варовик, съдържащ голямо количество морски вкаменелости,[4] но голяма част от това покритие е паднало или е използвано за строителството на нови сгради.

Хеопсовата пирамида е най-голямата в Египет и една от най-големите в света. Площта на основата ѝ е 52 600 m². До построяването на Кьолнската катедрала през 1311 година тя е най-високата конструкция в света. Хеопсовата пирамида е едно от Седемте чудеса на света и единственото от тях, оцеляло до наши дни.

Нубия редактиране

  Основна статия: Нубийски пирамиди
 
Нубийдски пирамиди в Мерое, Судан

Въпреки че пирамидите обикновено се свързват с Египет, в Нубия, днес на територията на Судан, има 220 пирамиди, най-големият брой такива паметници в една държава.[5] Те са концентрирани в три археологически обекта и са строени за гробници на владетелите и владетелките на Напата и Мерое.[6] Макар и повлияни от египетските, нубийските пирамиди се отличават от тях. Те са значително по-малки и с по-стръмни стени. В Нубия пирамиди се строят до около 300 година.

Нигерия редактиране

Една от уникалните структури на културата игбо са пирамидите Нсуде в нигерийския град Нсуде, в северен Игболанд. Десет пирамидални структури са изградени от глина и кал. Първата базова част е с обиколка около 20 метра и височина 1 метър. Обиколката на следващото ниво е към 15 метра. Кръглите купчини продължават до върха. Структурите са били храмове на бог Ала, за когото се смята, че живее на върха; богът живее на пръчка в горната част. Конструкциите са положени на групи от по пет успоредни една на друга. Тъй като е построена от глина и кал, като Дефуфа в Нубия, конструкцията се разваля с времето и е имало периодични достроявания.[7]

Азия редактиране

Китай редактиране

 
Храм Прасат Том в Ко Кер, Камбоджа

В Китай има повече от 100 пирамиди. Всички китайски пирамиди служат за гробници. Първият император, който е погребан в пирамида е първия император от династията Чин.

Индия редактиране

В Индия има много пирамиди направени от гранит, направени по време на Империята Чола, много от които са още в религиозна употреба. Примери за такива храмове пирамиди са Храмът на Брихадишвара в Танджавур, Храмът в Гангаиконда Чолапурам и Храмът на Айраватешвара в Дарасурам. Но най-голямата такава пирамида е в Шрирангам, Тамил Наду.

Индонезия редактиране

 
Боробудур, Централна Ява, Индонезия .

Освен менхир, каменни маси и каменни статуи, Австронезийската мегалитна култура в Индонезия също е оставила след себе си земни и каменни стъпаловидни пирамидни структури, наречени „пунден берундак“, открити в Панггуянган близо до Цисолок[8] и в Ципари близо до Кунинган.[9] Причините за изграждане на каменни пирамиди включват местните вярвания, че духовете на предците обитават планините и високите места.[10]

Стъпаловидната пирамида е основният дизайн на будисткия паметник на Боробудур от 8-ми век в Централна Ява.[11] Въпреки това, по-късните храмове в Ява са повлияни от индийската индуистка архитектура; това се вижда в извисяващите се кули на храма Прамбанан. В Ява през 15-ти век, през късния период на Маджапахит, се възраждат местните австронезийски елементи; това се вижда в храма Сукух, който донякъде наподобява мезоамериканската пирамида, както и стъпаловидни пирамиди на планината Пенангунган.[12]

Източна Азия и Таджикистан редактиране

 
Дото, Ступа на храма Оно-дера, Сакаи, префектура Осака, Япония.

В Източна Азия будистките ступи обикновено са били представяни като високи пагоди. Въпреки това, някои пирамидални ступи остават в ограничени области. Има теория, че тези пирамиди са вдъхновени от паметника на Боробудур чрез суматрански и явански монаси.[13] Има подобен будистки паметник и във Вранг, Таджикистан.[14][15] В света има поне 9 будистки стъпаловидни пирамиди, 4 от бившата провинция Кьонгсан в Корея, 3 от Япония, 1 от Индонезия (Боробудур) и 1 от Таджикистан.[13][15]

Америка (Южна и Северна) редактиране

Народите на централна и Южна Америка са строили пирамидите си главно с религиозни цели. Мезоамериканските пирамиди – като правила са със стъпалообразна конструкция с храмове на върха, като не приличат на египетските пирамиди и приличат повече на зикуратите на Месопотамия. Най-голямата пирамида в централна Америка е най-голямата в света по обем. Пирамидите в Мексико се използвани основно за човешки жертвоприношения. Има данни, че през 1487 г., при повторното освещаване на Теночтитлан, за четири дни са пренесени в жертва над 80 000 души. Една от вероятните причини според някои изследователи е екологичната катастрофа, довела до липсата на храна в региона.[16]

Ацтеки редактиране

 
Пирамида на Луната, Теотиуакан. Построена между 100 и 450 г. сл. Хр.

Ацтеките са народ с богата митология и културно наследство, доминирали централно Мексико по време на XIV – XVI век. Столицата била Теночтитлан – днешния Мексико сити. Ацтекската архитектура много приличала на маянската. Едни от най-известните пирамиди, строени от ацтеките са: Великата Пирамида в Теночтитлан, висока 60 метра, пирамидите при Малиналко и тези при Темпло Майор.

Маи редактиране

Маите са започнали да строят церемониални сгради преди приблизително 3000 години. Много от тези пирамиди са свързани с определено майско божество. Маянските пирамиди имат много различни форми, в зависимост от периода им на строене и функцията им. Едни от най-известните пирамиди са: пирамидите при Алтун Ха, пирамидите при Каракол, Комалкалко, Копан, Чичен Ица – където е имало най-много пирамиди, Ел Мирадор, Ла Данта – което е и името на най-голямата маянска пирамида (храм), която е висока 79 метра и достига до 2 800 000 m3; също много известни са и пирамидите при Ел Тигре, Лос Монос, Паленке, Тикал и Уксмал. Най-големите пирамиди в Теночтитлан са пирамидите на слънцето и луната; Пирамидата на Слънцето е най-голямата пирамида в Америка след Великата Пирамида на Чоула. Пирамидата на Луната се намира на края на Улицата на Мъртвите.

Тарасканци редактиране

Известни са със строенето на пирамиди с Т-образни стъпала. Най-известната пирамида, строено от тях е пирамидата при Цинцунтан.

Теочтитланци редактиране

Теочтитланците са цивилизация, съществувала в периода 300 г. пр.н.е. – 500 г., обитавала голяма част от Мексико. Цивилизацията на Теочтитланците рухнала през 550 г. Най-известните теочтитлански пирамиди са пирамидите при Теочтитлан, при Ксочикало и при Тула.

Северна Америка редактиране

Много общества в Северна Америка строили големи подобни на пирамиди сгради, които приличали на могили. Най-известната такава сграда е тази при Монкс Маунд в Каокия, чиято основа е по-голяма от тази на Великата Пирамида в Гиза. Въпреки че функцията на тези конструкции още не е известна, археолозите смятат, че са играли важна роля в религиозните обичаи на местните народи.

Европа редактиране

Испания редактиране

Пирамидите от Гуимар са пирамидални шестстъпално изпълнени структури, изградени от лава без използването на хоросан. Те са разположени в град Гуимар на остров Тенерифе на Канарските острови. Те са от 19 век и тяхната първоначална функция се предполага, че е за селскостопанска техника от времето на създаването им.

Традициите на местното население, както и оцелелите изображения показват, че подобни структури могат да бъдат намерени на много места на острова. С течение на времето облицовката им е свалена и използвана за строителен материал. В самия Гуимар е имало девет пирамиди, от които оцеляват само шест.

Франция редактиране

През римския период са били построени много пирамиди във Франция, но единствената оцеляла до днес се намира във Фаликон във Френската Ривиера. Тя е построена над Пещерата на прилепите. Построена е от малки, неправилни по форма камъни, но е частично разрушена. Въпреки че много от горната част на пирамидата липсва, долната ѝ част е много добре запазена.

Точният произход и предназначение на пирамидата не са известни, но се предполага, че е била построена от римски легионери, изповядващи египетски религиозни култове.

Рим редактиране

  Основна статия: Пирамида на Цестий

Към края на 1 век пр.н.е. е била построена Пирамидата на Цестий, която е висока 27 метра, която съществува и до днес край Порта Сан Паоло на хълма Авентин. Друга пирамида на име Мета Ромули е била построена в Агер Ватиканус, но била унищожена през 15 век.

Гърция редактиране

Намерени са основи на пирамиди, които най-вероятно са били използвани като храмове.

Средновековна Европа редактиране

Много пирамиди били използвани при християнската архитектура по време на феодалната ера. Такава сграда е например катедралата Сан Салвадор в Овиедо, Испания.

Съвременни пирамиди редактиране

 
Transamerica Pyramid в Сан Франциско, Калифорния

Формата на пирамидата се използва в много съвременни сгради:

  • Една от най-известните е стъклената пирамида във вътрешния двор на Лувъра, построена през 1980-те години
  • В Сан Франциско има изграден небостъргач, който заради пирамидалната си форма се нарича Transamerika Piramid

Галерия съвременни пирамиди редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Time Line of Ancient Egypt // National Geographic Society, 2009. Архивиран от оригинала на 2008-12-17. Посетен на 18 август 2010.
  2. ↑ Slackman, Michael. In the Shadow of a Long Past, Patiently Awaiting the Future // The New York Times, 17 ноември 2008. Архивиран от оригинала на 2009-04-17. Посетен на 12 април 2010.
  3. ↑ Lehner, Mark. The Complete Pyramids: Solving the Ancient Mysteries. Thames & Hudson, 2008. ISBN 9780500285473. с. 34.
  4. ↑ Viegas, Jenifer. Pyramids packed with fossil shells // ABC, 2008. Посетен на 18 август 2010.
  5. ↑ Sudan's past uncovered // BBC News, 9 септември 2004. Посетен на 12 април 2010.
  6. ↑ Harkless, Necia Desiree. Nubian Pharaohs and Meroitic Kings: The Kingdom of Kush. AuthorHouse, 2006. ISBN 1425944965.
  7. ↑ Basden, G. S(1966).
  8. ↑ Pangguyangan // Dinas Pariwisata dan Budaya Provinsi Jawa Barat. Архивиран от оригинала на 2019-12-24. Посетен на 2022-01-26. (на индонезийски)
  9. ↑ I.G.N. Anom, Sri Sugiyanti, Hadniwati Hasibuan. Hasil Pemugaran dan Temuan Benda Cagar Budaya PJP I. Direktorat Jenderal Kebudayaan, 1996. с. 87.
  10. ↑ Timbul Haryono. Sendratari mahakarya Borobudur. Kepustakaan Populer Gramedia, 2011. ISBN 9789799103338. с. 14.
  11. ↑ R. Soekmono. Pengantar Sejarah Kebudayaan Indonesia 2. Kanisius, 2002. ISBN 9789794132906. с. 87.[неработеща препратка]
  12. ↑ Edi Sedyawati, Hariani Santiko, Hasan Djafar. Candi Indonesia: Seri Jawa: Indonesian-English, Volume 1 dari Candi Indonesia, Indonesia. Direktorat Pelestarian Cagar Budaya dan Permuseuman, Seri Jawa. Direktorat Jenderal Kebudayaan, 2013. ISBN 9786021766934.
  13. ↑ а б 古代における塔型建築物の伝播 ボロブドゥールと奈良頭塔の関係について // Посетен на March 7, 2021.
  14. ↑ Salopek, Paul (October 2, 2017). "The Ruby Sellers of Vrang". National Geographic Magazine. Archived from the original on March 8, 2021. Retrieved March 7, 2021.
  15. ↑ а б Salopek, Paul (July 14, 2015). "ブァン仏教遺跡と熊山遺跡の比較検討" (PDF). National Geographic Magazine. Archived (PDF) from the original on June 15, 2021. Retrieved March 7, 2021.
  16. ↑ The Enigma of Aztec Sacrifice Архив на оригинала от 2022-10-04 в Wayback Machine.. Natural History, April 1977. Vol. 86, No. 4, pages 46 – 51.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пирамида_(архитектура)&oldid=11982351“.