Пирани

подсемейство риби
(пренасочване от Пираня)

Пираните (Serrasalminae) са подсемейство всеядни сладководни риби от семейство пиранови (Serrasalmidae). Обитават големите реки на Южна Америка – Амазонка и нейните притоци, Ориноко, Рио Парагвай и др. Известни са с острите си зъби и ненаситния си апетит за месо. Броят на видовете в семейството не е уточнен и според различни източници варира от под 30 до над 60. Традиционно само четирите рода Pristobrycon, Pygocentrus, Pygopristis and Serrasalmus се считат за „истински пирани“ заради тясно специализираните им зъби.

Пирани
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Актиноптери (Actinopteri)
(без ранг):Шараноподобни (Ostariophysi)
разред:Харацидоподобни (Characiformes)
семейство:Пиранови (Serrasalmidae)
подсемейство:Пирани (Serrasalminae)
Научно наименование
Eigenmann, 1915
Пирани в Общомедия
[ редактиране ]
Челюст на пираня

Обикновено пираните се движат на пасажи от няколко риби – от двойка до над 20 – 30 риби. Груповите им атаки им позволяват да убиват по-едри от тях животни. Отлично умеят да надушват кръвта и това привлича към нападната жертва множество други пирани. Така върху плячката се нахвърля непрекъснато растящата „орда“ от пирани, които могат да станат стотици. Тези страховити хищници са способни за 30 минути да изядат животно с размерите на кон, което ги прави едни от най-хищните същества на планетата.

Всъщност в менюто им преобладават риби, насекоми, мърша, но понякога нападат и доста едри животни, особено ако по тялото им има малка кървяща рана, което привлича стотици от тези риби.

Размери и размножаване

редактиране

Пираните са сравнително дребни риби. Достигат на дължина 14 – 26 cm, но се съобщава и за пирани, дълги до 43 cm екземпляри. Женските риби обикновено са по-едри от мъжките. Размножават се чрез хайвер, който снасят в добре защитени места. Малките се излюпват след 2 – 3 денонощия.

Пиранята в местните култури

редактиране

Още първите европейски колонизатори в Южна Америка се сблъскали с тази риба, която всявала ужас, както сред тях, така и сред местните индианци. Пираните често са почитани от коренните жители, като сред някои индиански племена от басейна на Амазонка е и обожествявана. Няколко индиански племена от Бразилия, Венецуела, Гвиана и Перу свързва интересен обичай на погребение. Трупът на умрелия, украсен с цветя, под ритъма на песни се спуска във водите на реката. Само след миг водата около трупа буквално закипява. Върху него се нахвърлят пирани, чиито брой расте с всяка секунда и достига стотици. Само след няколко минути от водата се изважда скелет.

На домашните животни, които гледат местните, често се случва да пресичат реки и те нерядко пострадват от това. За пътешествието си в Амазония през 1936 г. германският изследовател Бломберг в книгата си „В търсене на анаконда“ пише: „Срещнахме хора, които са загубили пръстите си, части от крайниците или имат белези от ухапвания на пирани; крави, на които при водопой рибите са отхапали муцуните; а местните разказаха, че нерядко губели бикове, волове и домашни птици, всички станали жертва на тези отвратителни хищници“.

Съществуват много видове пирани, като най-зловеща слава има червената пираня, считана за най-хищна от всички.

Класификация

редактиране

Подсемейство Пирани