Пирин Воденичаров

български политик

Пирин Илиев Воденичаров е български химик, алпинист и политик от „Екогласност“, депутат в VII велико народно събрание от Съюза на демократичните сили (СДС).

Пирин Воденичаров
български политик
Роден
Починал
1992 г. (54 г.)
Учил в38 ОУ"Васил Априлов"
Химикотехнологичен и металургичен университет
Семейство
Братя/сестриРумен Воденичаров
Други родниниДимитър Тодев (дядо)

Биография

редактиране

Ранни години

редактиране

Пирин Воденичаров е роден на 21 септември 1937 година в София. Баща му, Илия Воденичаров (1907 – 1960), е химик по образование и през 1930 година е сред основателите на Българския общ народен студентски съюз, студентската организация на Българската комунистическа партия (БКП). Майка му, Здравка Воденичарова (1912 – 2004), е дъщеря на войводата от Вътрешната македоно-одринска революционна организация Димитър Тодев, юристка по образование, член на БКП и активна деятелка на женското движение. По-малък брат на Пирин Воденичаров е Румен Воденичаров (р. 1938), също химик и политик.[1][2]

От 1944 до 1951 г. Воденичаров учи в 38-о основно училище „Васил Априлов“ в София и е дружинен председател на организацията „Септемврийче“. От 1956 до 1962 г. е студент в Химикотехнологичния институт (ХТИ).

Научна кариера и алпинизъм

редактиране

От 1962 до 1990 г. Пирин Воденичаров е първо докторант, а след това и преподавател в катедра „Неорганична химия“ на ХТИ, като се хабилитира като доцент. Като инженер-химик участва в създаване на нови технологии за синтез на амоняк, за включване на български манган в храни за животновъдството, за нови катализатори, за препарати срещу корозия, за метални покрития с намалено участие на злато.

Воденичаров е и ентусиазиран алпинист и преминава маршрути от висока категория на трудност като Червената стена на Дяволските игли в Рила (с Христо Проданов). Премиерни са неговите маршрути „Дружба“ и „Дъга“ на Централната стена на Вратцата, прокарани с Козма Кузманов (директор на АЕЦ „Козлодуй“) и Илия Александров от Враца. През 1963 г. става член на Планинската контролно-спасителна служба към Българския червен кръст и работи като отговорник за международните връзки.

Политическа дейност

редактиране

Пирин Воденичаров е един от активните членове на „Екогласност“ още от 1989 г. Участва в събирането на подписката срещу деривацията „Рила-Места“ и е сред водачите на шествието за внасянето ѝ в Народното събрание на 3 ноември 1989 г. От 1990 до 1991 г. е народен представител в Седмото велико народно събрание от СДС, избран от 187-едномандатен район (район „Илинден“ в София).

Воденичаров е сред депутатите от СДС, които подписват новата Конституция и през следващите седмици заедно с брат си Румен Воденичаров се преориентира към сътрудничество с Българската социалистическа партия (БСП). През 1991 – 1992 г. е ръководител на предизборния щаб на издигнатата от БСП кандидат-президентска двойка Велко ВълкановРумен Воденичаров в първите преки президентски избори на 12 – 19 януари 1992 г. Двойката печели 47,15% от гласовете и се класира втора.

Пирин Воденичаров умира от рак през 1992 година в София.

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радон Тодев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Тодев
(около 1785 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гинда Димитрова
Молерова
 
Никола Тодев
(1818 — 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благо Тодев
(1820 — 1862)
 
 
 
 
Парашкева Тодева
 
Костадин Димитров
Сирлещов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Тодев
(1853 — 1898)
 
 
 
 
 
 
 
Иван Тодев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Тодев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Тодев
(1873 — 1952)
 
Мария Тодева
(1886 — 1969)
 
Благой Тодев
(1868 — 1937)
 
Борис Тодев
(1877 — 1905)
 
Асен Тодев
(1882 — 1935)
 
Радон Тодев
(1869 — 1903)
 
Лазар Тодев
 
Манда Тодева
 
Никола Пандев
(четник на Сандански)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Здравка Воденичарова
(1912  — 2004)
 
Илия Воденичаров
(1907 — 1960)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Пирин Воденичаров
(1937 — 1992)
 
Румен Воденичаров
(р. 1938)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Източници

редактиране