Пиролузит

Пиролузитът е минерал, манганов диоксид (MnO₂). Той е непрозрачен, на цвят е черен или сиво-стоманен. Кристалите му са дребни, игло- или стълбовидни. Пиролузитът притежава полупроводникови и пиезоелектрични свойства. В солна киселина се разтваря с отделяне на хлор. Кристалната разновидност на пиролузита някога е наричана полианит (остарял термин).

Пиролузит
Игловиден пиролузит от Шварцвалд (размер: 6,9 cm × 6,7 cm × 5,0 cm)
Общи
Формула (повтаряща се единица)	MnO2
Класификация на Щрунц	4.DB.05
Характеристики
Цвят	Стоманено сив, гълъбово сив
Кристална система	тетрагонална
Твърдост по Моос	2 – 3; 6 – 6,5 (кристали)
Блясък	Полуметален, матов
Прозрачност	Непрозрачен
Плътност	4,4 – 5,06
Обичайни примеси	Fe2O3, SiO2, Н2О и др.
Пиролузит в Общомедия

Използване

Смлян естествен и синтетичен пиролузит (т.нар. електролитен манганов диоксид) се използва при производството на галванични елементи и батерии, както и:

• за получаване на катализатори от типа на гопкалита в специални противогази за защита от СО;
• от пиролузит се получава калиев перманганат и манганови соли;
• в стъкларското производство пиролузитът се използва за обезцветяване на зелените стъкла;
• за производство на бързосъхнещи масла;
• пиролузитът е важна руда за добиване на манган.

Интересно

Във Франция, на места, обитавани от неандерталци, археолози откриват голям брой малки черни блокове от манганови оксиди, вероятно събрани заради техните оцветяващи свойства. По-подробни анализи сочат обаче, че късните неандерталци в пещерата Pech-de-l'Azé специално са събирали манганов диоксид, за да използват този минерал като окислител, т.е. за лесното разпалване на огън. Чрез археологически доказателства за намерените огнища и превръщането на мангановия диоксид в прах учените твърдят, че неандерталците в тази пещера са използвали манганов диоксид при паленето на огън и са произвеждали огън, когато са поисквали.

Външни препратки

• Пиролузитът в базата на минералите (англ.)
• Пиролузитът в базата webmineral.com (англ.)
• Пиролузитът в GeoWiki (рус.)