Уикипедия

Писодер

селище в Гърция

Писодѐр или Песодѐр или Псо̀дери (на гръцки: Πισοδέρι, Писодери, катаревуса Πισοδέριον, Писодерион) е село в Република Гърция, в дем Преспа, в област Западна Македония.

Писодер
Πισοδέρι
— село —
Църквата „Света Параскева“
Църквата „Света Параскева“
Гърция
40.7861° с. ш. 21.2469° и. д.
Писодер
Западна Македония
40.7861° с. ш. 21.2469° и. д.
Писодер
Леринско
40.7861° с. ш. 21.2469° и. д.
Писодер
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа
Надм. височина1502 m
Население7 души (2011 г.)
Писодер в Общомедия

География Редактиране

Селото е разположено на 16 километра западно от град Лерин (Флорина), високо в южния склон на планината Баба (Варнудас).

История Редактиране

В Османската империя Редактиране

 
Писодер в началото на XX век.

В османски тефтер от 1481 година селото се споменава като Ипсодер и в него живеят 12 семейства.[1] Във втората половина на XV век селото е дервентджийско.[2]

В края на XIX век Писодер е влашко село в Леринска каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Писадер (Pissader) е посочено като село в Леринска каза с 25 домакинства и 66 жители българи.[3]

„Селото е разположено въ една висока долина отъ двѣтѣ страни на диво шумяща рѣкичка и е заобиколено съ гора. Това село е чисто аромѫнско и брои 100 кѫщи. Жителитѣ му сѫ надошли тука отъ Албания и се занимаватъ още и сега повечето съ ханджилъкъ въ Албания, вслѣдствие на това албанския езикъ се знае отъ всички, а гръцкия не се е промъкналъ още въ фамилиитѣ, макаръ и да сѫществува гръцко училище.“[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Песодеръ живеят 750 власи.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Песодер (Pessoder) има 480 власи и функционират гръцко и влашко училище.[6]

Селото е една от основните бази на Гръцката въоръжена пропаганда в Западна Македония.[7] В параклиса „Света Петка“ в 1904 година Ставрос Цамис погребва главата на Павлос Мелас.[8][7]

В Гърция Редактиране

 
Панорама на Писодер
 
Кулата на църквата в Писодер.
 
Гръцкото училище в Писодер, построено през 1903 година със завещание от архимандрид Модесто, а до 1912 година е издържано със средства на гръцкото консулство в Битоля.[9]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Писодер попада в Гърция. Тогава е затворено и влашкото училище в селото.[10] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Псодери има 200 къщи власи християни.[11]

По време на Гръцката гражданска война край Писодер се водят редица сражения.[12][13]

В 1983 година в Писодер започва да излиза вестник „Писодеритика“.[14]

Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко, като влашкият език е запазен на високо ниво.[15]

Прекръстени с официален указ местности в община Писодер на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Нова[16] Νόβα Папацами Παπατσάμη[17] връх в Баба на ЮЗ от Писодер (1687 m)[16]
Касая[18][16] Κουσάγιας Кондорема Κοντόρεμα[17] река в Баба на СЗ от Писодер, десен приток на Рулската река[16]
Касая[18] Κουσάγια Лака Λάκκα[17] връх в Баба на СЗ от Писодер (1624 m)[18]
Преброявания
  • 1940 - 484 души
  • 1951 - 143 души
  • 1961 - 106 души
  • 1971 - 48 души
  • 1981 - 30 души
  • 1991 - 25 души
  • 2001 - 68 души
  • 2011 - 7 души

Личности Редактиране

 
Хасан чауш
Родени в Писодер
  •   Андрикос (Ανδρίκος), гръцки андартски деец, подпомага капитан Цондос[19]
  •   Василиос Карадзидис (Βασίλειος Καρατζίδης), гръцки андартски деец, четник на капитан Вардас[20]
  •   Георгиос Кайкос (Γεώργιος Κάικος), гръцки андартски деец, убит от българи[19]
  •     архиепископ Епифаний Папавасилиу (1885 – 1972), гръцки духовник
  •     Йоанис Цамис - капитан Чам, гръцки андартски деец
  •     Лазарос Цамис (1878 - 1933), гръцки андартски деец[21]
  •   архимандрит Модестос (αρχιμανδρίτης Μόδεστος), гръцки андартски деец, поел ангажимент пред капитан Каудис за построяване на гръцко училище[19]
  •   Николаос Касомулис (1795 – 1872), гръцки революционер
  •   Николаос Кириакопулос (1894 – 1982), гръцки политик
  •   Николаос Ст. Хасос (1892 – 1943), гръцки политик
  •   Панос Мейданис, хайдутин от XVII век
  •   Ставрос Филипос (Σταύρος Φιλίππου), гръцки андартски деец, четник[20]
  •     Ставрос Цамис (1870 – 1906), гръцки духовник, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[22]
  •   Теодорос Гацос (Θεόδωρος Γκάτσος), гръцки андартски деец, убит от българи[19]
  •   Теодорос Дорас (Θεόδωρος Ντόρας), гръцки андартски деец, подпомага капитан Вардас[19]
Починали в Писодер
  •   Касъм ага (? – 1900), едър земевладелец, убит от ВМОРО
  •   Павле Янков (? – 1905), войвода в Кресненско-Разложкото въстание
Свързани с Писодер
  •     Стерьо Николов (1893 - 1974), български емигрантски деец в САЩ, баща му Никола Попстерьов е от Писодер

Литература Редактиране

  • Τσάμη, Αντιγόνη Λ., "Το Πισοδέρι Φλώρινας στο πέρασμα των αιώνων", Θεσσαλονίκη 1992.

Външни препратки Редактиране

Бележки Редактиране

  1. ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 270. ISBN 2-283-60452-4.
  2. ↑ Соколоски, Методија. Лерин и Леринско во XV и XVI век. // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 227. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
  4. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 121.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  7. ↑ а б Η συμβολή των Βλαχόφωνων Ελλήνων στον Μακεδονικό Αγώνα
  8. ↑ Η Ορθόδοξη Εκκλησία και ο Μακεδονικός Αγώνας, архив на оригинала от 18 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090218202233/http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/565515, посетен на 2012-02-17 
  9. ↑ Η Μοδέστειος Σχολή αρρένων στο Πισοδέρι, Συλλογή Φωτογραφιών, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924042250/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=133&lq=1903&show=1, посетен на 2011-12-23 
  10. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 52.
  11. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  12. ↑ Χαρά Κατσούλη. Καθ'... οδόν στις Πρέσπες. // Τα Καθημερινά της Κυριακής. Ριζοσπάστης, 28/1/2001. σ. 16. Посетен на 13/4/2009.
  13. ↑ Αφιέρωμα - Δημοκρατικός Στρατός Ελλάδας, σελ. 56
  14. ↑ Βλασίδης, Βλάσης. Το χθες, το σήμερα και το αύριο στην ενημέρωση. // Κολιόπουλος, Ι. Σ., Ι. Μιχαηλίδης (επιμ.). Φλώρινα : πύλη των Βαλκανίων : Αξονική τομογραφία του νομού. Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 2007. ISBN 9789607265814. σ. 342. (на гръцки)
  15. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  16. ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  17. ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
  18. ↑ а б в Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  19. ↑ а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 173. (на гръцки)
  20. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166. (на гръцки)
  21. ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 111. (на гръцки)
  22. ↑ «Ο παπά-Σταύρος Τσάμης: Εκκλησία και Εκπαίδευση», στο Αρχιμ. Ειρηναίος Ι. Χατζηεφραιμίδης (επιμ.), Ο παπα-Σταύρος Τσάμης (1870-1906), Φλώρινα, Παιδαγωγικό Τμήμα, 2007, σσ.101-109.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Писодер&oldid=11844837“.