Писодер

селище в Гърция

Писодѐр, Песодѐр или Псо̀дери (на гръцки: Πισοδέρι, Писодери, катаревуса Πισοδέριον, Писодерион) е село в Република Гърция, в дем Преспа, в област Западна Македония.

Писодер
Πισοδέρι
— село —
Църквата „Света Параскева“
Църквата „Света Параскева
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа
Надм. височина1502 m
Население17 души (2021 г.)
Пощенски код530 76
Телефонен код2385
Писодер в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено на 16 километра западно от град Лерин (Флорина), високо в южния склон на планината Баба (Варнудас).

История редактиране

В Османската империя редактиране

 
Писодер в началото на XX век.

В османски тефтер от 1481 година селото се споменава като Ипсодер и в него живеят 12 семейства.[1] Във втората половина на XV век селото е дервентджийско.[2]

В края на XIX век Писодер е влашко село в Леринска каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Писадер (Pissader) е посочено като село в Леринска каза с 25 домакинства и 66 жители българи.[3]

„Селото е разположено въ една висока долина отъ двѣтѣ страни на диво шумяща рѣкичка и е заобиколено съ гора. Това село е чисто аромѫнско и брои 100 кѫщи. Жителитѣ му сѫ надошли тука отъ Албания и се занимаватъ още и сега повечето съ ханджилъкъ въ Албания, вслѣдствие на това албанския езикъ се знае отъ всички, а гръцкия не се е промъкналъ още въ фамилиитѣ, макаръ и да сѫществува гръцко училище.“[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Песодеръ живеят 750 власи.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Писодер е чисто влашко село в Леринската каза на Битолския санджак със 130 къщи.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Песодер (Pessoder) има 480 власи и функционират гръцко и влашко училище.[7]

Селото е една от основните бази на Гръцката въоръжена пропаганда в Западна Македония.[8] В параклиса „Света Петка“ в 1904 година Ставрос Цамис погребва главата на Павлос Мелас.[8][9]

В Гърция редактиране

 
Панорама на Писодер
 
Кулата на църквата в Писодер.
 
Гръцкото училище в Писодер, построено през 1903 година със завещание от архимандрид Модесто, а до 1912 година е издържано със средства на гръцкото консулство в Битоля.[10]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Писодер попада в Гърция. Тогава е затворено и влашкото училище в селото.[11] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Псодери има 200 къщи власи християни.[12]

По време на Гръцката гражданска война край Писодер се водят редица сражения.[13][14]

В 1983 година в Писодер започва да излиза вестник „Писодеритика“.[15]

Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко, като влашкият език е запазен на високо ниво.[16]

Прекръстени с официален указ местности в община Писодер на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Нова[17] Νόβα Папацами Παπατσάμη[18] връх в Баба на ЮЗ от Писодер (1687 m)[17]
Касая[17][19] Κουσάγιας Кондорема Κοντόρεμα[18] река в Баба на СЗ от Писодер, десен приток на Рулската река[17]
Касая[19] Κουσάγια Лака Λάκκα[18] връх в Баба на СЗ от Писодер (1624 m)[19]
Преброявания
  • 1940 – 484 души
  • 1951 – 143 души
  • 1961 – 106 души
  • 1971 – 48 души
  • 1981 – 30 души
  • 1991 – 25 души
  • 2001 – 68 души
  • 2011 – 7 души

Личности редактиране

 
Хасан чауш
Родени в Писодер
  •   Андрикос (Ανδρίκος), гръцки андартски деец, подпомага капитан Цондос[20]
  •   Василиос Карадзидис (Βασίλειος Καρατζίδης), гръцки андартски деец, четник на капитан Вардас[21]
  •   Георгиос Кайкос (Γεώργιος Κάικος), гръцки андартски деец, убит от българи[20]
  •     архиепископ Епифаний Папавасилиу (1885 – 1972), гръцки духовник
  •     Йоанис Цамис – капитан Чам, гръцки андартски деец
  •     Лазарос Цамис (1878 – 1933), гръцки андартски деец[22]
  •   архимандрит Модестос (αρχιμανδρίτης Μόδεστος), гръцки андартски деец, поел ангажимент пред капитан Каудис за построяване на гръцко училище[20]
  •   Николаос Касомулис (1795 – 1872), гръцки революционер
  •   Николаос Кириакопулос (1894 – 1982), гръцки политик
  •   Николаос Ст. Хасос (1892 – 1943), гръцки политик
  •   Панос Мейданис, хайдутин от XVII век
  •   Ставрос Филипос (Σταύρος Φιλίππου), гръцки андартски деец, четник[21]
  •     Ставрос Цамис (1870 – 1906), гръцки духовник, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[23]
  •   Теодорос Гацос (Θεόδωρος Γκάτσος), гръцки андартски деец, убит от българи[20]
  •   Теодорос Дорас (Θεόδωρος Ντόρας), гръцки андартски деец, подпомага капитан Вардас[20]
Починали в Писодер
  •   Касъм ага (? – 1900), едър земевладелец, убит от ВМОРО
  •   Павле Янков (? – 1905), войвода в Кресненско-Разложкото въстание
Свързани с Писодер
  •     Стерьо Николов (1893 – 1974), български емигрантски деец в САЩ, баща му Никола Попстерьов е от Писодер

Литература редактиране

  • Τσάμη, Αντιγόνη Λ., "Το Πισοδέρι Φλώρινας στο πέρασμα των αιώνων", Θεσσαλονίκη 1992.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 270. ISBN 2-283-60452-4.
  2. Соколоски, Методија. Лерин и Леринско во XV и XVI век // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 227. (на македонска литературна норма)
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84 – 85.
  4. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 121.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 28. (на македонска литературна норма)
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  8. а б Η συμβολή των Βλαχόφωνων Ελλήνων στον Μακεδονικό Αγώνα // Архивиран от оригинала на 2010-02-27. Посетен на 2009-04-14.
  9. Η Ορθόδοξη Εκκλησία και ο Μακεδονικός Αγώνας, архив на оригинала от 18 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090218202233/http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/565515, посетен на 17 февруари 2012 
  10. Η Μοδέστειος Σχολή αρρένων στο Πισοδέρι, Συλλογή Φωτογραφιών, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924042250/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=133&lq=1903&show=1, посетен на 23 декември 2011 
  11. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 52.
  12. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  13. Χαρά Κατσούλη. Καθ'... οδόν στις Πρέσπες // Τα Καθημερινά της Κυριακής. Ριζοσπάστης, 28/1/2001. σ. 16. Посетен на 13/4/2009.
  14. Αφιέρωμα - Δημοκρατικός Στρατός Ελλάδας, σελ. 56
  15. Βλασίδης, Βλάσης. Το χθες, το σήμερα και το αύριο στην ενημέρωση // Κολιόπουλος, Ι. Σ., Ι. Μιχαηλίδης (επιμ.). Φλώρινα : πύλη των Βαλκανίων : Αξονική τομογραφία του νομού. Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 2007. ISBN 9789607265814. σ. 342. (на гръцки)
  16. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  17. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  18. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
  19. а б в Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  20. а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 173. (на гръцки)
  21. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166. (на гръцки)
  22. Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 111. (на гръцки)
  23. «Ο παπά-Σταύρος Τσάμης: Εκκλησία και Εκπαίδευση», στο Αρχιμ. Ειρηναίος Ι. Χατζηεφραιμίδης (επιμ.), Ο παπα-Σταύρος Τσάμης (1870-1906), Φλώρινα, Παιδαγωγικό Τμήμα, 2007, σσ.101-109.