Питър Брайън Медауар (на английски: Peter Brian Medawar) е английски биолог и имунолог, носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1960 г. „за откритията си върху функционирането на имунната система на фетуса и различаването на свое от чуждо“.

Питър Медауар
Peter Brian Medawar
английски биолог и имунолог
Роден
Починал
2 октомври 1987 г. (72 г.)
Религияатеизъм
Националност Великобритания
Учил вМодлин Колидж
Оксфордски университет
Научна дейност
Областбиология, имунология
Работил вСейнт Джонс Колидж;
Бирмингамски университет;
Университетски колеж Лондон
Известен спроучвания върху реакциите на имунната система при тъканна несъвместимост
НаградиНобелова награда за физиология или медицина (1960)
Питър Медауар в Общомедия

Биография редактиране

Роден е на 28 февруари 1915 година в Петрополис, щат Рио де Жанейро, Бразилия, в семейството на баща натурализиран британски гражданин от ливански произход и майка англичанка. През 1937 г. сключва брак с Джийн Шингълууд Тейлър, от която има четири деца – двама сина и две дъщери. През 1938 г. завършва биология в Оксфордския университет. Известно време работи в Училището по патология в Оксфорд, ръководено от сър Хауърд Флори, и по това време се формира интересът му към биологичните области, свързани с медицината.

Медауар продължава академичната си кариера и през 1944 г. става старши научен сътрудник в Сейнт Джонс Колидж в Оксфорд и асистент по сравнителна анатомия и зоология. Впоследствие става професор по зоология и преподава в Университета в Бирмингам (1947 – 1951) и в Лондон (1951 – 1962). През 1961 г. е хоноруван преподавател в Магдалийн Колидж. Между 1962 и 1971 е директор на Националния институт за медицински изследвания в Лондон.

Медауар е член на Кралското научно дружество, на Кралския лекарски колеж и на Американската академия за хуманитарни и естествени науки. Развива и обществена дейност като председател на Международното научно дружество по трансплантология (от 1966 г.) и като председател на Британската асоциация за развитие на науката (1968 – 1969).

През 1969 г., по време на лекция, Медауар получава масиран мозъчен кръвоизлив, който сериозно уврежда здравето му, но въпреки това той продължава да се занимава изключително активно с умствен труд.[1]

През 1965 г. е произведен в рицар, а през 1981 г. е удостоен с Орден за заслуги.[2]

Умира на 2 октомври 1987 година в Лондон на 72-годишна възраст.

Научни приноси редактиране

Ранните научни трудове на Медауар са посветени на изследванията над тъканни култури, регенерацията на периферните нерви и математическия анализ на промените във формата на организмите по време на развитието им.

По време на Втората световна война му е възложено да изследва реакцията на отхвърляне на присадени кожни алографти.[3] Това провокира интереса му в областта на имунологията и изследванията му стават предпоставка за развитието на трансплантологията. Заедно с Макфарлейн Бърнет, той дава теоретична обосновка на способността животинските организми да придобиват имунна толерантност и подкрепя хипотезата си по експериментален път. Проучванията им позволяват да се контролира отхвърлянето на присадените тъкани и правят възможен подбора на оптимално съвместими двойки от донор и реципиент на трансплантанти.[4] За откритието на придобитата имунна толерантност Медауар и Бърнет са удостоени с Нобелова награда през 1960 г.

През 1958 г. Медауар добива широка известност и с цикъла радиолекции The Future of Man („Бъдещето на човека“), които чете за радио БиБиСи. Те биват публикувани в самостоятелна книга през следващата година.

Публикувани книги редактиране

  • 1957 – „The Uniqueness of the Individual“;
  • 1959 – „The Future of Man“;
  • 1967 – „The Art of the Soluble“;
  • 1972 – „The Hope of Progress“;
  • 1977 – „The Life Science“;
  • 1982 – „Pluto's Republic“;
  • 1986 – „Memoir of a Thinking Radish“ (автобиография).

Източници редактиране

  1. Биография на Питър Медауар Архив на оригинала от 2007-04-27 в Wayback Machine., сайт на Магдалийн Колидж ((en))
  2. Биография на Питър Медауар, сайт на Енциклопедия Британика. ((en))
  3. Биография на Питър Медауар, nobelprize.org. ((en))
  4. Енциклопедия „Нобелови лауреати“, БАН, София, 1994, ISBN 945-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8, стр. 289 – 290

Външни препратки редактиране