Пиърс О'Махони
Пиърс Чарлз де Лейси О'Махони (на английски: Pierce Charles de Lacy O'Mahony) е ирландски благородник и протестант националист, филантроп и виден българофил.
| Пиърс О'Махони Pierce O'Mahony | |
|---|---|
| ирландски политик и общественик | |
 | |
| Роден | |
| Починал | 31 октомври 1930 г.
|
| Учил в | Модлин Колидж |
| Семейство | |
| Деца | 1 |
| Пиърс О'Махони в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Пиърс О'Махони е роден на 9 юни 1850 година в Дъблин, но произхожда от благороднически род от графство Кери. Завършва училището „Ръгби“, графство Уоруик, колежа „Магдалена“ в Оксфорд и се дипломира в „Кралския земеделски колеж“ в Сиренсестър. Като британски депутат и ирландски националист защитава идеята за независимост на Ирландия в 17 поредни мандата. Заедно с Уилям Гладстон защитава българската кауза в британския парламент след потушаването на Априлското въстание в Османската империя.
Сиропиталище „Свети Патрикий“Редактиране
Пристига в България през 1903 година, за да основе сиропиталището „Свети Патрикий“ в София за деца сираци от Македония и Одринска Тракия, жертва на турските изстъпления през Илинденско-Преображенското въстание.[1] Всичките деца са осиновени от Пъирс О'Махони, взимат неговата фамилия и получават солидно образование с неговата помощ. Сред възпитаниците му са: граматиковците Никола Иванов, юрист и подофицер, Атанас Димов, мичман II ранг на миноносеца „Храбри“ и Тодор Петков, български художник,[2] Апостол Георгиев, български офицер, загинал през Първата световна война,[3][4] Атанас Попфилипов от Бачево, лекар,[5] и други.
След Междусъюзническата война и българската национална катастрофа О'Махони активно защитава българската кауза.[1]
Преди началото на Първата световна война активно работи България да не се присъедини към съюза на Централните сили. През януари 1915 година е награден лично от цар Фердинанд I с орден „За гражданска заслуга“. По време на пребиваването си в България приема православието, но не спира да е член на Ирландската църква, докато през 1927 година е принуден да избира между двете и в крайна сметка приема католицизма през 1929 година.
Умира на 31 октомври 1930 година в Дъблин.
Площад и улица в София носят името Пиърс О'Махони.
Допълнителна литератураРедактиране
- Shortall, Séamus, Spassova, Maria, „Pierce O’Mahony, an Irishman in Bulgaria“ (2002) / Мария Спасова, Шеймъс Шортал. Пиърс О`Махони – един ирландец в България. 2002. Изд. „Аксиор мрежови системи“, 352 стр., двуезично издание на български и английски език.
БележкиРедактиране
- ↑ а б Николова, В. Дом за сираци „св. Патрикий“, София. // Енциклопедия Дарителството. Посетен на 3 февруари 2017.
- ↑ Кехлибарева, Соня, „Ирландецът O’Махони осиновява 15 бургаски сираци“, в. Фактор, 03.06.2010 г.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 143, л. 21, 22
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 88; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 172-173
- ↑ Асиова, Бойка, „Съдба - не за смут, а за памет“, сп. „Тема“
Външни препраткиРедактиране
- Михо Червенков. О' Махони – благодетелят. – Дума, 20 януари 2017, брой 14.
- Зорница Панталеева. Пиърс О'Махони – ирландецът, който спаси македонските сираци. 2016.
- Делото на благородника българофил Пиърс О' Махони. – България Македония. 2014, бр. 4 – 5.
- Ралица Кръстева. Благородният старец Пиърс О'Махони и дългите пътища на сърцето. – Свет. 2011, бр. 7, с. 36 – 43.