Плавачи
Плава̀чи (Dytiscidae, от гр. δυτικός /дитикос/ – „способен да се гмурка“) – семейство хищни водни бръмбари наброяващи около 4000 вида в световен мащаб, в България – 110 вида.[1] Както ларвите, така и възрастните живеят във водата и се хранят с дребни безгръбначни, а едрите видове дори и с дребни гръбначни като рибки и попови лъжички.
| Плавачи | ||||||||||||
 | ||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||
| ||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||
Leach, 1815 | ||||||||||||
| Плавачи в Общомедия | ||||||||||||
| [ редактиране ] |
Морфология
редактиранеИмаго
редактиране
| 1) глава 2) преднегръб 3) скутелум 4) елитри | 5) максиларни палпи 6) антена 7) фасетно око 8, 9, 10) крака |
Тялото е с овална, обтекаема форма с дължина 1 – 45 mm.[2] Най-големите представители са от подсем. Dytiscinae, от които Dytiscus latissimus достига на дължина до 45 mm. Най-големият български плавач е Dytiscus marginalis – до 4 cm. Най-малки са представителите на подсем. Hydroporinae. Обикновено кафяви до черни на цвят, понякога с жълтеникави петна по елитрите.
Главата е прогнатна (с устен апарат сочещ напред), по-широка отколкото дълга. Липсват прости очички (оцели); фасетните очи сравнително добре развити, но редуцирани или липсващи при подземните форми.[2] Антените нишковидни с 11 сегмента. Максиларните и лабиалните палпи съответно с 4 и 3 сегмента.
Тарзалната формула е 5-5-5. Първите три сегмента на предното стъпало (тарзуса) при мъжките на някои видове са силно разширени и с тях, като с вендузи, мъжкият се залавя за женската по време на копулация.[3] Задните крака са сплеснати, по ръбовете с четинки. С тях бръмбарите плуват като загребват вода едновременно, като с гребла, за разлика от водните бръмбари от сем. Hydrophilidae които редуват крачетата при загребване.[4]
Коремчето е с 6 видими сегмента (стернити). Първият същински сегмент не се вижда, както и последните три, които са вмъкнати и носят гениталиите.[2] Дихалцата на последните два сегмента са най-силно развити и с тях плавачите поемат въздух подавайки задния си край над водата.
Ларва
редактиране
Ларвата е издължена, камподеовидна, слабо разширена около средата, с дължина 1 – 70 mm.[2] Гръбната повърхност обикновено е силно склеротизирала, за разлика от долната. Последният коремен сегмент има чифт силно склеротизирани израстъци наречени урогомфи. Крачетата са 5-сегментни, с четинки които улесняват плуването. Последните два коремни сегмента често също притежават четинки които помагат на ларвата да се задържи с главата надолу посредством повърхностното напрежение на водата и така да си поеме въздух с опашния чифт дихалца.[3] Останалите седем чифта дихалца са закърнели и нефункциониращи. Едва третата възраст на ларвата развива напълно всичките си дихалца и излиза на брега където какавидира.[5]
Главата е прогнатна и силно варира по форма – триъгълна, правоъгълна или овална. Има чифт добре развити, обикновено сърповидни, мандибули. Последните имат каналче по своята дължина, през което впръскват смилателния сок в своята жертва и след това изсмукват вътрешностите ѝ.
Поведение
редактиране
Както възрастните, така и ларвите са стръвни хищници. Ако бъдат оставени в аквариум без друга храна, ларвите се изяждат взаимно.[4][6]
Ларвите и възрастните си поемат въздух като показват задната част на тялото си (с развити дихалца) над водата. В допълнение, имагото складира въздух под елитрите си и дишайки от него може да остане дълго време под водата.[4]
Източници
редактиране- ↑ Бечев, Димитър. Морфология и систематика на насекомите, версия 2.2. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2015. ISBN 9789544235789. с. 108.
- ↑ а б в г Yee, Donald. Ecology, Systematics, and the Natural History of Predaceous Diving Beetles. Springer, 2014. ISBN 9789401791083.
- ↑ а б Richards, O., Davies, R. Imms’ General Textbook of Entomology. Springer, 1977. ISBN 9780412152108. с. 845 – 846.
- ↑ а б в White, Richard. A Field Guide to the Beetles of North America. Houghton Mifflin Harcourt, 1998. ISBN 0395910897.
- ↑ Hangay, George, Zborowski, Paul. A Guide to the Beetles of Australia. CSIRO Publishing, 2010. ISBN 9780643094871. с. 54 – 55.
- ↑ Лоренц, Конрад. Соломоновият пръстен. София, Наука и изкуство, 1991. с. 21.