Пламен Антов

български писател и литературен историк

Пламен Антов е български литературен историк, поет и драматург.

Пламен Антов
български писател и литературен историк
Роден
12 август 1964 г. (59 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Литература
Жанровестихотворение, пиеса, разказ
Направлениепостмодернизъм
Награди„Хр. Г. Данов“ (2003, номинация)
Дъбът на Пенчо“ (2013)

Биография редактиране

Пламен Антов е роден на 12 август 1964 г. в Михайловград (Монтана). Завършил е Образцовата политехническа гимназия „Христо Михайлов“ – Михайловград (1982) и Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1989). Доктор по филология с тема на дисертацията: „Българският постмодернизъм в традициите на българската модерност. Контекст. Генезис. Специфика“ (2006). През 2016 г. защитава дисертация за придобиване на научна степен „Доктор на науките“ на тема „1880-те: литература и философия на историята. Вазов Авторска воля и памет на творбата“. Работи в Института за литература при БАН – литературен сътрудник (2006), ст.н. с. ІІ ст. (2009) и професор (2020)[1].

Пише поезия, белетристика, есета, литературоведски статии[2], публикувани в списанията „Пламък“, „Летописи“, „Съвременник“, „Литературна мисъл“, „Език и литература“, „Философия“, „Демократически преглед“, както и във вестниците „Литературен форум“, „Литературен вестник“, „Век 21“ и др.

Член на Сдружение на българските писатели.

Библиография редактиране

Литературознание и есеистика редактиране

  • Яворов – Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика. София: Просвета, 2009.
  • Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно. Пловдив: Жанет-45, 2010, 300 с. ISBN 978-954-491-628-2.
  • Българският постмодернизъм ХХІ – ХІХ в. Към философията на българската литература. Пловдив: Жанет-45, 2016, 280 с. ISBN 978-619-186-262-7.
  • Анималистиката на Емилиян Станев - биополитически и философски проблеми. Критика на политическото. Станев и Хайдегер. София: Книги за всички, 2019, 444 с. ISBN 978-619-7535-03-7.

Поезия редактиране

  • „Разпадащото се момче“ (след спечелване на конкурс; първа награда за дебютна поезия на ИК „Пан“, 1993).
  • „Неандерталецът“ – поезия, 1995.
  • „Венеция“ – поезия, 1997.
  • „Сантиментална география“ – поезия, София: ПАН, 2000, 94 с. ISBN 954-657-241-1.
  • „Америките ни“ – поезия, 2002.
  • „Лисабон или Краят на поезията“ – поезия, Пловдив: Жанет-45, 2007, 54 с. ISBN 978-954-491-328-1.
  • „Пантеизъм и емпириокритицизъм“ – поезия, София: Ръжана-Ю, 2012, 126 с. ISBN 978-954-92527-3-6.
  • „Тотемът на вълка. Неполитическото“ – стихотворения и фрагменти, София: Small Station Press, 2013, 112 с. ISBN 978-954-384-013-7.
  • „Поетът е хтонично същество“ – стихотворения и фотографии, София: Ерго, 2015, 80 с. ISBN 978-954-8689-71-7.

Проза редактиране

  • „Бягството на заека“ – разкази, 1996
  • „Граници на забавяне“ – разкази, Пловдив: Жанет-45, 2013, 156 с. ISBN 978-954-491-979-5.
  • „Голямо червено слънце, самотни електрически светлини“, София: Ерго, 2019, 128 с. ISBN 978-619-7392-48-7.

Награди редактиране

  • 1992. Първа награда „Дебют'92“ – изд. „Пан“ – за кн. „Разпадащото се момче“
  • 2001. Първа награда за радиопиеса на програма „Христо Ботев“ – БНР, за пиесата „Само една малка смърт“, реж. Николай Ламбрев (сп. „Театър“, бр. 10 – 12, 2002, с.49 – 54)
  • 2003. Номинация за национална награда „Хр. Г. Данов“ – Пловдив, категория „Българска художествена литература“, за кн. „Америките ни“
  • 2013. Наградата „Дъбът на Пенчо“ – за книгата „Тотемът на вълка. Неполитическото“[3]
  • 2014. Новоучредената национална литературна награда „Биньо Иванов“ – за принос в развитието на българския поетически синтаксис (за книгата „Тотемът на вълка. Неполитическото“)[4]

Бележки редактиране

Източници редактиране

Биографията в тази статия се основава на материал от Словото Архив на оригинала от 2003-05-28 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки редактиране