Пламен Антов

български писател и литературен историк

Пламен Антов е български литературен историк, поет и драматург.

Пламен Антов
български писател и литературен историк
Роден

Националност Flag of Bulgaria.svg България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Литература
Жанрове стихотворение, пиеса, разказ
Направление постмодернизъм
Награди „Хр. Г. Данов“ (2003, номинация)
Дъбът на Пенчо“ (2013)

БиографияРедактиране

Пламен Антов е роден на 12 август 1964 г. в Михайловград (Монтана). Завършил е Образцовата политехническа гимназия „Христо Михайлов“ – Михайловград (1982) и Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1989). Доктор по филология с тема на дисертацията: „Българският постмодернизъм в традициите на българската модерност. Контекст. Генезис. Специфика“ (2006). Работи в Института за литература при БАН – литературен сътрудник (2006) и ст.н. с. ІІ ст. (2009).

Пише поезия, белетристика, есета, литературоведски статии, публикувани в списанията „Пламък“, „Летописи“, „Съвременник“, „Литературна мисъл“, „Език и литература“, „Философия“, „Демократически преглед“, както и във вестниците „Литературен форум“, „Литературен вестник“, „Век 21“ и др.

Член на Сдружение на българските писатели.

БиблиографияРедактиране

Литературознание и есеистикаРедактиране

  • Яворов – Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика. София: Просвета, 2009
  • Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно. Пловдив: Жанет-45, 2010, 300 с. (ISBN 978-954-491-628-2)
  • Българският постмодернизъм ХХІ – ХІХ в. Към философията на българската литература. Пловдив: Жанет-45, 2016, 280 с. (ISBN 978-619-186-262-7)
  • Анималистиката на Емилиян Станев - биополитически и философски проблеми. Критика на политическото. Станев и Хайдегер. София: Книги за всички, 2019, 444 с. (ISBN 978-619-7535-03-7)

ПоезияРедактиране

  • „Разпадащото се момче“ (след спечелване на конкурс; първа награда за дебютна поезия на ИК „Пан“, 1993)
  • „Неандерталецът“ – поезия, 1995
  • „Венеция“ – поезия, 1997
  • „Сантиментална география“ – поезия, София: ПАН, 2000, 94 с. ISBN 954-657-241-1
  • „Америките ни“ – поезия, 2002
  • „Лисабон или Краят на поезията“ – поезия, Пловдив: Жанет-45, 2007, 54 с. ISBN 978-954-491-328-1
  • „Пантеизъм и емпириокритицизъм“ – поезия, София: Ръжана-Ю, 2012, 126 с. ISBN 978-954-92527-3-6
  • „Тотемът на вълка. Неполитическото“ – стихотворения и фрагменти, София: Small Station Press, 2013, 112 с. ISBN 978-954-384-013-7
  • „Поетът е хтонично същество“ – стихотворения и фотографии, София: Ерго, 2015, 80 с. ISBN 978-954-8689-71-7

ПрозаРедактиране

  • „Бягството на заека“ – разкази, 1996
  • „Граници на забавяне“ – разкази, Пловдив: Жанет-45, 2013, 156 с. ISBN 978-954-491-979-5
  • „Голямо червено слънце, самотни електрически светлини“, София: Ерго, 2019, 128 с. ISBN 978-619-7392-48-7

НаградиРедактиране

  • 1992. Първа награда „Дебют'92“ – изд. „Пан“ – за кн. „Разпадащото се момче“
  • 2001. Първа награда за радиопиеса на програма „Христо Ботев“ – БНР, за пиесата „Само една малка смърт“, реж. Николай Ламбрев (сп. „Театър“, бр. 10 – 12, 2002, с.49 – 54)
  • 2003. Номинация за национална награда „Хр. Г. Данов“ – Пловдив, категория „Българска художествена литература“, за кн. „Америките ни“
  • 2013. Наградата „Дъбът на Пенчо“ – за книгата „Тотемът на вълка. Неполитическото“[1]
  • 2014. Новоучредената национална литературна награда „Биньо Иванов“ – за принос в развитието на българския поетически синтаксис (за книгата „Тотемът на вълка. Неполитическото“)[2]

БележкиРедактиране

ИзточнициРедактиране

Биографията в тази статия се основава на материал от Словото Архив на оригинала от 2003-05-28 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препраткиРедактиране