Пламен Дойнов
Пламен Дойнов е български поет, драматург, литературен историк. Ректор на Нов български университет от 1 юли 2020 г.[1][2]
Пламен Дойнов | |
---|---|
български поет, драматург и литературен критик | |
![]() Юли 2020 |
|
|
|
Роден | |
|
|
Националност |
![]() |
Учил в | Софийски университет |
Награди |
Христо Г. Данов Аскеер (награда) Иван Динков (награда) Иван Николов (награда) Иван Радославов и Иван Мешеков |
Литература | |
Жанрове | стихотворение, драма, есе |
Направление | постмодернизъм |
Известни творби | „Кафепоеми“ (2003) |
Награди |
„Яворов“ (Поморие, 1995) „Иван Радоев“ (2001, 2006) „Иван Николов“ (2004, 2012) „Аскеер“ (2006) „Христо Г. Данов“ (2012) „Николай Кънчев“ (2012) „Иван Радославов и Иван Мешеков“ (2015) „Иван Динков“ (2016) „Христо Фотев“ (2022) „Пеньо Пенев“ (2022) |
Научна дейност | |
Област | Литературна история |
Работил в | Нов български университет |
Публикации |
„Българската поезия в края на ХХ век“ (2007) „Литература на случаите. От „Тютюн“ до „Хайка за вълци“ (2017) |
Семейство | |
Деца | 1 |
Пламен Дойнов в Общомедия |
БиографияРедактиране
Произход и образованиеРедактиране
Пламен Дойнов е роден на 10 април 1969 г. в Разград, Лудогорието, в семейството на поета и общественик Иван Дойнов. Завършва ЕСПУ „Васил Коларов“ в родния си град, а след това история и културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор по теория и история на литературата с дисертация на тема „Българската поезия през 90-те години: тенденции, тематични кръгове и поетически почерци“ (2007).
Професионално развитиеРедактиране
Един от основателите на департамент „Нова българистика“ на Нов български университет (1994), негов ръководител (от 2012 до 2020).
През годините работи като заместник-главен редактор и управител на „Литературен вестник“ ООД (1996-1998), директор на Национален студентски дом (1998-2004), асистент и главен асистент в НБУ (2005-2010), редовен доцент в Нов български университет с хабилитационен труд „Годините на литературата – основания, характеристики, история: 1907, 1956, 1968 като репрезентативни години на българската литература през ХХ век“ (2010) и професор (2019).
Директор на научноизследователската програма на департамент „Нова българистика“ на НБУ „Литературата на Народна република България“ (1946–1990)”, в рамките на която е водещ на издателските поредици Библиотека „Личности“, „Литературата на НРБ: история и теория“, „Червено на бяло: литературен архив на НРБ“. Ръководител и координатор на множество изследователски проекти и научни форуми в областта на литературната история.
Дългогодишен редактор в седмичника „Литературен вестник“ (от 1993).[3]
Обществена работаРедактиране
Заместник-председател на Сдружението на българските писатели (от 2003).
Член на журито при първото издание на националната награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ през 2002 г.[4]
Член на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2012 г.[5]
Член на журито на националната награда за поезия на името на Иван Николов за 2013 г.[6][7]
Председател на журито на Наградата „Чудомир“ за хумористичен разказ (2018).[8]
Член на журито на първото издание на Европейската литературна награда „Димитър Димов“ (2019).[9]
Занимания с театърРедактиране
През 90-те години на ХХ век се занимава с литературен театър, а в следващото десетилетие – с драматичен театър, където печели авторитет на драматург. Основател на авторския литературен театър (АЛТ), който до края на ХХ век играе следните по-важни спектакли: „Тела и текстове“ (1992), „Смъртта на кръга „Мисъл“ (1994), „Живи и мъртви в българската поезия“ (1996), „Резерватът Висящите градини на България“ (1997), „Как ехото заглъхва“ (1998).
ПиесиРедактиране
- „Една добра жена в една лоша зима“
- „Жана и Александър или Дон Жуан в старческия дом“
- „Къщата на Иван“
- „Гласовете на другите“
ИдеиРедактиране
Писане от натураРедактиране
Като поет пърформър Дойнов е организаторът на т. нар. „писане от натура“ – пародийни състезания на поети, пишещи експромти а ла „рисуване от натура“.[10]
Алтернативният канонРедактиране
Като литературен историк Дойнов е известен с изковаването на понятието „алтернативен канон в българската поезия от епохата на Народна република България“, чието ядро се състои от десет литературни личности: Константин Павлов, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Стефан Гечев, Иван Теофилов, Иван Динков, Христо Фотев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова и Борис Христов. Алтернативният канон е разпознат от 60-те години на ХХ век насетне като относително видима норма за функциониране на текстови практики и авторски имена с изразена контраидеологическа и контракултурна насоченост спрямо доктрината на социалистическия реализъм.
НаградиРедактиране
- Носител е на национални награди за поезия, сред които „Яворов“ (Поморие, 1995) и „Иван Николов“ (2004 - за стихосбирката „Кафепоеми“[11], и 2012 - за стихосбирката „София Берлин“[12]), голямата награда от Националния поетичен конкурс „Христо Фотев“ (Бургас, 2022) за стихосбирката „Влюбване в диктатора“[13][14][15].
- За пиесите си е отличаван с наградите за съвременна българска драматургия „Иван Радоев“ (Плевен, 2001, за пиесата „Къщата на Иван“).[16] и „Аскеер“ (2006, за пиесата „Гласовете на другите“)[17]
- За изследването си „Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989“ е носител на националната награда „Христо Г. Данов“ на Министерство на културата и община Пловдив (2012) в категория „Хуманитаристика“.[18]
- За укрепването на българо-унгарските културни връзки, за популяризирането на унгарската литература в България и за изследванията му, посветени на отражението на Унгарското въстание от 1956 година в българската литература и култура е отличен с унгарския Златен кръст за заслуги в областта на културата (едно от най-високите унгарски отличия, давани на чужденци) – на церемония, провела се в посолството на Унгария в София на 23 октомври 2013 г.[19]
- Единадесети носител на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“ (2015).[20]
- Носител на Националната литературна награда „Иван Динков“ като критик (2016).[21][22]
- Носител на Национална награда „Пеньо Пенев“ (2022) за принос в националната поезия[23].
БиблиографияРедактиране
ПоезияРедактиране
- „Вик на мълнии“. 1991.
- „Post festum“. Надгробни надписи и стихотворения“. София: „Петекс-Petex“, 1992.[24]
- „Любовникът и Маестрото. Към поетика на кръвта и тялото (из бележника на Емилия Н. и червената тетрадка на Павел И.)“. София: ПАН, 1993. (ISBN 954-8038-81-1)
- „Висящите градини на България“. София: ПАН, 1997. (ISBN 954-657-087-7)[25]
- „Мистификации“. София: изд. ателие Аб, 1999 (2000), 148 с. (ISBN 954-9885-75-5)
- „Истински истории“. София: Изд. Литературен вестник, 2000. (ISBN 954-9602-13-3)[26], [27], [28], [29]
- „Кафепоеми“. София: ПАН, 2003 (2005), 92 с. (ISBN 954-657-458-9)[30]
- „Кафепоеми“ е преведена във Франция (2006)[31] и Унгария (2007).
- „София Берлин“. София: Несарт, 2012.[32][33][34]
- „Балът на тираните“. София: Кралица Маб, 2016, 84 с. (ISBN 978-954-533-156-5)[35][36][37][38][39]
- „Влюбване в диктатора“. София: Кралица Маб и Несарт, 2020, 124 с. (ISBN 978-954-533-185-5)[40][41][42]
Един от авторите-съставители (съвместно с Бойко Пенчев, Георги Господинов и Йордан Ефтимов) на сборниците „Българска христоматия“ (1995) и „Българска антология“ (1998).
Научни трудовеРедактиране
- Литература в междувековието. Поглед към българската литература 2000-2003. София: Балкани, 2004, 300 с. (ISBN 954-8353-97-0)[43], [44]
- Българската поезия в края на ХХ век, Част първа. София: Просвета, 2007, 488 с. (ISBN 978-954-01-2052-2)[45][46][47]
- Българската поезия в края на ХХ век, Част втора. София: Просвета, 2007, 542 с. (ISBN 978-954-01-2053-9)
- 1907: Литература, автономия, канон. София: Кралица Маб, 2009, 130 с. (ISBN 978-954-533-098-8)
- Българският соцреализъм 1956, 1968, 1989. Норма и криза в литературата на НРБ. София: Институт за изследване на близкото минало; Сиела, 2011, 388 с. (ISBN 978-954-28-0896-1)[48], [49], [50]
- Алтернативният канон: Поетите. София: Нов български университет, 2012, 418 с. (ISBN 978-954-535-709-1)
- Българската литература и началото на ХХІ век. 2004-2012. София: Кралица Маб, 2013. (ISBN 978-954-533-127-5)
- 1910 и годините на литературата. София: Кралица Маб, 2014. (ISBN 978-954-533-133-6)
- Литература, размразяване, разлом. 1962. София: Кралица Маб, 2015, 315 с. (ISBN 978-954-533-144-2)
- Името на поезията: Николай Кънчев. София: Кралица Маб, 2016, 232 с. (ISBN 978-954-533-153-4)
- Литература на случаите. От „Тютюн“ до „Хайка за вълци“. София: Сиела, 2017, 376 с. (ISBN 978-954-28-2279-0)[51]
- Поколение и поезия. 1956–1989. София: Кралица Маб, 2018, 320 с. (ISBN 978-954-533-171-8)[52]
- (съавтор) Bulgaria under Communism (Routledge Histories of Central and Eastern Europe). London and New York: Routledge, 2018, 476 pp. ISBN 978-0-8153-7279-0
- Линия на разполовяване. Осем персонални случая в литературата на НРБ. София: Кралица Маб, 2020, 410 с. (ISBN 978-954-533-190-9)
- Краят на литературната автономия: 1946. София: Нов български университет, 2021, 542 с. (ISBN 978-619-233-172-6)
- Изковаване на шедьовъра - Иван Цанев. София: Кралица Маб, 2021, 208 с. (ISBN 978-954-533-200-5)
ПреводиРедактиране
- Черна глория. Десет унгарски поети в превод на Боряна Терзиева и Пламен Дойнов. София: Кралица Маб и Литературен вестник, 2012, 92 с. (ISBN 978-954-533-114-5)[53]
Съставител и редакторРедактиране
- Поредица на Академичния център за литература и култура
- Три дискусии, съст. Пламен Дойнов, изд. Академичен център за литература и култура, С., 2000.
- Дискусии 2000 (Вазов и младите. Младата унгарска поезия и младата българска поезия – диалози и мълчания. Поколенията в българската култура – срещи и разминaвания), съст. Пламен Дойнов, изд. Академичен център за литература и култура, С., 2001, 151 с.
- Три литературни дискусии (Досиетата на Държавна сигурност в българската култура. Литературни страници и литературни сайтове. Литературен преглед 2000-2001), съст. Пламен Дойнов, изд. Академичен център за литература и култура, С., 2002, 163 с.
- Академични дискусии (70 години Студентски дом: история и перспективи на академичните пространства за образование, наука и култура. Места на книгата. Студентите: бъдещето сега), съст. Пламен Дойнов, изд. Академичен център за литература и култура, С., 2003, 164 с.
- Библиотека „Личности“
- Николай Кънчев в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга първа. София: Кралица Маб, 2008. (ISBN 978-954-533-088-9)
- Иван Динков в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга втора. София: Кралица Маб. (ISBN 978-954-533-093-3)
- Иван Теофилов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга трета. София: Кралица Маб, 2009. (ISBN 978-954-533-095-7)
- Константин Павлов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга четвърта. София: Кралица Маб, 2009. (ISBN 978-954-533-096-4)
- Христо Фотев в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга пета. София: Кралица Маб, 2010. (ISBN 978-954-533-101-5)
- Биньо Иванов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга шеста. София: Кралица Маб, 2010. (ISBN 978-954-533-103-9)
- Екатерина Йосифова в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга седма. София: Кралица Маб, 2011. (ISBN 978-954-533-111-4)
- Иван Цанев в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга осма. София: Кралица Маб, 2013, 256 с. (ISBN 978-954-533-120-6)
- Борис Христов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга девета. София: Кралица Маб, 2013, 216 с. (ISBN 978-954-533-129-9)
- Поредица „Годините на литературата“
- 1956. Априлският пленум и литературата. Унгарското въстание и българските писатели. Власт и публичност. Поредица „Годините на литературата“ – книга 1. НБУ, С., 2007. (ISBN 978-954-535-461-8)
- 1907. Годината на интелигентите. Литература и автономия. Началата на модернизма. Поредица „Годините на литературата“ – книга 2. НБУ, Изд. Ciela. С., 2008.
- 1968. Годината на гневното слънце. София – между Париж и Прага. Пражката пролет и българската литература. Поредица „Годините на литературата“ – книга трета. НБУ, Изд. Ciela. С., 2009. (ISBN 978-954-28-0401-7)
- 1989. Раздвоената година. Поредица „Годините на литературата“ – книга 4. Изд. Ciela, С., 2010. (ISBN 978-954-28-0707-0)
- 1910. Представителната година. Поредица „Годините на литературата“ – книга 5. Изд. Ciela, С., 2011. (ISBN 978-954-28-0919-7)
- 1962. Годината на измамната свобода. Поредица „Годините на литературата“ – книга 6. Изд. Кралица Маб, С., 2013, 343 с. (ISBN 978-954-533-126-8)
- 1946. Между Царството и Народната република. Годината на прокомунистическия прелом. Поетика на новия канон. Поредица „Годините на литературата“ – книга 7. Изд. Кралица Маб, С., 2019, 432 с. (ISBN 978-954-533-180-0)
- Поредица „Червено на бяло. Литературен архив на НРБ“
- Беседи с младите. Срещи и разговори на Димитър Талев, Христо Радевски, Георги Караславов, Никола Фурнаджиев, Камен Калчев, Емилиян Станев (1958 -1962). Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ“ – книга 2. Изд. Ciela, С., 2010. (ISBN 978-954-28-0836-7)
- Принудени текстове. Самокритика на български писатели (1946-1962). Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ“ – книга 1. Изд. Ciela, С., 2010. (ISBN 978-954-28-0761-2)[54][55]
- Инкриминираният Иван Динков. На юг от живота (1967). Хляб от трохи (1970). Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ“ – книга 3. Изд. Ciela, С., 2011. (ISBN 978-954-28-0991-3)
- 1956: Унгарското въстание и българската литература. Творби и документи. Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ“ – книга 4. НБУ, С., 2012. (ISBN 978-954-9401-69-1)
Plamen Dojnov. 1956 – A magyar felkelés és a bolgár irodalom. Fordította Temesi János. A versbetéteket Szondi György ültette át magyarra. Budapest: Napkut, 2017, 176 p. ISBN 978-963-263-674-0[56] - Случаят „Люти чушки“: 1968. Документи и спомени. Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ“ – книга 5. Изд. Кралица Маб, С., 2016. (ISBN 978-954-533-152-7)
- Поредица „Литературата на НРБ. История и теория“
- Социалистическият реализъм: нови изследвания. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 1. съст. Пламен Дойнов, НБУ, С., 2008.
- Соцреалистически канон / Алтернативен канон. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 2. съст. Пламен Дойнов, ИК „Пан“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2009.
- Между мечтата и утопията. Нови изследвания и документи за Пеньо Пенев. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 3. съст. Пламен Дойнов, ИК „Пан“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2009.
- Пламен Дойнов, Алтернативният канон: Поетите. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 4. Нов български университет, С., 2012, 418 с. (ISBN 978-954-535-709-1)
- НРБ-литературата: История, понятия, подходи. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 5. съст. Пламен Дойнов, ИК „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2013.[57]
- Йордан Ефтимов, Поетика на съгласието и несъгласието: Българската литература от 50-те до 90-те години на XX век и идеологията. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 6. Нов български университет, С., 2013, 318 с. (ISBN 978-954-535-726-8)
- Евгений Добренко, Галин Тиханов, Биляна Курташева, Йордан Ефтимов, Михаил Неделчев, Морис Фадел, Пламен Дойнов. Литературите на СССР и НРБ: паралелни интерпретации. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 7. съст. Пламен Дойнов, ИК „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2013, 352 с. (ISBN 978-954-533-132-9)
- Мая Ангелова, Българският производствен роман (между 50-те и 70-те години на ХХ век). Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 8. Нов български университет, С., 2014, 400 с. (ISBN 978-954-533-136-7)
- 9 септември 1944: литература и политика. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 9. София: Кралица Маб, 2015, 372 с. (ISBN 978-954-533-142-8)
- Библиотека „Алтернативният канон. Творбите“
- „Хайка за вълци“ в българската литература и култура. Библиотека „Алтернативният канон: Творбите“. Книга първа. София: Кралица Маб, 2015, 352 с. (ISBN 978-954-533-140-4)[58]
- „Стихове“ от Константин Павлов в българската литература и култура. Библиотека „Алтернативният канон. Творбите“. Книга втора. София: Кралица Маб, 2016, 480 с. (ISBN 978-954-533-151-0)
- „Портретът на моя двойник“ и „Жените на Варшава“ от Георги Марков в българската литература и култура. Книга трета. София: Кралица Маб, 2019, 276 с. (ISBN 978-954-533-181-7)[59][60]
- Извън поредици
- Другият Тютюн. Документи и спомени. Съставител заедно с Анна Свиткова. Издават Несарт и „Монд дипломатик“. С., 2010.[61]
За негоРедактиране
- Мариана Тодорова, Почерци. Книга 2. София: Карина М, 2018, 154 с. (ISBN 978-954-315-090-8) (Литературни портрети на съвременни български поети: Иван Радоев, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Екатерина Йосифова, Иван Методиев, Пламен Дойнов)
ИзточнициРедактиране
- ↑ Академичен съвет: ректор
- ↑ Кратки новини: Нов български университет е с нов ректор, Dnevnik.bg, 3 юли 2020.
- ↑ Екип, сайт на „Литературен вестник“.
- ↑ Жури 2002, сайт на Награда „Хеликон“.
- ↑ „Кръстю Раленков спечели Славейковата награда“, в-к „Тревненска седмица“, 12.06.2012.
- ↑ „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов с наградата „Иван Николов“ за 2013“, „Аз чета“, 19 декември 2013 г.
- ↑ „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов са най-добрите поети за 2013“, Kafene.bg, 20 декември 2013 г.
- ↑ „Награда „Чудомир“ 2018 за къс хумористичен разказ взе Иван Димитров“, chudomir.eu, 25 март 2018 г.
- ↑ Пламена Николова, „Жером Ферари спечели първата Европейска литературна награда за роман „Димитър Димов“, varna24.bg, 30 май 2019 г.
- ↑ Пламен Дойнов, „Проектът „Писане от натура“, „Литературен вестник“, 19-31.12.2001, год. 11, бр. 43.
- ↑ Говори се, „Дневник +“, 27 декември 2004, 16:50
- ↑ Пламен Дойнов е носителят на наградата „Иван Николов“ за 2012 г., ЛиРа, 21.12.2012
- ↑ Мариета Ханджиева, „Пламен Дойнов е носителят на голямата награда в Националния конкурс за поетична книга „Христо Фотев“ за 2022 г.“, сайт на община Бургас, 26 март 2022 г.
- ↑ Галя Тенева, „Пламен Дойнов е победителят в Националния конкурс за поетична книга „Христо Фотев“, БТА, 26 март 2022 г.
- ↑ Петя Янакиева - БНР Бургас, Пламен Дойнов е носителят на голямата награда от Националния поетичен конкурс „Христо Фотев“, БНР, 25 март 2022
- ↑ Първи национален конкурс за българска драматургия - 2001 г.
- ↑ Номинации и награди на Драматичен театър „Гео Милев“, архив на оригинала от 1 юли 2012, https://web.archive.org/web/20120701165056/http://dtgeomilev.com/awards.html, посетен 1 юли 2012
- ↑ „Драматургът Константин Илиев е носителят на голямата награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос в националната книжовна култура“, сайт на МК, 11.06.2012
- ↑ „Пламен Дойнов с унгарски златен кръст“, в. „Екип 7“, 28 октомври 2013 г.
- ↑ „Връчиха наградата за критика на името на Иван Мешеков и Иван Радославов“, dariknews.bg, 17 септември 2015 г.
- ↑ „Двама са носителите на наградата „Иван Динков“, електронен бюлетин „ПА Медиа“, 29 октомври 2016 г.
- ↑ Стефка Венчева, „Иван Цанев и Пламен Дойнов си поделиха голямата награда „Иван Динков“, pzdnes.com, 29 октомври 2016 г.
- ↑ Пламен Дойнов и Хайри Хамдан – носители на наградите за поезия „Пеньо Пенев“ 2022, разговор на Дарина Маринова с проф. Пламен Дойнов и с Хайри Хамдан в Артефир, БНР, 7 май 2022
- ↑ Георги Господинов, „Поетика на гробището“, рец. в електронно списание LiterNet, 31.08.2008, № 8 (105).
- ↑ Пламен Антов, „Отказ от рецензия“, рец. в електронно списание LiterNet, 24.07.2007, № 7 (92).
- ↑ Борис Ангелов, „П. Дойнов, „Истински истории. Стихотворения по действителни случаи“, рец. в електронно списание LiterNet, 1 юни 2001.
- ↑ Бисера Дакова, „Мистификации на погледа“, рец. в електронно списание LiterNet, 16.10.2008, № 10 (107).
- ↑ Мира Душкова, „Истинските истории на Пламен Дойнов“, рец. в електронно списание LiterNet, 2 октомври 2002.
- ↑ Мирела Иванова, „Бастунът, който пази и убива“, рец. в електронно списание LiterNet, 27.12.2008, № 12 (109).
- ↑ Милена Кирова, „Покана за кафе“, рец. във в. „Култура“, бр. 2, 16 януари 2004 г.
- ↑ Ralitsa Mihailova-Frison-Roche, „Plamen Doynov“, bulgaria-france.net.
- ↑ Георги Лозанов, „Кажи го пак, но в рими“, изказване на премиерата на книгата, в. „Култура“, бр. 42 (2704), 7 декември 2012 г.
- ↑ Антоанета Алипиева, „Пътища из Европа и родината“, рец. във в. „Култура“, бр. 8 (2714), 1 март 2013 г.
- ↑ Яница Радева, „За поезията като храна и за храната в поезията от „София Берлин“, рец. в „Литературен вестник“.
- ↑ Милена Кирова, „Поезия по време на избори“, рец. във в. „Култура“, бр. 38 (2875), 18 ноември 2016 г.
- ↑ Кирил Попов, „За политическата, а не за метафизическата истина“, рец. в електронно списание LiterNet, 25.12.2016, № 12 (205).
- ↑ Александър Кьосев, Миглена Николчина, „Бавното четене: Пламен Дойнов. Балът на тираните“, разговор за книгата във в. „Култура“, бр. 2 (2882), 20 януари 2017 г.
- ↑ Михаил Неделчев, „Самопредставяне на политическото“, рец. в електронно списание LiterNet, 04.02.2017, № 2 (207).
- ↑ Георги Гочев, „По-сложната истина: Есе за политическата поезия на Пламен Дойнов“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 13 февруари 2017 г.
- ↑ „Влюбване в диктатора“ на проф. Пламен Дойнов като вид политическа поезия“, интервю на Силвия Великова, БНР, 15 октомври 2020 г.
- ↑ Теодора Димова, „Политическата поезия на Пламен“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 20 октомври 2020 г.
- ↑ Михаил Неделчев, „Всички ли сме влюбени в диктатора?“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 11 януари 2021 г.
- ↑ Антония Велкова-Гайдаржиева, „Междувековното битие на литературата“, рец. в електронно списание LiterNet, 23.06.2007, № 6 (91)
- ↑ Митко Новков, „Бележки върху критиката. Инициирани фрагменти“, рец. в електронно списание Българистика Nuova, бр.1, юли 2011
- ↑ Антоанета Алипиева, „Последните дни на миналия век. Опити да бъде подчинен“, рец. в електронно списание LiterNet, 18.12.2008, № 12 (109)
- ↑ Милена Кирова, „Лириката: мода или воля за глас?“, рец. във в. „Култура“, бр. 2 (2485), 18 януари 2008 г.
- ↑ „Пазарът не може да откроява ценности“, интервю на Милена Димова, в. „Сега“, 2 февруари 2008 г.
- ↑ Книгата на сайта на издателство „Сиела“
- ↑ Наталия Христова, „Социалистическият реализъм - съвременни авторски прочити“, рец. в електронно списание LiterNet, 15.03.2012, № 3 (148).
- ↑ Антоанета Алипиева, „Жабетата на соцреализма“, рец. в „Култура“, бр. 3 (2665), 27 януари 2012 г.
- ↑ Милена Кирова, „Ръкописите не горят!“, рец. във в. „Култура“, бр. 36 (2916), 27 октомври 2017.
- ↑ Николай Аретов, „Критичен поглед: „Поколение и поезия“ на Пламен Дойнов е отлична основа за дебат“, рец. във Въпреки.com, 8 октомври 2018.
- ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив в „Култура“, бр. 28 (2690), 20 юли 2012 г.
- ↑ Дияна Иванова, „Принудени текстове. Самокритика на български писатели (1946-1962)“, рец. в електронно списание LiterNet, 25 юни 2012, № 6 (151).
- ↑ Тодор Христов, „Самокритиката, отнемането и субективната истина“, сп. „Социологически проблеми“, 2010, кн. 3-4, с.262-269.
- ↑ 1956 – A magyar felkelés és a bolgár irodalom, сайт на издателство „Napkut“.
- ↑ Електронна публикация на сборника „НРБ-литературата: История, понятия, подходи“, електронно издателство LiterNet, 21.04.2013.
- ↑ Виж „Литературен вестник“, год. 23, бр. 2, 15 януари 2014 г., с. 1, 9-15, блок с текстове на Пламен Дойнов, Иван Станков, Никола Радев и Антоанета Алипиева.
- ↑ Виж „Литературен вестник“, год. 28, бр. 2, 16 януари 2014 г., с. 9-15, блок с текстове на Пламен Дойнов, Иван Станков и Морис Фадел.
- ↑ Иван Станков, „Научният сборник за „Портрета…“ и „Жените…“ от Георги Марков – поглед отвътре“, рец. в „Литературен вестник“, бр. 2, януари 2020 (Текстът е четен при представянето на изданията на департамент „Нова българистика“ на НБУ в зала „Европа“ на Великотърновския университет на 12 декември 2019 г.).
- ↑ Милена Кирова, „Случаят Тютюн отново“, рец. във в. „Култура“, бр. 27 (2645), 15 юли 2011.
Външни препраткиРедактиране
- От и за Пламен Дойнов в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
- Страница на Пламен Дойнов в Литернет
- Страница на Пламен Дойнов в Словото
- Произведения на Пламен Дойнов в Моята библиотека
- Статии на Пламен Дойнов в сп. „Литературна мисъл“
- Монографии на страницата на НБУ, резюмета (към 2012)
- Научна литература, свързана с Пламен Дойнов, в Google Наука
- Поезия
- „Айсберги и пасажери или Пътуване в кафене „Жербо“ - три „кафепоеми“, в. „Сега“, 15 март 2003
- Научни статии
- Пламен Дойнов, „Соцреализъм и алтернативи: аспекти на каноничността. Към нова история на литературата от периода на НРБ“, електронно списание Българистика Nuova, бр.1, юли 2011