Пламен Дончев
български актьор
Пламен Дончев Йосифов е български актьор.
Пламен Дончев | |
български актьор | |
Роден | Пламен Дончев Йосифов |
---|---|
Деца | Наталия Дончева – актриса |
Уебсайт |
Биография
редактиранеРоден е на 1 ноември 1938 г. в село Гиген, Никополско.
През 1963 г. завършва ветеринарна медицина, а през 1967 и актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Работи в Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин (1967 – 1969), Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна (1969 – 1972), Драматично-куклен театър „Константин Величков“ Пазарджик (1972 – 1975) и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ София (1975-).
Член на САБ (1967).
След пенсионирането си живее във Франция със съпругата си французойката Режин Виолет Маргьорит, бивш дипломат.
През 2011 г. получава плакет от община Павликени за заслуги за развитието на българската култура и за дейността му в полза на родния край.
Театрални роли
редактиране- „Сако от велур“ (Станислав Стратиев) – отговорника
- „За честта на пагона“ (Камен Зидаров) – Владимир
- „Януари“ (Йордан Радичков) – Велико
- „Интимно в асансьора“
- „Вик за любов“
- „Омайна нощ“
Телевизионен театър
редактиране- „Римска баня“ (1989) (от Станислав Стратиев, реж. Уляна Матева)
- „Крадецът на тролейбуси“ (1990) (Георги Данаилов)
- „Виновно време“ (1989) (от Марко Семов, реж. Хараламби Младенов)
- „Прозорецът“ (1987) (Еманюел Роблес)
- „Стълбата“ (1986) (Самуил Альошин)
- „Рози за доктор Шомов“ (1984) (от Драгомир Асенов, реж. Димитрина Гюрова и Николай Савов)
- „Клопка“ (1984) (Димитър Начев)
- „Съдията и жълтата роза“ (от Георги Данаилов, реж. Маргарита Младенова) (1983)
- „Хъшове“ (1982) (Иван Вазов)
Филмография
редактиранеГодина | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2010 | Януари | Торлака | ||
1997 | Рекет – („Il Racket“) Гражданинът въстава – (2 заглавие) |
6 | Италия | |
1995 | Полицаи и престъпници | |||
1993 | Сезонът на канарчетата | майорът | ||
1992 | Аритмия | |||
1989 | Меги | майор Диков | ||
1989 | Тест’88 | |||
1988 | Лято в бяло | |||
1988 | Светулки в морето | вуйчо Митьо | ||
1988 | Чичо кръстник | обущарят Димитър | ||
1987 | Един ден аванс | |||
1987 | Царят на доларите | |||
1986 | 19 метра вятър | директорът | ||
1986 | Съдията | отец Сава | ||
1986 | Делници и празници | 5 нов. | бай Вълко, въглищарят (в 1-вата: „Нощни светлини“) | |
1985 | Последният езичник | Наум | ||
1985 | Борис I | 2 | Наум | |
1985 | Ян Бибиян | майстор Франц | ||
1985 | Константин Философ | 2 | сърбин водач | |
1984 | Откога те чакам | шофьорът на линейката | ||
1984 | Не знам, не чух, не видях | шофьорът на автобуса | ||
1984 | Анкета | шофьорът | ||
1984 | В името на народа | 8 | Симеон | |
1983 | Прилив на нежност | |||
1983 | Константин Философ | 6 | сърбин водач | |
1983 | За една тройка...?! | бащата на Васко | ||
1981 | Капитан Петко войвода | 12 | малък Петко (в 6 серии) | |
1981 | Хан Аспарух | 3 | ||
? | Неда | бай Иван, бащата на Неда | ||
? | Дай един огън | ковача Железаров от Лозина | ||
1978 | Всички и никой | пастир | ||
1977 | Когато вадиш кестени от огъня | |||
1977 | Авантаж | майор Любомир Герчев | ||
1977 | Барутен буквар | |||
1976 – 1980 | Записки по българските въстания | 13 | Григор (в 6-а серия) | |
1975 | Буна | селянин | ||
1974 | Зарево над Драва | 2 | ||
1974 | Трудна любов | |||
1974 | Иван Кондарев | 2 | ||
1974 | Синята лампа | 10 | Жоро „Котвата“, спасителят на плажа – (6 с. „Амфората“) | |
1973 | Като песен | |||
1972 | Трета след Слънцето | Дрий | ||
1971 | Демонът на империята | 10 | ||
1969 – 1971 | На всеки километър | 26 | пилот на Ил 17 (в 21-ва серия) | |
1966 | Понеделник сутрин | Павлето Ерзанов (премиера през 1988 г.) | ||
1963 | Калоян | |||
1962 | Златният зъб | |||
1960 | Пътища | (в новелата „Другото щастие“) |
Източници
редактиране- „Малък Петко получи плакет от община Павликени“ – статия от 01.07.2011 г. на сайта pavlikeni.info