Пламен Петров (изкуствовед)

Пламен Валентинов Петров е български историк, публицист и изкуствовед. Роден е на 6 август 1983 г. във Велико Търново. Детството му преминава в с. Присово. През 2010 г. е приет в специалност „Изкуствознание“ при НХА. Година по-късно е назначен като уредник при СГХГ. Между 2009 и 2011 е сред редовните автори на списание Еуропео. През годините публикува свои текстове в списания Abitare, Ego във вестници „24 часа“, „Култура“, и др. От 2014 до 2018 г. е редактор в списание „A-specto“, където публикува текстове за история и изкуство.[1] След като се дипломира в НХА продължава образованието си в магистърска програма „Старобългаристика“ при СУ „Св. Климент Охридски“, където се занимава отново със средновековно изкуство. [2] Паралелно с обучението си в Софийски университет учи и в магистърска програма „Сравнително изкуствознание“ при Нов български университет. От 2016 г. е зачислен като докторант при Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с ръководител проф. д-р Евгения Калинова и е отчислен с право на защита през 2019 г.[3] Темата по която работи е власт и изкуство в България през 70-те години на ХХ в.[4]

Пламен Петров
български историк, куратор, критик
Роден
6 август 1983 (36)
Велико Търново

Националност България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Национална художествена академия, Нов български университет

До 2019 г. е част от кураторския екип на СГХГ. В залите на тази галерия той реализира проекти, фокусирани около историята на българските пластични изкуства от Освобождението до 1944 г.[5] Сред тях са „Реставрация на паметта: Не/познатите художници от една картина“ (2014)[6], „Свободният избор. Първите жени художнички“ (2015)[7], „Голото мъжко тяло 1856 – 1944“ (2017)[8], „Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ (2018)[9].

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране