Уикипедия

Пламен Сивов

български поет и певец

Пламен Евгениев Сивов е български музикант, публицист, поет и изпълнител.

Пламен Сивов
български поет и певец
Роден
9 август 1970 г. (53 г.)
Музикална кариера
Стилавторска песен
Инструментивокал, китара
Гласбаритон
Активностот 2000 г.
Участник в„Точка бг“
Семейство
Уебсайтwww.plamensivov.com

Биография редактиране

Роден е през 1970 г. в Сливен [1]. Завършва Гимназия с преподаване на западни езици „Захарий Стоянов“ в родния си град. През 1989 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет. През 1993 – 1994 г. живее в САЩ, където провежда изследване към университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор за нестопанските организации в Америка. През 1997 – 1998 г. пише изследване за Световната банка по темата за отношенията между българските неправителствени организации и държавата в рамките на програмата Robert S. McNamara Fellowship. От 1996 г. е директор на фондация „Покров Богородичен“, на която е също така един от учредителите. Редактор на списание Мирна (1996 – 2008), гл. редактор на списание Свет (2009 – 2011)[2], редактор и автор в портала Православие.БГ. Член на Управителния съвет на Световната федерация на православната младеж SYNDESMOS (1999 – 2003).

Автор на много статии[3] за състоянието на Българската православна църква, преводач (от английски и руски) и редактор на книги и периодика. Като сценарист работи по филмите „Лепта“ (2000 г.)[4], „Балкански дневници – Македония“ (2004)[5]. Автор е на сценария на пилотните епизоди на поредицата „Животът на другите“ на БНТ1 (2008). Участва в документалния филм „Песен и молитва“ (2014)[6]. От 2019 г. поддържа и подкаст – „Несвъртък с Пламен Сивов[7]“.

Първите му изяви като музикант са от 2007 г., когато започва да изпълнява свои песни на фестивалите на поетите с китара. Носител на награди за поезия и авторски песни.[8] Негови стихове и проза са публикувани в български и чуждестранни антологии. Първата му самостоятелна стихосбирка „Държавата на другия живот“ е публикувана през 2016 г.

През 2011 г. става един от създателите на Акустичния проект за нови градски песни „Точка БГ“[9], с която група концертира в България и в чужбина. Много от песните на Точка БГ са по негови текстове и музика. С групата записва и издава пет албума.

Издава и солови албуми и сингли с брат си Калин Сивов, барабанист в групата Allegorist, който е и автор на аранжиментите.

Женен, с едно дете.

Музикално творчество редактиране

Пламен Сивов е автор на десетки песни[10]. Започва да пише текстове и музика още в юношеска възраст, участва в училищна група за акустична музика, която изпълнява песни на български, английски и руски. Музикалните влияния върху формирането му включват широк спектър от стилове и традиции – от поетично-лиричната традиция на руските бардове (Б. Окуджава, В. Висоцки, Б. Гребенщиков, А. Розенбаум, А. Долски) през англоезичните singer-songwriters (автор-изпълнители), както и хард- и арт-рок, джаз, ирландски и келтски фолклор, акапела и други.

Песните му включват елементи от различни музикални стилове – fingerstyle, кънтри, боса-нова, като комбинацията им оформя разпознаваемо индивидуално звучене. В записите и в концертните си изяви Пламен Сивов използва класически фламенко китари, както и китари с метални струни.

Тематиката на поезията му включва както характерните за жанра любовна лирика и свързаната с нея баладичност, така и „социална“ поезия с остро и оригинално звучене (песните „Емигрант“, „Точка БГ“, „Иван Петров“, „Чурулик“). Пламен Сивов е автор и на много песни с религиозна и духовна тематика.

Едно от най-успешните му музикални съавторства е с Красимир Първанов от групата Точка БГ, написал музиката към десетки негови стихотворения, които се превръщат в едни от най-обичаните песни на групата. Пламен Сивов е писал музика по текстове на Ръдиърд Киплинг[11], Илиана Александрова[12], Калин Сивов[13] и Диана Стефанова[14][15].

Освен на български, пише песни и на английски език. През 2015 г. песента му „No More Promises“ заема второ място в международната класация Beat 100 за месец ноември и първо място в категорията „независими изпълнители“ (Indie Audio Chart) на същата класация[16].

Публикации редактиране

  • „Данъчно третиране на нестопанските организации в САЩ“ (OSF Press, 1995)[17], монография
  • The Church as an Agent of Community Development in Bulgaria (Studies in World Christianity, Edinburgh University Press, 2008)[18]
  • „Държавата на другия живот“, стихосбирка, 2016[19][20], издадена и като аудиокнига[21]
  • „Premonition“ – избрани стихотворения, превод на английски, електронно издание, 2020[22]
  • „Przeczucie“ – избрани стихотворения, превод на полски, аудиокнига, 2021[23]
  • „Публицистика: 1997 – 2017“ – избрани статии, електронно издание[24]

Участие в антологии редактиране

  • „Из века в век: Славянская поэзия XX-XXI веков“ („Пранат“, Москва, 2005)
  • ФантAstika 2012 („Човешката библиотека“, София, 2012)[25]
  • „Сънувам небето и търся Те... Щрихи от съвременната българска християнска поезия“ („Мисия Възможност“, София, 2013)[26]
  • Алманах „Културна палитра 1 – 2“ (2013)[27]
  • „Небе за земята – антология на българската християнска лирика“, София, 2016[28]
  • „Белоцветните вишни“ („Палмира“, 2016)
  • „Градски мечтатели“ („Фама'“, 2016)
  • „Съдружество: Международен литературен алманах“ (2017), двуезично издание
  • Християнски литературен алманах „Емпирей“ (2018)
  • „Хоро над Тирол: Разкази и стихотворения на български автори от пет континента“, EuroChicago (2019)
  • „Темида 7“: Литературен сборник, Съюз на юристите в България (2021)
  • „Шарената сол на планетата: Разкази и стихотворения на български автори от шест континента“, EuroChicago (2022)

Награди и отличия редактиране

  • Голямата награда „Песен за България“ – Софийски вечери на авторската песен, 2009 г.
  • Голямата награда в конкурса за нова песен „Срещу вятъра“ – Летни празници на изпятата поезия „Солени ветрове“, 2009 г.
  • Най-добър изпълнител – Национална творческа среща на бардовете „Морски струни“, 2010 г.
  • „Златен пегас“ (за поезия), 2014 г.
  • I място, XI Национален поетичен конкурс „Жената – любима и майка“, 2016 г.
  • I място, XXXII поетически двубой, София, 2016 г.[29]
  • III място, конкурс за християнска творба „Де е Витлеем?“ на Асоциация „Емпирей“ (за поезия), 2017[30]
  • Голямата награда „Песен за България“ – Софийски вечери на авторската песен, 2018 г.

Самостоятелни албуми редактиране

  • „Избрано“ (2007 г.)
  • „Касиопея“ (2013 г.) – съвместно с Калин Сивов (аранжименти и инструменти)[31]
  • „Ниско летиш“ (2014 г.) – съвместно с Калин Сивов (аранжименти и инструменти)[32]
  • „Мистагогия“ (2019 г.)[33]
  • „Берачът на мълнии“ (2020 г.)[34]

Албуми с „Точка БГ“ редактиране

  • „Нови градски песни“ (2011)
  • „ПредВЕРИЕ“ (2011)
  • „Акварел“ (2012)
  • „Август“ (2015)
  • „Фонтан в дъжда“ (2018)
  • „Градовете, в които ни няма“ (2020)

Избрани статии редактиране

  • Църковната криза в нас, сп. Мирна, бр. 3, 1998 г.[35]
  • Рилската пустиня в душите, сп. Мирна, бр. 5, 1999 г.
  • Богочовекът, сп. Мирна, бр. 9, 1999 г.
  • Кой е Църквата, сп. Мирна, бр. 6, 1999 г. (съавторство с Илиана Алексанрова)
  • Градове, сп. Мирна („Мислите“), 2000 г. (съавторство с Илиана Александрова)
  • Визии за църквата, сп. Мирна, бр. 25
  • Църковната зима, сп. Мирна, бр. 10, 2000 г.
  • Лов на религиозни свободи в мътни води, сп. Мирна, бр. 14, 2001 г.
  • Пушилка от папамобил, в-к Дневник, 10 май 2002 г.
  • Mea culpa, в-к Дневник, 4 август 2002 г.
  • Пластинатора и нашият лабиринт: опит за сърфиране, в-к Култура, бр. 48, 17 декември 2004 г.[36]
  • Как се прави закон: за малките и големите пробойни, „Свобода за всеки“, бр. 6, 2005 г.[37]
  • Да поискаш да станеш врабче, Православие.БГ, 2005 г.
  • Враговете на Православието, сп. Foreign Policy Bulgaria, бр. 9, 2005 г.[38]
  • Символни войни, Православие.БГ, 2006 г.
  • Време да се говори, време да се мълчи, Православие.БГ, 2006 г.
  • Асамблея „Знаме на мира“, Православие.БГ, 2006 г.
  • Малкото братче в Големия брат: срамота е да мълчиш, Православие.БГ, 2006 г.
  • Архонтисимо, Православие.БГ, 2007 г.
  • Грозно-искрени или красиво-фалшиви?, Православие.БГ, 2007 г.
  • Право на честност, Православие.БГ, 2007 г.
  • Къде ни водите, Православие.БГ, 2007 г.
  • Изплюване на нищото, в-к Новинар, 8 февруари 2008 г.
  • Таборът отива към небето... без нас, Православие.БГ, 2008 г.
  • Не така..., Православие.БГ, 2008 г.
  • Кой е пичът?, Православие.БГ, 2008 г.
  • Помощ! Обгрижват ни..., Православие.БГ, 2008 г.
  • Наклонената вяра, Православие.БГ, 2010 г.
  • Вангелиада, Православие.БГ, 2011 г.
  • Православие в сърцето на Англия, сп. Свет, бр. 1, 2011 г.
  • Изгубената България, сп. Свет, бр. 2, 2011 г.
  • Вагонни спорове, Православие.БГ, 2011 г.
  • Сбиране на Божия бизнес елит, Православие.БГ, 2011 г.
  • Не убивайте присмехулника, в-к Сега, 2015[39]

Източници редактиране

  1. ↑ сайт на Пламен Сивов, архив на оригинала от 17 ноември 2015, https://web.archive.org/web/20151117024937/http://plamensivov.com/, посетен на 13 ноември 2015 
  2. ↑ Списание „Свет“
  3. ↑ Пламен Сивов – статии, архив на оригинала от 29 ноември 2020, https://web.archive.org/web/20201129184839/https://www.plamensivov.com/category/статии/, посетен на 4 март 2021 
  4. ↑ www.pravoslavie.bg
  5. ↑ plamensivov.com, архив на оригинала от 30 октомври 2020, https://web.archive.org/web/20201030201335/https://www.plamensivov.com/балкански-дневници-македония/, посетен на 4 март 2021 
  6. ↑ Филмът „Песен и молитва“, реж. Слави Георгиев
  7. ↑ Сивов, Пламен. Несвъртък с Пламен Сивов
  8. ↑ Наградата в конкурса за нова песен „Срещу вятъра“ спечели Пламен Сивов, в-к Банкер, 27 юли 2009 г.
  9. ↑ Точка БГ – официален сайт
  10. ↑ Каталог на песните на Пламен Сивов
  11. ↑ Song of the Dead, архив на оригинала от 2 октомври 2016, https://web.archive.org/web/20161002050459/http://plamensivov.com/song-of-the-dead/, посетен на 22 април 2016 
  12. ↑ Дъно Архив на оригинала от 2020-09-25 в Wayback Machine., Илиана Александрова
  13. ↑ Октомври Архив на оригинала от 2020-09-25 в Wayback Machine., Калин Сивов
  14. ↑ The Illusion of Things
  15. ↑ The Sweetest Things
  16. ↑ Песента No More Promises в класацията Beat 100 Архив на оригинала от 2015-10-31 в Wayback Machine.
  17. ↑ Данъчно третиране на нестопанските организации в САЩ // Архивиран от оригинала на 2016-03-09. Посетен на 2015-07-20.
  18. ↑ www.euppublishing.com
  19. ↑ Държавата на другия живот Архив на оригинала от 2020-11-29 в Wayback Machine., София, 2016
  20. ↑ Пламен Сивов представя първата си поетична книга, БНР
  21. ↑ "Държавата на другия живот" в Storytel
  22. ↑ "Premonition" on iBooks
  23. ↑ "Przeczucie"
  24. ↑ "Публицистика: 1997 – 2017" в iBooks
  25. ↑ Алманах ФантAstika 2012, „Човешката библиотека“
  26. ↑ Излезе първата по рода си българска християнска съвременна поетична антология, Евангелски вестник, 13 септември 2013 г.
  27. ↑ Алманах „Културна палитра“, 2013 г.
  28. ↑ ИК Омофор Архив на оригинала от 2016-03-23 в Wayback Machine.
  29. ↑ Столична община, дирекция „Култура“, архив на оригинала от 26 ноември 2016, https://web.archive.org/web/20161126132454/http://www.sofiaculture.bg/index.php?show=news&nid=4580&day=24&month=11&year=2016, посетен на 26 ноември 2016 
  30. ↑ Наградите на Асоциация Емпирей, 2017 г.
  31. ↑ "Касиопея" в iTunes
  32. ↑ "Ниско летиш" в iTunes
  33. ↑ "Мистагогия" в iTunes
  34. ↑ "Берачът на мълнии" в Apple Music
  35. ↑ Църковната криза в нас
  36. ↑ Вестник Култура
  37. ↑ Свобода за всеки // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 2015-07-20.
  38. ↑ Враговете на Православието // Архивиран от оригинала на 2016-03-11. Посетен на 2015-07-25.
  39. ↑ Вестник Сега, 9 януари 2015

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пламен_Сивов&oldid=11982475“.