Планиница (област Бургас)
За другото българско село вижте Планиница (област Перник).
Планѝница е село в Югоизточна България, област Бургас, община Руен.
| Планиница | |
 | |
  Планиница  Планиница | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1390 души[1] (15 март 2024 г.) 79,9 души/km² |
| Землище | 17,396 km² |
| Надм. височина | 228 m |
| Пощ. код | 8565 |
| Тел. код | 05949 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 56647 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Руен Ахмед Мехмед (ДПС; 2023) |
| Кметство – кмет | Сейдар Зекерие |
| Планиница в Общомедия | |
География
редактиранеСело Планиница е разположено в Източна Стара планина, в полите на най-югоизточните разклонения на Върбишка планина[2], около 3 km на запад-северозапад от село Дъскотна, около 1,5 km северно от река Луда Камчия и в централната си част около 100 – 120 m по-високо от реката. С площ на землището 17,396 km² селото е на 3-то място по големина в община Руен (след селата Люляково и Руен).
Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са алувиално-ливадни и излужени канелени горски.[2]
През Планиница минава общински път – в границите на селото негова главна улица, раздвояващ се в източния край на селото – източен път през село Вишна към връзка с третокласния Републикански път III-208, който на север води през селата Билка, Аспарухово и Комунари към град Дългопол, а на юг – през село Дъскотна към град Айтос, с отклонение по третокласния Републикански път III-2085 към село Руен, и югоизточен път – водещ директно към село Дъскотна. На запад общинският път от Планиница води през село Рупча към село Люляково, в което прави връзка с третокласния Републикански път III-7305.
Население
редактиранеНаселението на Планиница[3] наброява 1012 души към 1934 г., 1620 към 1985 г. и 1418 (по текуща демографска статистика за населението) към 2018 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г. от обща численост 1549 жители за 1394 лица е посочена принадлежност към турска етническа група, а за останалите не е даден отговор.[4]
История
редактиранеСлед края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. След Съединението, от 1885 г. то се намира в България с името Чепелджа. Преименувано е на Планиница през 1934 г.[5]
Предполага се, че селото е създадено преди около 500 години. Според преданията, половината заселници са били емигранти от Караманоглу Бейлиги[6]. Някогашното село е било на място, впоследствие ползвано за ниви на съществуващото село. Не са известни причините за изместването на селото с течение на годините с около 2 km от първоначалното му местоположение. По онова време християни и мюсюлмани са живели на едно и също място. Мюсюлманите са се заселили в сегашното равнище на селото заради по-добрите условия за живот там. На каменистия планински терен се дължи според преданията първото име на селото – „Джебеллик“, което значи планинска и камениста земя. По-късно е наречено с името „Чепелджа“ (Чепелдже) – единственото известно име на селото, променено на Планиница. През ловния сезон ловците от село Скалак са идвали да пият вода от чешмата в селото, водата им е харесвала, разчува се, че водата е мека[7] и добра за пиене, а това привлича в селото преселници от другаде. С течение на годините населението на селото нараства.
Първото училище в Планиница е от 1890 г. През 1952 г. е основано читалище, към 1986 г. с име Назъм Хикмет. От 1966 г. читалището е в нова сграда.[2]
Религии
редактиранеРелигията, изповядвана в село Планиница, е ислям.
Институции
редактиранеСело Планиница към 2020 г. е център на кметство Планиница.[8][9] В селото към 2020 г. има:
- действащо читалище „Иван Вазов 1952 г.“;[10][11]
- действащо основно училище „Никола Йонков Вапцаров“;[12]
- целодневна детска градина, която се финансира с общински средства;[13]
- постоянно действаща джамия[14]
- пощенска станция.[15]
Забележителности
редактиранеДруги
редактиранеВ региона селото е известно с отглеждане на зеле, тютюн и краставички.
Има футболен отбор, който се състои предимно от млади момчета от селото. Отборът се е състезавал в А окръжна група няколко пъти, в участията си в Б-окръжна винаги е бил първенец.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в Енциклопедия „България“, том 5, стр. 246, Издателство на БАН, София, 1986 г.
- ↑ Справка за населението на с. Планиница, общ. Руен, обл. Бургас
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., Планиница, община Руен
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 213; министерска заповед 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.
- ↑ Караманоглу Бейлик (Karamanoğlu Beyliği) е княжество, съществувало в Анадола между 1250 и 1487 г., след което територията му попада под османско владичество. Karamanoğulları Beyliği
- ↑ Твърдост на водата
- ↑ Справка за събитията за кметство Планиница, общ. Руен
- ↑ Кметство Планиница, Област Бургас, Община Руен
- ↑ Детайлна информация за читалище „Иван Вазов 1952 г.“, село Планиница, област Бургас, община Руен
- ↑ Информационна карта за 2016 г., читалище „Иван Вазов 1952 г.“, село Планиница, област Бургас, община Руен
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Никола Йонков Вапцаров“, село Планиница, област Бургас, община Руен[неработеща препратка]
- ↑ Целодневна детска градина, село Планиница, община Руен
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, Планиница, област Бургас; джамия
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8565 Планиница // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-02-15.