Планът „Маршал“ (официално Програма за европейско възстановяване) е инициатива на Съединените американски щати за подпомагане на Европа, с която американското правителство дава безвъзмездна помощ от 13 милиарда долара[1] (приблизително 130 милиарда долара от 2016 година) за възстановяване на европейската икономика след края на Втората световна война.

Карта на Европа, която показва страните, които са се възползвали от помощта на плана „Маршал“ – червените колонки показват относителния дял от общата помощ за съответната страна

Планът е в действие в продължение на 4 години от 8 април 1948 година. Целта на Съединените щати е да се възстановят засегнатите от войната области, да се премахнат търговските бариери, да се модернизира промишлеността и да се възстанови икономическият просперитет на Европа като преграда пред разпространението на комунизма.[2] Част от плана е също премахването на множество регулации и насърчаване на ръста на производителността и членството в профсъюзи.[3]

За администрацията във Вашингтон е очевидно, че не е в ничий интерес да се допусне срутването на една съществена част от световната икономика и търговия, каквото представлява Европа. Освен това разорена и бедстваща, Европа би станала лесна жертва на комунистическата пропаганда и на съветското политическо настъпление. Главното условие за получаване на американска финансова помощ е правителствата да представят своите проекти за икономическо възстановяване и да отчитат точно как се реализират и в кои сектори се влагат отпуснатите средства. Отбелязано е, че няма да се подкрепят режими, които насилствено се опитват да останат постоянно на власт или възпрепятстват свободното възстановяване и развитие на други държави. Съветската дипломация се противопоставя, тъй като не желае финансовата помощ да попречи на започналото изграждане на тоталитарна система от сталинистки тип в източноевропейските държави и обвързването на техните икономики със съветската.

За прилагане в действие на американското предложение, френското и британското правителство решават да се проведе международна конференция с участието на европейските държави, заинтересовани от външната финансова помощ, на която да се изработи обща програма за следвоенно възстановяване. На 1 юли 1947 година излиза официалната съветска позиция, която е категорично против. Четири дни след като е официално поканена, на 8 юли 1947 година българската страна отказва да участва. От Източна Европа единствено Чехословакия първоначално приема, но под натиск и обещания от СССР също отказва.[4]

Бележки редактиране

  1. Milestones: 1945 – 1952 – Office of the Historian // history.state.gov. Посетен на 6 юни 2016.
  2. Hogan, Michael J. The Marshall Plan: America, Britain, and the Reconstruction of Western Europe, 1947 – 1952. Cambridge: Cambridge University Press, 1987
  3. Anthony Carew, Labour under the Marshall Plan: the politics of productivity and the marketing of management science (Manchester University Press, 1987)
  4. История на външния държавен дълг на България – трета част (Българска народна банка)