Пловдивско македоно-одринско дружество

Пловдивското македоно-одринско дружество е местно дружество на Македоно-одринската организация и заедно със Софийското и Кюстендилското е сред най-големите и най-важни за организацията.[1]

Пловдивско македоно-одринско дружество
Резолюция на митинг на гражданите на Пловдив по повод Загоричанското клане
Резолюция на митинг на гражданите на Пловдив по повод Загоричанското клане
Информация
Типблаготворителна и революционна организация
Основана14 януари 1895 година
Положениенесъществуваща
СедалищеПловдив
Езицибългарски
РъководителАнтон Зисов (пръв)
ИзданиеБюлетин
Пловдивско македоно-одринско дружество в Общомедия

ИсторияРедактиране

1895 - 1903 годинаРедактиране

 
Лична карта, издадена от Пловдивското македонско благотворително дружество

На 14 януари 1895 година група емигранти от Македония и Одринска Тракия се събират и решават да образуват дружество, като избират и комисия, която да изработи проект за устав. На 22 януари на учредително събрание в хотел „Сан Стефано“ е образувано Македонско дружество „Утеха“,[2] като за пръв председател на настоятелството е избран Антон Зисов.[3] В устава на дружеството като цел е записано:

С всички възможни и незапретени от законите в княжеството и добрите нрави средства, да се съдейства за подобрението участта на българите, родени в неосвободените части на етнографическа България.[3]

Дружеството, което има около 100 членове, става част от образуваната на Първия македонски конгрес Македонска организация. Събраните около 8000 лева са дадени за въоръжаване на Пловдивско-станимашката чета на Георги Христов Маламата, която участва в Четническата акция, взаимодействайки с Трета сярска дружина на поручик Тома Давидов.[3]

На 7 май 1895 година, след самоубийството на Антон Зисов, е избрано ново настоятелство, начело с Антон Алтъпърмаков, който е и делегат на дружеството на Втория македонски конгрес през декември. При настъпилото разцепление в МОО Пловдивското дружество подкрепя Върховния комитет срещу Македонския комитет на Наум Тюфекчиев.[3]

В 1896 година дружеството е оглавено от бившия военен министър Михаил Савов, а на следната 1897 година от социалдемократическия водач Димитър Благоев. През 1900 година името му се променя на Пловдивско македоно-одринско дружество и при председателстването на Борис Сарафов в София, дружеството заедно с цялата МОО преживява бурен подем.[4]

От май 1899 до декември 1902 година председатели и подпредседатели на настоятелството на дружеството са: Драган Табаков и Павел Генадиев, Крум Мутафов[4] и Павел Генадиев, доктор Христо Танчев и Димитър Благоев, доктор Иван Кесяков и Димитър Манчев, Димитър Страшимиров и Ангел Станков, като неизменен секретар е Иван Йосифчев.[5]

Дружеството от 160 души през август 1899 нараства на 370 през октомври 1900 година, а приходите му от 2241 на 5075 лева, събирани от членски внос, дарения, театрални представляния и лотарии. Като пълномощник за създаване на нови дружества клонове в околията е изпратен Павел Генадиев. До края на 1899 година са учредени дружества в Копривщица, Клисура, Карлово, Калофер, Сопот, Хисаря и Паничери, а на следната година – в Куртово Конаре. Генадиев поддържа в града работилница за раници и патрондаши за четите. Складираното в града оръжие се прехвърля към Чепеларския пункт и оттам в Османската империя.[5]

Пловдивското дружество поддържа активни връзки с клона на Дашнакцутюн в града, начело с Степан Зорян (Ростом), като плод на това сътрудничество е четата на Слави Мерджанов и Бедрос Сиремджиян, която навлиза в Одринска Тракия през 1901 година.[6]

При разкола настъпил в МОО на Десетия конгрес през юли – август 1902 година и създаването на два Върховни комитета – на Иван Цончев и на Христо Станишев, Пловдивското дружество многократно се изказва за взаимно помирение и за разбирателство с Вътрешната организация. На 30 януари 1903 година МОО заедно с провинциалните дружества са разпуснати от правителството.[7]

След 1919 годинаРедактиране

Пловдивското дружество се възражда като Македоно-одринско благотворително братство, възстановено в 1919 година от кукушанина Иван Кротев.[8] Дългогодишен негов председател е Тодор Попантов.[9]

В края на 1920 година при разкола между Изпълнителния комитет на Съюза македонските братства и Временната комисия , Пловдивского дружество се обявява за неутрално и не подкрепя нито Комитета, нито Комисията и наследилата я Македонска федеративна емигрантска организация. Братството е на позициите на вече несъществуващото Временно представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация. В 1922 година дружеството започва да издава „Бюлетин“, който критикува и Комитета и Комисията - първият е определян като „проводник на империалистическата политика на българската държава“, а втората - неговото alter ego, като „плиткоумна диверсия на същата политика, слабо маскирана с етикета „федеративност“ и силно наситена с необуздано желани за удовлетровяване на лични амбиции.“ Дружеството призовава емиграцията за внимава с политиканстващите демагози, докато робът в Македония робува, а бежанецът в България гладува и препоръчва организирането в независими дружества, които да се федерират помежду си.[10] Дружеството се опитва да се превърне в нов център на македонската емгирация.[11] То настоява за създаване на една-единствена организация, основана на принципите на Временното представителство. То се готви да покани делегати от страната да се конституират в Пловдив като конференция, която за разгледа идейните, организационните и тектическите страни[10] на Македонския въпрос. Причината е, че „Изпълнителният комитет и братствата са в пълен банкрут“, Временната комисия е „болник с неопределена диагноза“, а създаванто на Емигрантския комунистически съюз „Освобождение“ е „опасен прецедент“, който би насърчил и останалите партии да образуват такив групи. Същевременно дружеството показва връзките на Изпълнителния комитет с Демократическата партия, а на Временната комисия - с БЗНС и БРСДП (о).[11]

Амбициите на дружсетвото за нова емигранска организация са критикувани от Свиленградското македонско дружество, начело с Ат. Стоименов и В. Антонов, като сепаратизъм, внасящ „вредно колебание и смут в емиграцията“. Пловдивското дружество отговаря, че тизи критики трябва да се насочат към Изпълнителния комитет и Временната комисия, които разцепват емиграцията. Голям проблем за дружеството е основаното от Временната комисия в Пловдив дружество, наречено „федеративно“.[11]

БележкиРедактиране

  1. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 9549121062. с. 289 – 296.
  2. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 9549121062. с. 289.
  3. а б в г Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 9549121062. с. 290.
  4. а б Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 9549121062. с. 291.
  5. а б Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 9549121062. с. 292.
  6. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 9549121062. с. 293.
  7. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 9549121062. с. 294.
  8. Кротев, Иван Андонов (1898–1982), ДА - Пловдив, 28, 1105К. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 3 септември 2020 г.
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 368.
  10. а б Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 91.
  11. а б в Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 92.