Отваря главното меню

Плурицентрични езици са езиците, които имат повече от една разновидност на книжовния език. Такива са езици като немски език, с различни стандартни типове в Германия, Австрия и Швейцария, такива езици са още английски, френски, холандски, испански, персийски и някои други езици. Подобно на тях, българският език има няколко книжовни норми – наред с основната, използвана в България, съществуват македонска норма, която също използва кирилица, и банатска норма, която използва латиница. За разлика от плурицентричните езици, друг тип езици притежават единен стандарт – такива са италиански, датски, полски, руски и др.[1]

Плурицентричните езици като правило са взаиморазбираеми. Институтът за български език към БАН въвежда за югозападния а-говор и за северозападния у-говор отделни книжовни норми, понеже по политически причини на територията на бивша Югославия те се разглеждат съответно като отделен език, или като самостоятелно наречие, или даже диалект по Аусбау-парадигмата – на сърбохърватски език. В съвременния сръбски език съществува както диглосия, така и диграфия, а известните по политически причини в българската и сръбска лингвистика т.нар. преходни говори съставляват част от общия Балкански езиков съюз, който е известен със своята аналитичност.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“, Българска Академия на Науките (БАН). Единството на българския език в миналото и днес. Издателство на Българската Академия на Науките, София, 1978.